Решение № 23343 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23343 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110137416 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадени са искови молби с вх. № 144203/11.07.2022 г. от М. П. В. срещу Л. М. В. и с вх. № 187342/08.09.2022 г. от З. П. В. срещу Л. М. В.. Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 30 от Закона за наследството (ЗН) с искане за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от П. З. В., починал на 01.08.2021 г., със саморъчно завещание от 27.08.2013 г. в полза на ответницата Л. М. В. и за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на П. З. В. в размер на 1/4 идеална част за ищеца М. П. В., като ищецът М. П. В. заявява евентуално искане в случай, че не са налице предпоставките за възстановяване на дробна част от имота, съдът да осъди ответницата да му заплати сумата, представляваща равностойността на запазената му част от имуществото, с искане от ищцата З. П. В. за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от П. З. В., починал на 01.08.2021 г., със саморъчно завещание от 27.08.2013 г. в полза на ответницата Л. М. В. и за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на П. З. В. в размера, необходим за допълване на запазената част.

Ищците М. П. В. и З. П. В. твърдят, че са съответно син и дъщеря и законни наследници на П. З. В., ЕГН **********, починал на 01.08.2021г., след чиято смърт ищците разбрали, че техният наследодател е завещал единственото си недвижимо имущество си собствен недвижим имот- апартамент №7, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бл. №47, вх. А, на ответницата Л. М. В., с която наследодателят на ищците бил в брак към момента на смъртта си и същата е негов законен наследник. Завещанието било съставено на 27.08.2013 г. и обявено и вписано с акт № 33, т.11, дело №46014/2021 г. Мястото на откриване на наследството се сочи, че е гр.София, Столична община, район „Изгрев“.

Ищцата З. В. посочва, че е приела наследството чрез изрично волеизявление, вписано в 1 особената книга на съда, така и че общият на страните наследодател е имал задължение към „Юробанк България“ АД по договор за кредит 4570595, което към 13.01.2022г. възлизало на 6 943.65 лева, част от които - сумата от 3471,83 лева, заплатила със собствени средства.

Твърди се, че към момента на откриване на наследството наследодателят е оставил кредитни задължения в размер на 9930.00 лева, както и е притежаваните от него движими вещи, а именно: л.а. „Сааб 9000” с ДКН С-2224-НХ, произведен 1992 година, шаси:

YS3CD6539111035404, бензин, цвят-черен, л.а. „Масерати Битурбо“ с ДКН СА-4306-КА, произведен 1992 година, шаси: ZAM331B00EB111661, бензин, цвят-тъмно сив; движими вещи, лична собственост на П. В. и служили за упражняване на занятието му, употребявани и без за ищците да са налице данни дали са в изправност, на обща средна пазарна стойност в размер от 2013,90 лева, а именно: шприц - „Amo Linder”, машина за изтегляне на синджири 1бр., машина - „Amo Linder” - 1 бр., стойка „Mario DiMaio” - 1 бр., полираща машина „Polimat 2” - 1 бр., метална каса-1бр., компресор към шприц „Amo Linder” - 1бр., бутилка за газ - 1 бр., печка - калорифер - 1бр., матрици за восъчни фигури – 1000 бр., восъчни модели 913 бр., ръчни инструменти - 20 бр., пещ за отливане - 1бр., бутилки за пропан-бутан - 3 бр., цлиндри за отливане - 10 бр. Ищците поддържат, че с извършената приживе безвъзмездна разпоредителна сделка, като наследници по закон, е накърнена запазените им идеални части от имуществото на наследодателя П. З. В.. Молят за уважаване на предявените искове.

Претендират разноски.

Представят писмени доказателствени средства под опис. Правят искане за допускане на съдебно – техническа експертиза и искане по чл. 186 ГПК.

Ответникът- Л. М. В., оспорва исковете. Поддържа, че завещателното разпореждане в нейна полза има характер на частно завещателно разпореждане, тъй като предмет на завета е не цялото или дробна част от оставеното като наследство имущество на наследодателя, а само отделен негов имуществен елемент. Счита, че в процесния случай следва да се формира наследствена маса по чл. 31 от ЗН, да се остойностяват всички парично оценими активи па наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, след което да се извадят задълженията му, за да се определи чистия актив, да се извади увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН и да се прибави стойността на извършеното безвъзмездно разпореждане, като от така получената цифрова стойност следва да се определи стойността на разполагаемата и запазената част, съобразно броя на 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Твърди, че при наследствената маса следва да се включват и следните недвижими имоти, 1/16 ид.ч. от поземлен имот е идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ***; 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** - нива с площ от 3599 кв.м., земеделска земя, 5 категория, находяща се в с. Радилово, местност „Йончовица“; 1/16 ид. част от земеделски земи в с.

Благово, Монтана, 11 дка гори и 6 дка земеделска земя; вземане по изпълнителен лист, издаден на 06.01.2017 г. от СРС, 119 състав, срещу Ивелин Недялков Й., за сума в общ размер от 3030 лева, за събиране на което е образувано и.д № 1243/2019 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, което е висящо; задължения в размер на 9930 лева към „Юробанк 2

България“ АД по договор за кредит 4570595, по който ответницата твърди да е заплатила припадащата й се 1/3 част от задълженията в размер на 3471.80 лева с лични средства; задължения за данъци за недвижим имот, находящ се в гр. София. ж.к. „Дианабад“, бл. 47, вх. А, ап. 7 за 2017- 2021 г. в размер на 745,78 лева, както и данък върху МПС за лек автомобил СААБ 9000 с peг. № С2224НХ за 2019 - 2021 г. в размер на 306,78 лева, които също били заплатени от ответника с лични средства.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на допълнителен въпрос към поисканата от ищеца експертиза.

С определение № 20214/07.06.2023г. е допълнен доклада по делото със следното:

Ищецът М. В. твърди, че имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. Лозенец, *** представлява само гола собственост с оглед осъществено върху него строителство, в който случай терена обслужва сградата. Счита, че ако изобщо страните притежават част от него, както се твърди, то голата собственост и характеристиката на имота не позволяват последващо застрояване, поради което имотът няма пазарна цена, евентуално само цена на голата собственост. Оспорва наличието на пазарна цена и досежно имотите в обл. Монтана с довод, че те се притежават от страните по делото в съсобственост с трети лица, притежаващи преобладаващ дял, стопански добив от тях няма и разходите за подялба надхвърлят значително тяхната цена. Релевира възражение, че вземането по изп.дело № 1243/2019г. е погасено по давност, а изп.дело е перемирано.

Оспорва ответницата да разполага с лични парични средства, с които е погасила публични задължения. Прави искане за СУ, което да му послужи пред НОИ и НАП за установяване дали ответницата получава доходи. Противопоставя се да се приеме фактура от 15.04.1998г. с довод, че е преклудирано искането.

В срок ответникът изразява становище, в което твърди, че имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. Лозенец, *** не представлява гола собственост и е включен в оценителната експертиза. Сочи, че имотите в обл. Монтана са оценими. Релевира, че задължението по изп.дело не е погасено по давност и иска срок за представяне на доказателства в тази връзка. Сочи, че средствата за погасяване на публичните задължения са от отпуснат потребителски кредит, продажна цена на лични имоти и предоставени средства от майката на ответницата. Моли съдът да укаже тежест на доказване в тази връзка. Възразява по доказателственото искане на ищеца. Твърди, че представената фактура е в изпълнение на възложената с доклада тежест на доказване.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

Страните не спорят и се извежда от извлечението от Агенция по вписванията и приетия по делото нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ № 119, том XXI, дело № 4119/1974г., че П. З. В. е притежавал в изключителна собственост апартамент №7, находящ се в гр.София, ж.к. Дианабад, бл.47-48, вх.”А”, ет.4, записан в КККР с идентификатор ***.

3

Извежда се от нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1926г., че Атанас Богданов продава на И. Н. и Станой Костадинов едно празно урегулирано място в землището на гр. София, махала Горни Лозенец, представляващо парцел 24 в кв. № 238.

Установява се, че по силата на нотариален акт за учредяване на безвъзмездно право на строеж върху недвижим имот № 16, том XXV, дело 4050/1974г. И. Н. като собственик на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. София, ул. ‚Бунтовник“ № 30, представляващо парцел XXII-20, стар XXIV, e учредил право на строеж на дъщеря си Мария Първанова Сотирова за построяването на първи етаж от сграда близнак, на внука си Николай Димитров Т. – право да построи втори етаж от къщата близнак и на внука си Кубрат З. В. – правото да построи третия етаж от тази къща всички съгласно архитектурен проект. Доказва се от представения протокол от гр.д. № 4980/1978г., че правото на стоеж е реализирано и страните, в полза на които то е било учредено, са извършили съдебна делба помежду си с одобряването на съдебна спогодба, по силата на която всеки от тях е получил съответния етаж от построената къща в имота. От удостоверение л. 74 се извежда, че имотът в гр.

София, на ул. Бунтовник е идентичен с този, който е придобит през 1926г. след реализацията на правото на строеж, за И. Н. остава голата собственост от ½ ид.ч. от дворното място.

Установява се, че по силата на влязло в сила на 15.07.1999г. решение № Р02 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Радилово, ЕКАТТЕ 61371, община Пещера, от 01.07.1999г. на ПК в гр. Пещера л. 93, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.

Т. Н., бивш жител на гр. София, съгласно плана за земеразделяне в землището на с Радилово, както следва: на нива от 3.600 дка, пета категория, местност Йончовица, имот № 043040 по плана за земеразделяне, при граници № 043041, № 043064, № 043066, № 043065, № 043067, № 043039, № 043087, който имот съгласно скица на л. 90 е заснет с идентификатор *** с адрес с. Радилово, местност Йончовица.

Видно от удостоверение за наследници, И. Т. Н., вдовец, е починал на 06.11.1975г. и е оставил за наследници:

1. Сина си Димитър И. Т., а след неговата смърт през 24.01.1997г. същият е наследен от преживяла съпруга Анка Д. Т., и деца – Николай Димитров Т. и И. Д. И.. Извежда се, че Анка Д. Т. е починала на

24.05.2007г. и е оставила за наследници сина си Н. Д. Т. и внучка си Д. И.а И.а по заместване след смъртта на покойния и син И. Д. И., починал през 21.12.2002г.

2. Дъщеря си С. И.а В., разведена, а след нейната смърт на 19.12.1998г. тя е наследена от децата си Кубрат З. В. и П. З. В.. Установява се, че през 27.07.2015г. е починал Кубрат З. В., който е оставил за наследници преживяла съпруга Цветанка Ангелова В., и деца – Татяна Кубратова Георгиева и Екатерина Кубратова Георгиева. Несъмнено по делото е, че П. З. В. е починал и е оставил за наследници страните по делото.

3. Дъщеря си Мария И.а Сотирова, вдовица, а след нейната смърт на 21.06.2006г. е 4 наследена от децата си Зденка М. Д., М. Д. Д. и Светла Д. Д..

4. Дъщеря си Василка И.а Малчева, вдовица, а след нейната смърт на 21.05.2005г. тя е наследена от децата си Силвия Цветанова Маринова и Валерий Цветанов Малчев.

Така всяко едно от колената е наследило по ¼ от ½ ид.ч. от голата собственост върху имота в гр. София, на ул. „Бунтовник, или по 1/8 за всяко коляно, а за общия на страните наследодател П. З. В. – 1/16 ид.ч. Всяко едно от тези колена е наследило и по ¼ и.д. от земеделската земя, а за общия на страните наследодател П. З. В. – 1/8 ид.ч.