Решение № 3387 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3387 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20231100500327 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, образувано по жалба на Л.

Н. Н. срещу разпореждане от 27.10.2022г. по изп.д. №20188560402065 на ЧСИ с рег. №856, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, образувано срещу жалбоподателя за принудително изпълнение на вземания на „Топлофикация София“ ЕАД.

Възраженията в жалбата са, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановен в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в периода между 24.04.2020г. и 08.06.2022г., продължил повече от две години, взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата със съображения, че в посочения период от 24.04.2020г. до 08.06.2022г., действително не подавал молби за извършване на изпълнителни действия, но в част от този период давностните и процесуалните срокове са спрени съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и §13 ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.).

Жалбата се явява основателна.

Безспорно е между страните, но се и установява от доказателствата по изпълнителното дело, че в периода между датата 24.04.2020г. (на която взискателят „Топлофикация София“ ЕАД с молба вх. №9049 е поискал от съдебния изпълнител извършване на справки и налагане на запори върху имущество на длъжника) и датата 08.06.2022г. (на която взискателят „Топлофикация София“ ЕАД с молба вх. №23078 е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи) от името на взискателя не са подавани други искания за извършване на изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.

1

Действително съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИП и §13 ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК преклузивен срок е спрял да тече в периода до 21.05.2020г., но от посочената дата до датата 08.06.2022г., на която е заявено следващото искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело, очевидно е изтекъл период от време от повече от две години, поради което и в пряко приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на цитираната разпоредба, считано от 21.05.2022г., а съгласно изричните мотиви към т. 10 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК извършените след посочената дата изпълнителни действия (с изключение на действията, изграждащи изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и действията, въз основа на които са постъпили плащания от трети лица, каквито не се установяват от документите по процесното изпълнително дело) подлежат на обезсилване.

Изложеното е достатъчно обжалваният отказ на съдебния изпълнител да се приеме за незаконосъобразен и да бъде отменен като последица от подадената жалба, вместо което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, по която е постановен обжалваният акт.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.10.2022г. по изп.д. №20188560402065 на ЧСИ с рег. №856, вместо което

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изп.д. №20188560402065 на ЧСИ с рег. №856.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2