Решение № 32 от 11.02.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ловеч, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200937 по описа за 2024 година С Електронен фиш № 8504410058 на Агенция «Пътна инфраструктура» на С. Х. Й., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от ЗДвП глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 16.01.2021 г. в

10:48 часа е установено нарушение

№

B915387D19BF3992E053031F160A2251, с ППС лек автомобил Фолксваген Голф, регистрационен номер ** **** **, с обща техническа допустима максимална маса 1655, брой оси 2, категория ППС, в община Ловеч, по път 35 км 28+943, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е установено с устройство № 30281, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 35 км 28+943. С цитирания ЕФ е постановено С. Х. Й. да заплати и съответната такса по чл.10а, ал.2 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното/ползваното ППС в размер на 10.00 лева.

Недоволен от Електронния фиш останала жалбоподателката С. Х. Й., 1 която го обжалва чрез адв.И.К. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като е връчен след повече от три години и половина от датата на твърдяното нарушение и не е спазен чл.34 от ЗАНН, като излага подробни съображения за това, както и за това, че нарушението представлява маловажен случай. Поради изложеното моли обжалвания ЕФ да бъде отменен, като претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В съдебно жалбоподателката, редовно призована не се явява, за нея се явява адв.И.К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като добавя, че не се установява техническата изправност на средството, с което е заснето нарушението и моли ЕФ да бъде отменен, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призован се представлява от юриск.М., който моли да се потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон, като поддържа писмените аргументи, изложени в отговаря на разпореждането на съда. Излага, че давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими по отношение на ЕФ, като след установяване и заснемане на нарушението приложение следва да намери единствено абсолютната преследвателска давност от 4 години и 6 месеца.

Сочи, че е неправилно твърдението, че административнонаказателното производство започва със заснемането на извършеното нарушение, тъй като системата от наказания или незаплащане на пътни такси е специфична и ако се приеме, че всяко заснемане се приравнява на АУАН, то би било невъзможно впоследствие да бъде издаден ЕФ, каквато процедура е не само възможна, а и изрично предвидена. Освен това за да бъде издаден ЕФ е необходимо да постъпят и да бъдат обработени всички данни за нарушението и неговия извършител в електронната система за събиране на пътни такси. Поради изложеното следва да се приеме, че издаването на ЕФ следва този процес и административнонаказателното производство започва именно с издаването на ЕФ, а не със заснемането на ППС, преминаващо по платената пътна мрежа.

Счита, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин изправността на СКТ към датата на извършеното нарушение. Поради изложеното моли съда да потвърди издадения ЕФ, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален 2 размер и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателката на 03.10.2024 г./л.14/, а жалбата е подадена на 16.10.2024 г. по пощата и е входирана в АПИ на 17.10.2024, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 16.01.2021 г., в 10:48 ч. е установено нарушение с ППС л.а.“Форксваген Голф“, с рег.№ ** **** **, в община Ловеч, по път 35, км. 28+943, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата споде категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство № 30281, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 35, км. 28+943, за което е представен протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, както и становище/л.28/, че към датата и часа на нарушението СКТ се е намирала в технически изправно състояние. Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване и на обстоятелствата, при които е извършено.

Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал. Впоследствие била направена справка, от която било установено, че посоченият по-горе автомобил е собственост на жалбоподателката.

Следва изрично да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна норма, описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно „противното не е доказано".

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната 3 съвкупност – обжалвания електронен фиш, приложения към него снимков материал; Справка за собственост на МПС; Снимков материал на пътното превозно средство; Известие за доставяне на ЕФ;

Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП: "Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. ". В същата връзка чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в транс европейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок изброената категория пътища, като размерът й се определя от Министерския съвет. Реципрочно на задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 300 лв. за водач, който в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП управлява по републиканските пътища без дължимата винетна такса пътно превозно средство от вида на изчерпателно изброените в разпоредбата, между които в първото й предложение попадат именно превозните средства от вида на процесното.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че 4 при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013 г., е прието, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).

5

Съдът намира, че в случая нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай, въпреки, че не са представени доказателства за други нарушения на ЗДвП от водача, тъй като с посоченото нарушение съществено се засягат целите на ЗДвП, не са налице и не се сочат от жалбоподателката многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят но-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че нарушението, вменено във вина на жалбоподателката е безспорно доказано, обжалваният ЕФ е законосъобразен и обоснован и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и същата следва да бъде уважена, като жалбоподателката бъде осъдена да му заплати сумата от 80.00 лв., съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.