Решение № 119 от 25.06.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Радомир, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730100237 по описа за 2024 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание от ищеца обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове от ищцата В. К. А., ЕГН **********, с адрес: град Р., ж.к. „А.” бл. ., ет. ., ап. ., чрез адв. П. Й. от АК - Перник, с адрес за призоваване и съобщения: град Р., ул.„М. Ч.“ № ., офис № 7, чрез адв. П. Й. от АК – Перник, срещу ответника община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.„Свобода” № ., представлявана от кмета К. Г. С., с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането /ухапване от бездомно куче/, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането15.02.2024 година, до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на 15.02.2024 г., като отговорността на общината се претендира на основание чл.49, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД.

В съдебно заседание представителката на ищцата поддържа така предявените искове, като моли същите дза бъдат уважени изцяло.

Ответната община Радомир, чрез упълномощения адвокат П. С. Д. от -Софийска адвокатска колегия, в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор, е оспорила изцяло иска, като е изразила становище, че искът е неоснователен.

1

Твърди се, че не е налице бездействие от страна на община Радомир, тъй като са взети мерки относно намаляване популацията на бездомните кучета. На 08.06.2023 година е подписан договор за изпълнение на услуга: ”Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“ с доктор А. П.В.. По силата на този договор Община Радомир заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира /против бяс включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на територията на общината. Друг аргумент в подкрепа на посочения извод е разпоредбата на чл.50, т.2 от Закона за защита на животните, в който е посочено, че Общината има следното задължение, цитираме правната норма: „ ... взема мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни ..“ Считаме, че за правилното изясняване на спора, съда е длъжен да изясни разликата между използваната терминология в чл.50, ал.2 от Закона за защита на животните и чл.50, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и по точно да даде отговор на правния въпрос: Каква е разликата между „вземат мерки за предотвратяване“ по ЗЗЖ и „бездействие“ по ЗЗД.

В този смисъл, щом Община Радомир е взела мерки за ограничаване популацията на бездомни кучета/Договор № 342 от 08.06.2023г с предмет: „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“/, то тогава чисто формално, не е налице бездействие.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение, поради несъобразяване с принципа на справедливостта в чл.52 от ЗЗД.

Твърди, че искът не е доказан, доколкото се твърди, че е налице ухапване от бездомно куче.

В съдебно заседание представителят на ответната община моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като алтернативно пледира за намаляване на размера.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент, настъпил на 15.02.2024 г., около 13:30 ч., когато ищцата отивала да посрещне внучка си от училище. Слязла пред блок № 9 в ж.к. „А.” в град Р., където живее и тръгнала посока „Т маркет“, когато зад гърба й изскочили две безстопанствени кучета. Едното от тях я захапало по дясната подбедрица, а другото лаело срещу нея. Кучето, което я захапало било едро животно, с кафява козина, около 40-50 кг. и което е виждала много пъти в този район.

Почувствала остра и силна болка при ухапването, извикало и докато се измъквала от захапката му, двама мъже, които били в денонощния магазин наблизо, се притекли на помощ и успели да прогонят кучето.

Панталонът й бил окървавен и разкъсан в областта на ухапването, изпитвала силна пареща болка. Треперела от нерви и уплаха. Посетила ЦС МП - Перник, филиал 2

Радомир, след това била прегледана от д-р К. Д.а, раната била обработена и превързана.

Поставена била ваксина против тетанус.

.

Вследствие на ухапването получила разкъсно- контузни рани в областта на дясната подбедрица с кървене, оток, кръвонасядания. При самото ухапване изпитала силна болка, а след ухапването кракът ми й се подувал в продължение на няколко дни, през които изпитвала силна болка. Слагала си компреси и превръзки по няколко пъти дневно. Няколко седмици ползвала медикаменти. Не можела да върви нормално и да изпълнява трудовите си ангажименти и домашни задължения. След инцидента няколко дни приемала болкоуспокояващи лекарствени средства.

Следващите дни чула, че точно това куче е нападнало и ухапало други хора. На 16.02.2024 година се снабдила и със съдебномедицинско удостоверение от МБАЛ - Перник.

Около седмица след инцидента не можела да ходя нормално. Първата нощ не спала от болка, уплаха и стрес, а следващите няколко нощи се будела постоянно.

Претърпяла множество болки, страдания и неудобства, физически и психически, по време на увреждането и проведеното лечение, като всъщност такива търпи и към момента.

Ответникът с отговора си оспорва изцяло така предявения иск. Твърди, че не е налице бездействие от страна на Община Радомир, тъй като са взети мерки относно намаляване популацията на бездомните кучета. На 08.06.2023 година бил подписан договор за изпълнение на услуга:”Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“ с доктор А. П.В.. По силата на този договор Община Перник заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира/против бяс включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на територията на общината.

Позовава се на чл.50, т.2 от Закона за защита на животните, според който, общината има следното задължение: да взема мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни.

Позовава се на разликата между използваната терминология в чл.50, ал.2 от Закона за защита на животните и чл.50, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и по точно да даде отговор на правния въпрос: Каква е разликата между „вземат мерки за предотвратяване“ по ЗЗЖ и „бездействие“ по ЗЗД и в този смисъл, щом община Радомир е взела мерки за ограничаване популацията на бездомни кучета /Договор № 342 от 08.06.2023г с предмет: „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“/, то тогава чисто формално, не е налице бездействие.

Оспорва се претендирания размер обезщетение, поради това, че не е съобразен с принципа на справедливостта в чл.52 от ЗЗД.

По делото са разпитани като свидетели при режим на довеждане от страна на ищцатаГ. Г. и Е. П. /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/. От страна на ответника е посочена като свидетел д-р Аг. В..

Според свидетеля Г. Й. Г., на 15.02.2024 г. около 13.30 ч. същият бил пред 3 денонощен магазин в кв.„А.“, зад бл.6 в гр.Р.. В един момент една дама изкрещяла за помощ и той видял, че едно куче я ядяло. Той се намесил и изгонил кучетата, които били две.

Едното се казвало „Аши“, а другото било „Шушана“, бяло. Само „Аши“ я хапел/а. Това не бил единичен случай, още 12-13 човека било захапало това куче. Било средно, около 25-30 кг. и доста агресивно, обикновено екъм по- възрастни хора. На последната жена, която била захапана й било откъснато парче месо. Кучето имало маркировка. Кучетата живеели в този район и били безстопанствени. При последния случай, като ухапали след тази жена, ухапали още 4-5 човека, дошли и го прибрали някъде.

Според свидетелката Е. О. П., дъщеря на ищцата, показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК, на 15.02.2024 г., тъй като тя е учител по български език и литература, излизала от час, когато й звъннала майка й и казала, че я е ухапало улично куче. Била силно разстроена. На следващия ден с мъжа й я закарали в гр.Перник, където при хирург била промита раната. Първата вечер след това също била разстроена. Психически не била много добре и тя останала през нощта да спи при нея. Това се повторило следващите няколко дни, защото тя изпитвала страх да отиде до магазина да си напазарува, дори при вида на други кучета, а не само при тези. Чувствала болка при смяна на превръзката, накуцвала. Повече от месец продължило това нещо. Дори в момента изпитва страх от куче, въпреки, че е настроена позитивно към животните. Останал белег и все още, когато се пипне, боли.

Според свидетелката на ответника д-р Аг. П. В. съществува програма за кучетата и се изпълнява от години от община Радомир. До 08.06. тази година има сключен договор с община Р. за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Към днешна дата няма такъв, защото се работи по новия договор. Програмата включва залавяне, кастриране, маркиране с ушна марка и микрочип, обезпаразитяване, ваксинация против бяс и връщане на местообитаемото място, от което е заловено животното, което напълно кореспондира с Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на РБ. Кучетата в ж.к.“А.“ са кастрирани поне при последните ми посещения не е установила нови кучета. Кастрирани са назад във времето от 10-тина години.

Има кучета, които са кастрирани от 10 г. и са живи още там. Последното куче, което е установила ново изхвърлено е от 6 месеца. Ушните марки не се задържат, тъй като това не е достатъчно траен идентификатор, но чиповете са по- надлежни. Микрочипът е подконжна инжекция, която се поставя зад лявото ухо. Получила такива сигнали, доста трудно установила кое е кучето, защото имало едно нежелание от живущите да го посочат. От доста време, кучето било установено и изведено от улицата на 29.02.2024 г. Възрастите кучета в квартала, които са кастрирани преди 10 г., няма как да оцелеят без да получат грижа от хората, които живеят там. Оставят се съдове там и се оставя храна. Трудно може да отговори на въпроса за агресията, но може да каже, че тя се поражда от най- различни фактори, които провокират кучето.

По делото е допуснато изслушване на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина. Експертът, след запознаване с приложените писмени доказателства и след извършен преглед на пострадалата, е дал 4 следните отговори на поставените въпроси, както следва:

В приложената към делото медицинска документация на името на В. К. А., отнасяща се до прегледи, извършени на 15.02.2024 г. и на 16.02.2024 г, са установени и описани следните травматични увреждания: Разкъсно-контузна рана по предна повърхност на дясна подбедрица, съставена от долепени едно до друго правоъгълни увреждания на целостта на кожата с подлежащо кръвонасядане.

Описаните увреждания в областта на дясна подбедрица по своят вид, локализация и характеристики е възможно да са получени в резултат от ухапване от куче от косото и пробивно действие на островърхи предмети каквито характеристики имат и кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация, същите цитирани в обстоятелствената част на експертизата.

Уврежданията в областта на дясна подбедрица в този си вид, в тази степен и с тези характеристики са осъществили критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три седмици при нормално протичащ възстановителен процес.