Решение № 216 от 05.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитрина И. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина И. Тенева Гражданско дело № 20205330110256 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 124, ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД от В.В. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** чрез ***. Б. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М. за признаване за установено ищеца не дължи на ответника сумата от 208.77 лева възнаградителна лихва и 1213.56 лева неустойка по договор за паричен заем № ***/***г.

В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор за потребителски кредит № ***/***г. за сумата заем 1200 лева при възнаградителна лихва от 40%, годишният процент на разходите - 49.04%. Общата сума за плащане е 1408.77 лева. В договора се съдържа клауза за обезпечение на задължението чрез представяне в тридневен срок от подписване на договора на запис на заповед, банкова гаранция или поръчител. При неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 1213.56 лева. Така общата сума за плащане от 1408.77 лева, заедно с неустойката от 1213.56 лева следва да бъде върнати от ***г на 9 месечни погасителни вноски в размер от 291.37 лева. Договорът е потребителски. Същият е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нравинадвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. В договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на нарушение на добрите 1 нрави, както и нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от *** г. е видно, че на *** г. на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1200 лева, дължима на 9 месечни вноски от по 156,53 лв., при 40 % лихва; 49,04% ГПР. Определената договорна лихва е 208,77 лв.

Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 1213,56 лв. Общия размер на задължението е 2 622.33 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,04 %, а възнаградителната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

2

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договор е било известно оскъпяване от предвиденета неустойка, но то не е не е включено в ГПР.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Съобразно с това на връщане от кредитополучателя подлежи единствено предоставената му заемна сума от 1200 лв. Ето защо същият не дължи връщане на определените му суми за договорна лихва и неустойка.

Предвид това исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на Адвокатско дружество „Гърбев“ следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв. за иска за договорна лихва и от 314,95 лв. по иска за неустойка.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.В. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т. и А. М., че В. В. В. не дължи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД сумата от 208.77 лева (двеста и осем лева и 77 ст.) за възнаградителна лихва и 1213.56 лева (хиляда двеста и тринадесет лева и 56 ст.) за неустойка по договор за 3 паричен заем № ***/***г.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на В. В. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.**, сумата от 100 лв. (сто лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на адвокатско дружество „ ***“ с ЕИК *** с адрес гр. П., ул. ****№ *, представлявано от С. Г. сумата от 614,95 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и 95 ст. / за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4