Решение № 6374 от 20.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6374 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100500851 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 12208/03.11.2022г. по гр.д. № 600/2021 г. на СРС, 77 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 13125/19.11.2022г. е отхвърлен предявения от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 574. 74 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. № СВ **** РВ, настъпили в резултат на ПТП на 02.06.2020г. в гр. Разград, жк Освобождение.

Въззивникът – ищец обжалва решението като неправилно и необосновано. Поддържа, че изводите на първоинстанционнния съд относно наличие на съпричиняване и вината на участниците в процесното ПТП са неправилни. Сочи, че няма основание да не се кредитират изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, съгласно чиито показания процесното ПТП не е настъпило на кръстовище на равнозначни пътища. Излага доводи, че се касае за крайпътна територия по смисъла на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, тъй като виновният водач се е движил на заден ход, като се е опитвал да се включи в движението по улица „Тича“, на отклонение от пътя към входа на жилищните сгради, наречено „вдлъбнатина“ от свидетеля. Твърди, че показанията на свидетеля кореспондират с останалите събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани. Поддържа, че вината за процесното МПС е изцяло на застрахования при ответното дружество водач на л.а. Хонда, който се е движил на заден ход в нарушение на правилото на чл. 40, ал.1 и 2 ЗДвП.

1

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ не е подала писмен отговор. В хода на делото оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество жалбата е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 574. 74 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Фиат“, модел „Типо“, рег.

№ СВ **** РВ, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.06.2020г., на паркинг в гр. Разград, ж.к. Освобождение, с участието на лек автомобил Хонда, рег. № РР **** ВМ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изпащане на сумата.

По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност между ответника и делинквента, както и на извънсъдебно плащане от ответното дружество на ищцовото в размер на сумата 589. 64 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника възражение за съпричиняване, при определен процент на съпричиняване 50 % за всеки от двамата водачи. Приел е наличие на хипотезата на чл. 48 ЗДвп, съгласно която на кръстовище на равнозначни пътища, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.

Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до същия размер. Предпоставките за предвидената суброгация са:наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно 2 вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед наличието на частично извънсъдебно плащане и отделените за безспорни факти, спорен по делото е само размера на претендираното обезщетение, с оглед наличието или липсата на съпричиняване, респ. механизма на настъпване на процесното ПТП с оглед виновното поведение на водачите.

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 02.06.2020г., събраните по делото показания на свидетеля П. и заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че произшествието е настъпило в гр. Разград, жк Освобождение, около 17 ч., на паркинг, съгласно посоченото в констативния протокол, при което водачът на лек автомобил Хонда, рег. № РР **** ВМ предприема маневра движение на заден ход за тръгване от паркинг, вследствие на което реализира ПТП с преминаващия зад него лек автомобил „Фиат“, модел „Типо“, рег. № СВ **** РВ.

За приемането на съпричиняване е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно - така Решение № 339/20.12.2021г. по т. д. № 2882/2017г., ІІ ТО на ВКС и др. В конкретния случай, съдът намира, че не е налице доказано по делото съпричиняване от страна на водача на застрахования по имуществената застраховка Каско лек автомобил „Фиат“, модел „Типо“, рег. № СВ **** РВ.

Въззивният съд намира за основателни наведените във въззивната жалба оплаквания, че по делото не се установява хипотезата на чл. 48 ЗДвП, тъй като от ответника, чиято е доказателствената тежест, не е установено процесното ПТП да е настъпило на кръстовище на равнозначни пътища.

Съгласно показанията на свидетеля П. – водач на лек автомобил Фиат Типо, същият е шофирал по пътя в жк Освобождение в посока обратно от центъра на града, като водачът на лек автомобил Хонда е излезнал на заден ход, от към входа на блока, където се намира офис на „Спиди“, където паркингът е с „вдлъбнатина, понеже паркоместа има навътре към блока“. Свидетелят дава показания, че преди настъпване на удара, лек автомобил Хонда е бил дясно стоящ по отношение на управлявания от него лек автомобил Фиат. Свидетелят П. също дава обяснения, че самият паркинг наподобява Т – обратно кръстовище, но не е такова, като другият участник е излизал от паркинга на заден ход.

При така изложеното, е основателно оплакването на жалбоподателя, че не е доказан по делото фактическия състав на чл. 48 ЗДв|П. Не са налице основания да не се кредитират показанията на свидетеля П. относно мястото на настъпване на ПТП, тъй като същите кореспондират с описанието му в двустранно подписания констативен протокол, а от ответното дружество не са ангажирани други доказателства, включително и чрез разпит на другия водач.

Ето защо е основателен довода в жалбата, че при събраните по делото 3 доказателства е приложима нормата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път.

Отделно от това, движението на водача на лек автомобил Фиат е на заден ход, което нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвпП в случая единствено е в причинно следствената връзка с настъпилите вреди.

С оглед изложеното, искът е доказан до пълния предявен размер за сумата 574. 74 лв., представляваща остатък от заплатеното от ищеца обезщетение в общ размер на 1164. 48 лв., от които 1149. 48 лв. обезщетение и 15 лв. обичайни ликвидационни разноски, след приспадане на заплатената извънсъдебно част от ответника в размер на 589. 64 лв. Върху процесната сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предвид несъвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за уважаване на иска.

С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за двете инстанции. За първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 350 лв., както са претендирани със списъка по чл. 80 ГПК - държавна такса и депозит за вещо лице, а за въззивното производство – сумата 125 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12208/03.11.2022г. по гр.д. № 600/2021 г. на СРС, 77 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 13125/19.11.2022г. по гр.д. № 600/2021 г. на СРС, 77 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З." АД, ЕИК **** да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК **** на основание чл. 411, ал.1 КЗ, сумата 574. 74 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Фиат“, модел „Типо“, рег. № СВ **** РВ, в резултат на ПТП, настъпило на 02.06.2020г. в гр. Разград, ж.к. Освобождение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2021г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 350 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 125 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5