Решение № 737 от 16.08.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1341/2023
- Вид
- Решение № 737
- Подписан
- 16.08.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Галя Василева Белева, Радостина Петкова Иванова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.6 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Правилник за вписванията
- чл.23 · Правилник за вписванията
- чл.31 · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 737 гр. Бургас, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя В. Белева
Членове:
Радостина П. И.
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501341 по описа за 2023 година
Производството е по чл.463 ГПК.
Делото е висящо за втори път пред Бургаския окръжен съд, след като с Решение № 85 от 23.06.2023г. по в.гр.д.№198/2023г. по описа на Апелативен съд- Бургас е обезсилено постановеното от Бургаския окръжен съд Решение № 228 от 16.02.2023г. по в.гр.д.№ 127/2023г., и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане с указание за конституиране на неучаствали в производството страни и заличаване на Община Бургас, която не е участник в процеса.
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД Бургас- взискател по изпълнителното дело, представлявана от адв.
Цепов против протокол от 24.11.2022г. за разпределение на парична сума, получена от публична продажба.
Изложени са оплаквания, че разпределението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно ЧСИ е включил А. Г. А. като присъединен по право взискател в обжалваното определение и неправилно е разпределил в негова полза 7186,66 лв.
Сочи, че възбраната, вписана през 2015г., била наложена за обезпечение 1 вземанията на А. Г. А. по изп.д.№ 552/2015г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров /преобразувано на основание заповед на Министъра на правосъдието с нов номер 16/2019г./.
Цитираното изпълнително дело било прекратено с влязло в сила постановление за възлагане от 12.08.2021г. на ЧСИ Янко Бъчваров, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК по искане на самия взискател А. Г. А.. При това положение намира, че вписаната възбрана е изгубила правното си действие и не представлява годно правно основание по силата на което А. А. да се счита присъединен взискател по изп.д.№ 892/2013г. по описа на ЧСИ Делян Николов, тъй като същата не обезпечава вземането на А..
Подчертава, че горния извод не се променя от обстоятелството, че ЧСИ Бъчваров не е изпълнил задължението си по чл.433, ал.3 от ГПК да заличи посочената възбрана. Сочи, че никой не може да черпи права от бездействието на трето лице, още повече, че в конкретния случай А. сам се е отказал от действието на възбраната, като е поискал прекратяване на изпълнителното дело, по което е била наложена.
На второ място са изложени оплаквания за неяснота относно актуалния размер на вземането на А. Г. А., тъй като от налагането на възбраната през 2015г. е изминал дълъг период, през който са извършени множество продажби, в резултат на които вземането на А. А. било многократно намалено.
Моли обжалваното разпределение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.
При условията на евентуалност моли разпределението да бъде отменено, а вместо него да се извърши ново разпределение, в което А. А. да не бъде включван като присъединен взискател.
Останалите страни по изпълнителното дело не са представили становище по жалбата.
ЧСИ Делян Николов, чиито изпълнителни действия се обжалват, е представил препис от изпълнителното дело, както и мотиви, в които поддържа становището си, че съдебният изпълнител е длъжен да зачита вписаните в Службата по вписванията обезпечения върху недвижимия имот, който е бил обект на публична продан, сумата от която е предмет на разпределение.
Посочил е, че ако изложените от жалбоподателя обстоятелства действително са се осъществили по посочения начин, то той е следвало да поиска заличаването на възбраната от съдебния изпълнител, чието дело е прекратено.
2
Затова намира, че А. А. е включен правилно в разпределението.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалва акт на съдебния изпълнител, от надлежно упълномощен представител на страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20138050400892 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, срещу длъжника „Сан Сити“ ООД и ипотекарния длъжник „Дъга 2004“ ЕООД.
Присъединени взискатели по изпълнителното дело са: 1/ В. А. И.; 2/ А.
Г. А.- по право, на основание чл.459, ал.1 ГПК; 3/ Община Царево- по право, на основание чл.458 ГПК , 4/ Община Несебър- по право, на основание чл.458 ГПК; 5/ НАП- по право, на основание чл.458 ГПК.
Извършена е публична продан на недвижим имот- СОС с идентификатор ***, находящ се в гр.Несебър, собственост на ипотекарния длъжник „Дъга 2004“ ЕООД, придобит от длъжника по делото „Сан Сити“ ООД- в несъстоятелност чрез апортна вноска, обявена за относително недействителна спрямо „Банка ДСК“ ЕАД с влязло в сила решение № 193/6.07.2015г. по т.д. №11/2014г. на БОС.
Получената от купувача Руслан Русинов сума в размер на 41640 лв. за осребрения имот е разпредЕ. с обжалваното разпределение от 24.11.2022г.
/изх.№ 44854/24.11.2022г./.
След приспадане на привилегированите вземания в следния ред:
1/разноски по изпълнението- с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, 2/данък недвижими имоти на взискателя Община Несебър и такса по т.26 ТТРЗЧСИ за събраната частична сума- привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД; 3/такса битови отпадъци на взискателя Община Несебър и такса по т.26 ТТР ЗЧСИпривилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, остатъкът в размер на 40567,13 лв. е разпределен на основание чл.137, ал.1 ЗЗД между останалите кредитори с привилегировани вземания при коефициент на съразмерност 0,003476631: за „Банка ДСК“ ЕАД- 32377,58 лв.; за А. Г. А.- 7186,66 лв.; за Община Царево3 2,46 лв.
При така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
Видно от разпоредбата на чл.460 ГПК, разпределение се извършва тогава, когато събраната по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Следователно, предпоставките за разпределението са следните: наличието на няколко взискатели и недостатъчност на събраните суми. По-нататък в същата разпоредба е посочен редът за извършване на разпределението- първо се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Съгласно т.1 от ТР №2/21 от 22.11.2022г. по тълк.д.№2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверката по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът проверява служебно само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че в обжалваното определение са включени присъединените по право взискатели, като същите не са подали жалби срещу същото.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя.
Правилно ЧСИ Николов е зачел ефекта на вписаната в полза на А. Г. А. възбрана върху процесния имот, наложена за обезпечаване на вземанията на последния по изп.д.№ 16/2019г. на ЧСИ Янко Бъчваров /първоначално образувано под № 552/2015г./, за което се твърди че е прекратено по искане на взискателя А. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
Не се спори в настоящото производство, че тази възбрана, вписана с вх.
№ 53, т.3, вх.рег.№ 9643/9.12.2015г., към датата на изготвяне на разпределението не е била заличена.
Дори да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че незаличаването на възбраната се дължи на неизпълнение на задължението на ЧСИ Янко Бъчваров по чл.433, ал.3 от ГПК служебно да заличи възбраната /доказателства за което не са налице/, съдът намира за правилно становището на ЧСИ Николов, че незаличената възбрана следва да бъде зачетена в настоящото разпределение. Възбраната представлява формален акт, вписан по определения в закона ред /чл.23 от Правилника за вписванията/.
4
Вписването й има конститутивен характер за след извършването му- така чл.452, ал.2 и чл.453 ГПК. Възбраната има оповестително и защитно действие. Оповестително- защитното действие на възбраната отпада със заличаването й. Заличаването се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в закона /чл.2 от Правилника за вписванията/, по искане на съдебния изпълнител /чл.31 от Правилника за вписванията/. Следователно не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че действието на възбраната е отпаднало по право с прекратяването на изпълнителното дело, по което е била наложена. Както съдебният изпълнител, така и съдът в производството по обжалване на действията му, не са компетентни да извършват преценка дали е налице ли е основание за заличаването на възбраната, наложена по друго изпълнително дело от друг съдебен изпълнител, тъй като този въпрос е извън предмета на настоящото производство.
В посочения смисъл е и съдебната практика- например Решение № 50073/3.04.2024г. по гр.д.№ 4386/21г. на ВКС, Второ гр.отд.
Второто оплакване на жалбоподателя за неяснота на вземането на А. А., също е неоснователно. Безспорно е, с оглед данните по делото, че за изминалия дълъг период от образуването на изпълнителното дело са извършени множество разпореждания с имущества на длъжника. В случай, че жалбоподателят твърди, че вземането на А. А. за сумата от 7186,66 лв. /при посочен от ЧСИ Николов размер на вземанията му- 2121924,55 лв./ не съществува, същият има възможност да защити правата си чрез предявяване на иск по чл.464, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 45086 от 30.11.2022г., подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД Бургас, представлявана от адв. Цепов против протокол от 24.11.2022г. по изпълнително дело № 892/213г. на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804, за разпределение на парична сума 41640 лв., получена от публична продажба на СОС с идентификатор ***, находящ се в 5 гр.Несебър.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6