Решение № 1462 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501358 по описа за 2025 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 6653/04.12.2024г., постановено по гр.д.№ 10965/22г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е осъден да заплати на А. Й. Л., сумата ОТ 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на екцес – допълнително влошено здравословно състояние за времето след постановяване на Решение № 1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС, влязло в сила на 04.10.2018г., в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул.„Г.С.Раковски“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2731.20 лв., направени разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над присъдените 40 000лв. до общо претендираните 50 000 лв., както и лихвата за забава за периода от датата на ПТП – 18.11.2015г. до 19.10.2022г. - датата на предявяване на иска, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78 ал.3 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е осъден да плати на адв. Л. Г., сумата 3720 лв., адв.възнаграждение, определени по правилата на чл. 38 ал.2 ЗА.

По компенсация А. Й. Л., е осъден да плати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, сумата 1623 лв., разноски с оглед отхвърлената част от иска, а в полза на СГС сумата 1014.00лв., 1 представляваща припадаща се част от хонорара за допуснатата тричленна СМЕ.

С решение от 01.04.2025г. без уважение е оставена молбата на А. Й. Л. за поправка на ЯФГ в Решение № 6653/04,12,2024г., постановено по гр.д.№ 10965/22г. по описа на СГС, като съдът присъди законна лихва върху главницата считано от 19,10,2019г., вместо вписаното – от 19,10,2022г.

Със същото решение е изменено Решение № 6653/04,12,2024г., постановено по гр.д.

№ 10965/22г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, в частта за разноските, като е отменил частта, с която е осъдил А. Й. Л. да плати в полза на СГС сумата 1014лв., представляваща припадаща се част от хонорара за допуснатата тричленна СМЕ, като е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да плати на А. Й. Л., сумата 811 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го обезсили като недопустимо, а в условие на евентуалност да го отмени и отхвърли иска, респ. да намали размера на присъденото обезщетение.

Изтъква факта, че от страна на ищеца не е предявена претенция по реда на чл.380 ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл.432 ГПК (претендираното от ищеца право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес е породено след влизане в сила на КЗ от 2016г., т.е. е нововъзникнало материално право). Дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на предявения иск - чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) е погрешна, тъй като материалното право за обезщетение на ексцес се е породило след влизането в сила на КЗ - 01.01.2016г. Твърди, че правилната правна квалификация е чл.432 ал.1 КЗ, тъй като по време на действие на посочената разпоредба се е породило твърдяното материално право за ексцес в полза на ищеца, а не тази по чл. 226, ал.

1 КЗ )отм.).

Отделно от горното посочва, че видно от представената медицинска документация по делото, имаща за цел доказването, че описаните данни в нея са усложнения вследствие на получената травма на 18.11.2015г., възникват няколко много важни въпроса, на които не е даден отговор от заключението на СМЕ, което съдът е кредитирал, без да обсъди разширената СМЕ. Така в решението няма мотиви поради каква причина остеосинтезните материали (стабилизиращите наличните фрактури метални средства) не са били отстранени три години (от пателата и тибията са отстранени на 14.02.2019г.), а от бедрената кост, вероятно още не са отстранени. Твърди, че отстраняването на остеосинтезни средства, използвани за лечение на фрактури влизат, съвсем естествено, в периода на възстановяване и не би трябвало да бъдат допълнително обезщетявани, както се твърди в ИМ. Провеждани ли са възстановителни процедури, тъй като в оздравителния период влизат и задължителни мероприятия за възстановяване (физиотерапия, рехабилитация и т.н.). Ако са провеждани възстановителни процедури и ако е имало оплаквания в оздравителния период, защо не са представени съответни медицински документи от прегледи, консултации, образни 2 изследвания, които да докажат, че оздравителния период не върви гладко и има някакви усложнения, които трябва да бъдат лекувани? Описаната фистула, появила се на мястото на остеосинтезата на дясната подбедрица, дали не се дължи на това, че металните средства за стабилизиране на счупването не са били отстранени навреме (описва се за първи път в представен амб.лист №5594/23.01.2019г. -три години след травмата). Описва се „постфлебитен синдром“, което, най-вероятно се дължи на обездвижването на десния долен крайник, както и липсата на адекватна рехабилитация. На второ място твърди, че описваните „усложнения“ не представляват ексцес, а се дължат на неадекватно последващо поведение след извършеното първоначално лечение по повод на получените счупвания на десния долен крайник. За да се докаже категорично, че има „ексцес“, ищецът трябва пълно и главно да докаже, че въпреки положените адекватни и напълно задължителни мероприятия след проведеното първоначално лечение, са се получили усложнения, които са предмет настоящото дело и представляват ексцес. Представената медицинска документация не може да докаже категорично, че описваните данни са усложнения, т.е. представляват ексцес, за който трябва да се получи обезщетение. Дори кредитираната СМЕ от СГС е приела, че остеосинтезния материал е следвало да бъде премахнат до една година след поставянето му. Ищецът не е направил това, което е довело до неговото скъсване, а то от своя страна е довело до възпалителния гноен процес.

Последният не се дължи като пряка последица на ПТП, а на липсата на адекватно поведение и лечение от страна на ищеца. Посочва, че дори да се докаже по делото, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, присъденото обезщетение само за ексцес, в размер на 40 000 лева, не е адекватно на търпените болки и страдания и противоречи на вече присъденото такова по първоначалното дело в размер на общо 65 000 лв. (60 000 лв.

СГС + допълнително 5 000 лева, присъдени от САС). При условията на евентуалност, поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е свалил остеосинтезния материал в указания му от лекарите срок, което е довело до неговото скъсване и до възпалителния процес. Съпричиняването е безспорно установено и от двете СМЕ, приети по делото и неправилно съдът не го е уважил (дори не се е произнесъл по възражението). Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Й. Л. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015г.).

Претендират се неимуществени вреди за ексцес, констатиран през 2018г. при ПТП, настъпило през 2015г. В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) 3 се основава на сключен преди 01.01.2016г. договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на л.а. и жалбоподателя Бул инс АД, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът А. Й. Л. твърди, след ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул.

„Г.С.Раковски“ предявил иск по чл.226 КЗ /отм./, който е бил уважен и с влязло в сила на 04.10.2018г. Решение № 1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС, бил обезщетен за претърпените неимуществени вреди. В размер на общо 65 000 лв. Твърди, че след постановяване на решението настъпил екцес – допълнително влошаване на здравословното му състояние. Получил: тежък възпалителен процес – секреция от фистулно отвърстие; счупване на остеосинтезния материал и впоследствие оперативна интервенция на пострадалия крайник; развил постфлебитен синдром, установено на 23.04.2018г. Вследствие допълнително влошеното си здравословно състояние претърпял множество медицински интервенции, наложителни хоспитализации, за продължителен период не могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно, поради което бил поставена в зависимост от помощта на трети лица. Търпял болки и страдания с голям интензитет, които продължават и към момента, както и отрицателни емоции – чувство на отчаяние, безнадежност, безпомощност, страх, липса на желание за живот. Претендира сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на екцес – допълнително влошено здравословно състояние за времето след 04.10.2018г., в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул. „Г.С.Раковски“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на ПТП - 18.10.2015г., до окончателното и изплащане.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което и след постановяване на Решение № 1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС обезщетил ищеца за претърпените неимуществени вреди в размер на общо 65 000 лв. Оспорва наличието на екцес, който да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Възразява, че всички неимуществени вреди на ищеца са обезщетени. В условие на евентуалност възразява, че влошеното здравословно състояние на ищеца е резултат от неадекватното му поведение след първоначално проведеното лечение, като не е свалил поставения остеосинтезен материал след 1 г., съгласно предписанието на лекарите. В резултат слез 3 г., което е довело до неговото скъсване, а то от своя страна е довело до възпалителния гноен процес. Последният не се дължи като пряка последица на ПТП, а на липсата на адекватно поведение и лечение от страна на ищеца. Посочва, че няма връчена покана до застрахователя по повод на ексцеса, което съгласно новите правила на КЗ е процесуална предпоставка по допустимост.

От фактическа страна се установява, че между същите страни е налице СПН т.е. влязло в сила на 04.10.2018г. Решение № 1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС, 1 състав, след ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ като е уважен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ а ищецът е получил обезщетение за претърпените в 4 резултат на процесното ПТП неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 65 000 лв. От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ по това предходно производство, се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на дясната бедрена кост с разместване в средната дистална трета, което причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; открито счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица с разместване, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на дясното коленно капаче, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Получените счупвания на ищеца, които са били с размествания, са наложили кръвно наместване и метални фиксации, които са довели до затруднения в предвижването и самообслужването с нужда от ползването на помощни средства и чужда помощ. Вещото лице е посочило липсата на медицинска документация за скъсяване на увредения крайник, като е добавило, че целта на направената костна пластика, поставените в долния край на голямопищалната кост два винта и външен фиксатор е била да се намали риска от посоченото скъсяване. Към момента на изготвяне на заключението оздравителният процес при ищеца е приключил, чиято обща продължителност е била една година. Пострадалият е претърпял четири оперативни интервенции, като му е предстояла операция по отстраняване фиксационния метал – остеосинтеза от коленното капаче.