Определение № 3709 от 15.10.2019, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2643/2019
- Вид
- Определение № 3709
- Подписан
- 15.10.2019
- Състав
- МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112, ал.4 · Закон за обществените поръчки
- чл.345, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 354, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.367, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.441 · Кодекс за застраховането
- чл.443 · Кодекс за застраховането
- чл.459 ал.3 · Кодекс за застраховането
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
15.10.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав
На 15 октомври
2019г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2643 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Предвид постъпилата молба на ищеца, в която заявява, че ответникът му е заплатил дължимата сума с изключение на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че не следва да събира доказателства по делото.
Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е иск по чл.459 ал.3 във връзка с чл.441 и чл.443 от КЗ.
Ищецът
В.Ж.В. твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 00126/09.08.1994г. и към дата 16.02.2018г. бил назначен в „Мини Марица - изток” ЕАД като механик минни машини в участък „Добив”.
На
27.12.2016г. „Мини Марица - изток” ЕАД, в качеството на застраховащ, на основание чл. 441, ал. 2 от Кодекса за застраховане сключило с ответното дружество застрахователен договор по Групова застрахователна полица № 171020400001 с валидност от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.
В полицата страните уговорили покритие за рискове, настъпили с 7305 работници и служители на застраховащото лице при обща застрахователна сума 58 440 000 лева и застрахователна сума от 8000 лева за всяко лице.
Приложимо по полицата, съгласно волята на страните били Специални условия, в които били дефинирани основните положения на застрахователния договор и Общите условия на застрахователя за застраховка „Злополука и заболяване”.
В съответствие с изискванията на Кодекса за застраховане в полицата били очертани покритите рискове, застрахователната сума, застрахователната премия, застрахованите лица, размерите на обезщетенията и начините за определяне при настъпване на застрахователното събитие. Съгласно застрахователния договор, при настъпване на застрахователно събитие се дължало застрахователно обезщетение при следните условия: при смърт от трудова злополука по чл. 55, ал.1, т. 2 от КСО – утроения размер на застрахователната сума; при смърт от битова злополука от общ характер – еднократен размер на застрахователната сума; при трайно намалена работоспособност в следствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО и на професионално заболяване – процент от удвоения размер на застрахователната сума, равен на процента на загуба на работоспособност; трайна намалена работоспособност в следствие на битова злополука и общо заболяване – процент от удвоения размер на застрахователната сума, равен на процента загуба на работоспособност; при временна неработоспособност, вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО, професионално заболяване, битова злополука и общо заболяване за период от 60 до 90 дни – 4 % от застрахователната сума; над 90 дни – 6 % от застрахователната сума.
По полицата било уговорено заплащане на премия в размер на 205504,90 лева, разсрочена на четири вноски, платими по банков път, които били изплатени изцяло от застраховащото дружество.
В срока на валидност на полица № 171020400001, на 13.11.2017г., ищецът В.Ж.В. по повод на появили се болки, отток и образувание в дясна лакътна област, потърсил лекарска помощ. Поставена му била диагноза бурсит на олекренона и бил издаден първичен болничен лист за 9 дни. На 22.11.2017г. постъпил в болнично заведение – болница „Тракия” – гр. Стара Загора, в отделение по ортопедия и травматология със същите оплаквания, а именно болка, оток и образувание в дясна лакътна област. Установен бил оток и образование. Пристъпено било към оперативно лечение. На 25.11.2017г. бил изписан от болничното заведение с препоръчан режим на лечение при домашно-амбулаторни условия. С Решения на ЛКК временната нетрудоспособност била продължена до 03.02.2018г. или за 83 дни.
Настъпилата временна нетрудоспособност на ищеца за период от повече от 30 до 90 дни, представлявало покрит застрахователен риск по смисъла на покритите рискове по полица № 171020400001 и т. 8.3 от Общите условия и на основание т. 53 от Общите условия, застрахователят дължал плащане на обезщетение в размер на 4 % от застрахователната сума.
С писмена претенция ищецът предявил искане за изплащане на обезщетение. Приложил Епикриза за болнично лечение; болнични листа – 4 бр., удостоверяващи настъпването на застрахователно събитие, служебно сведения за трудово правоотношение със застраховащото дружество и указал банкова сметка ***. При ответното дружество била образувана преписка по щета № 18020400079/23.03.2018г.
С писмо от датата на завеждане на претенцията с изх. № 478/23.03.2018г., „ЗК България Иншурънс” АД отказало изплащане на обезщетение. За да се отклоняло от задълженията си застрахователят посочил, че Договора за застраховка „Злополука и заболяване”, сключен с „Мини Марица - изток” ЕАД бил прекратен, поради достигане на предвидена стойност по т. 2.1 от Договор № МТ 454/30.12.2016г.
От отказното му писмо не ставало ясна каква била тази стойност и какво отношение имала тази стойност към уговорената по застрахователния договор – Групова полица № 171020400001 застрахователна сума от 8000 лева за лице и 58 440 000 лева за 7305 служители и работници на застраховащото лице.
Ищецът счита, че отказа на застрахователя бил неаргументиран и неоснователен.
Излизайки от рамките на застрахователното правоотношение, чиито параметри били изрично очертани в застрахователна полица № 171020400001 и приложените към нея Общи и Специални условия, в противоречие на Кодекса на застраховане, застрахователят неправомерно се отклонил от договорно и законово задължение да заплати обезщетение при настъпил застрахователен риск.
Предвид гореизложеното за ищеца било налице правен интерес от предявяване на правата му пред съда.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗК България Иншурънс” АД, ЕИК ********* да заплати на В.Ж.В., ЕГН ********** сумата от 320 лева /триста и двадесет лева/, представляващи обезщетение за настъпил риск временна загуба на трудоспособност, вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО, професионално заболяване, битова злополука и общо заболяване, определено като 4 % от застрахователната сума от 8000 лева, ведно със законна лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане на обезщетението.
Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва начин на изплащане на обезщетението – плащане по банков път по банкова сметка ***, IBAN: ***,
BIC: ***, че в първото дело същият няма възможност да се яви и не изпрати представител, не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЗК България Иншурънс” АД, в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, като счита същия за неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението на ищеца, че Застрахователна полица № 171020400001 била валидна до 31.12.2018г. Застрахователният договор в конкретния случай не се състоял само от полицата, а от всички документи, изброени по-долу.
Застраховка
„Живот - злополука и заболяване" за 2017 - 2018г. на персонала на „Мини Марица Изток” ЕАД била сключена чрез обществена поръчка с рег. № 127/2016г.
След приключване на процедурата по нея, „ЗК България Иншурънс” АД било избрано за изпълнител и бил сключен Договор № МТ 454/30.12.2016г. (Договора). Всички клаузи в Договора били предварително определени от Възложителя - работодател на ищеца и не подлежали на обсъждане и промяна (арг. от чл.112, ал.4 от Закона за обществените поръчки).
В конкретния случай застрахователният договор се състоял от всички документи, които уреждали съдържанието му, а именно: Договор № МТ- 454/30.12.2016г. с посочените в него приложения, две допълнителни споразумения, конкретизиращи изчисляването на обезщетение при трайна неработоспособност и поправка на грешка в покритието, Общи условия на застраховка „Злополука и заболяване”, подписани от застраховащия, застрахователна полица и Специални условия към нея. Видно от съдържанието на Договора, негов предмет бил застраховането на персонала на Възложителя, посочена била застрахователната премия и начина на нейното изчисляване, процедурата и сроковете за изплащане на застрахователно обезщетение, правата и задълженията на страните, редът за прекратяването му (които елементи Кодекса за застраховането въвеждало като форма на застрахователния договор), както и други условия като гаранция за изпълнение, приложимо право, подсъдност и т.н. В този смисъл ответното дружество счита, че било безспорно, че застрахователният договор, който се състоял от всички горепосочени документи, определял ясно и изчерпателно всички елементи на застрахователното правоотношение. Това било видно и от подписването на две допълнителни споразумение към Договора, които касаели уточняване на определянето на обезщетение при трайна неработоспособност и поправка на грешката в застрахователната полица по отношение на липсата на покритие при трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Ако и двете страни възприемали застрахователната полица като единствен документ, уреждащ застрахователното правоотношение, то Споразуменията щели да бъдат приложения към нея самата, а не към Договора.
Предметът на договора бил изрично посочен в чл. 1 от него и той бил „застраховане на персонала на „Мини Марица Изток” ЕАД със застраховка „Живот - злополука и заболяване” за 2017 - 2018г., наричано за краткост в Договора „услуга”, подробно описано по вид, технически характеристики, количество и застрахователна премия в договора и неговите приложения, която Застрахователят извършвал, а Застраховащият получавал и заплащал”. В тази връзка ответното дружество счита, че липсвало всякакво съмнение, че предметът на договора бил именно застраховане. В договора било изрично записано, че неразделна част от него били Техническа спецификация, ценово предложение и техническо предложение за изпълнение на поръчката. В тези документи се съдържали всички изискуеми от чл.345, ал.1 от КЗ реквизити на валиден застрахователен договор.
Ищецът предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред към ответното дружество на 23.03.2018г. Към тази дата Договор № МТ-454/30.12.2016г. бил прекратен на основание т. 10.1.1. от него и именно по тази причина ответното дружество отказали изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно цитираната т. 10.1.1. от Договора, същият се прекратявал при достигане на предвидената в т. 2.1. стойност. Както било видно от приложеното копие на Договора, тази стойност била 209 080, 24 лева (двеста и девет хиляди и осемдесет лева и 24 стотинки).
Разпечатката съдържа 53 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e572f63-6d9d-46b3-8983-7d4cacbcf519