Решение № 251 от 16.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500190 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 1755/19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 633/2024г. по описа на РС Велико Търново са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на жалбоподателя „ЕВРОПА – ТРАНС 2001” ЕООД срещу Т. И. В. от с. Н. с., общ. В. Т. с правно основание чл.

203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6683,35 евро - главница, представляваща обезщетение за причинени вреди от извършени разходи за гориво и ремонт на ремарке с рег. № ВТ 1874 ЕЕ, както и на сумата от 2900 евро - главница, представляваща обезщетение за причинени вреди от пропуснати ползи, възникнали от нереализирана печалба по заявка за превоз №217466 от 14.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 19.02.2024г. до окончателното изплащане на задълженията.

Присъдени са разноски в полза на ответника.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ищеца „ЕВРОПА – ТРАНС 2001” ЕООД. Жалбоподателят навежда доводи неправилност и необоснованост на решението, тъй като не е съобразил доказателствата по делото и изводите на СТЕ и неправило приел, че макар вредата да е причинена от ответника, това е станало при условията на непредпазливост. Счита, че цялостното поведението на работника доказва саботаж – не е уведомил работодателя своевременно за истинската причина за повредата, не е извикал компетентните да констатират ПТП власти, с което е лишил работодателя си от възможността да търси застрахователно обезщетение за вредата и е действал при условията на евентуален умисъл. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претедира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, оспорваща я като неоснователна. Оспорва доводите на жалбоподателя да е доказано виновно поведение на ответника. Твърди, че повредата по ремаркето е настъпила при престой на паркинг без да 1 бъде установен причинителят, за което работодателят бил уведомен незабавно. Заявява, че адресат за натоварване във Франция, откъдето се претендира да е пропуснат курс, му бил изпратен от работодателя след уведомяването му за повредата, а след отказа на товарача бил пренасочен към сервиз в Австрия също от работодателя си и през цялото време изпълнявал неговите нареждания. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като не е доказано умишлено поведение на работника и да бъде потвърдено решението на ВТРС. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в двете въззивни жалби оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да беда разгледана по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 203, ал.2, предл. 1 от КТ, предявен от „Европа – Транс 2021“ ЕООД срещу Т. И. В. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 583,35 евро, претърпени от ищеца в качеството му на работодател във връзка с повреждане на товарно ремарке, негова собственост, докато е било във фактическата власт на ответника, от които 2 900 евро пропуснати ползи – сума по неосъществена заявка за превоз и 5 683,35 евро стойността на ремонта на повреденото ремарке и горивни разходи, свързани с ремонта. Сумите се претендират ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Претенцията се основава на твърденията, че Т. И. В. е бил в трудово правоотношение с ответника, заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ и като такъв на 16.03.2023г. следвало да извършил превоз на товар от адрес във Франция, откъдето ищецът бил информиран, че ремаркето е било повредено при пристигането и не може да бъде натоварено и заявката за превоз отказана на 17.03.2023г. Твърди, че ответникът не го информирал сам за повредата, изложил несъстоятелна версия за причината за повредата и подвел ищеца относно размера й. Счита, че с бездействието си, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, умишлено е причинил вредата.

Ответникът е оспорил претенцията с възражението, че е още на 15.03.2023г. при разтоварване във Франция е констатирал повреди по ремаркето на управлявания от него товарен автомобил, незабавно е уведомил работодателя за щетите и е предприел действия да изпълни неговото разпореждане за ремонт, но поради невъзможност от извършването му в срок до 17.03.2023г. е последвал отказ по заявката за превоз от друг адрес във Франция /от 14.03.2023г./. Счита, че е изпълнил трудовите си задължения и не следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди при условията на пълна имуществена отговорност.

От фактическа страна между страните не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е сключен трудов договор на 10.02.2021г., по силата на който ответникът е заемал длъжността „Шофьор, товарен автомобил 12 и повече тона” при ищцовото дружество. В длъжностната му характеристика влизат задължения да извършва възложените превози, да поддържа в добро техническо състояние повереното превозно средство, да го предпазва от кражба и повреди, да уведомява незабавно работодателя при повреди, да спазва правилата за движение като носи лична отговорност за нарушения и други, свързани с грижата на добър стопанин и др.. Според признанията на двете страни, на 15.03.2023г. работникът извършил възложен му превоз до гр. Бордо, Франция като 2 управляваният от него товарен автомобил бил с прикачено ремарке с рег. №ВТ1874ЕЕ.

Разтоварил на указаното място. Няма документация за състоянието на ремаркето към този момент.

Видно от кореспонденцията между страните, на 15.03.2023г. в 15:24 часа Т. В. е изпратил на работодателя си снимки с видими повреди по задната горна част на ремаркето /празно/, а в 16:02 снимки на повредено платнище и товар в ремаркето – акумулатори, които страните не спорят, че са били предмет на доставката до гр. Б.. От горното следва, че повредата е настъпила преди разтоварването в гр. Б. и не по-късно от 15:24 ч. на 15.03.2023г. От работодателя е изпратено файлово съобщение, което ответникът не е могъл да отвори.

На 16.03.2023г. съобщенията са от работодателя към ответника с координати на сервизи /между 11:47ч. и 15:17ч./, на което ответникът е отговорил в 19:20 ч.със снимки на все още повреденото ремарке с уточнение, че куката е много крива. Сутринта на 17.03.2023г. ответникът отново изпраща такива снимки и пита за указания.

Преди инцидента, до ищеца е подадена Заявка от 14.03.2023г. с адрес на товарене Самазан,Франция и дата на товарене 16.03.2023г. между 8:00 и16:00 часа и адрес на доставка в гр. Русе, България. На същата дата е издадена товарителница с отразена стойност на превоза от 2900 евро. Няма данни кога ответникът е уведомен за този курс, който за него се явява обратен към България. Превозът е отказан от възложителя, видно от две писма, според които ответникът е пристигнал в пункт за товарене в Самазан, Франция, с повредено ремарке, на 16.03.2023г. и е изпратен за ремонт, но на 17.03.2023г. пристигнал в същото състояние и заявката е сторнирана.

Не се спори, че ремаркето е транспортирано от ответника до указан от работодателя сервиз в до Австрия, където за периода от 23.03.2023г. до 27.04.2023г. е извършен ремонт. За превоза до сервиза ответникът заредил гориво на стойност 2797,43 лв., а за ремонта е издадена фактура от 02.05.2023г. на стойност 5683,35 евро, заплатени от ищеца.

За изясняване възможния механизма на настъпване на вредите по ремаркето е изслушана съдебна авто -техническа експертиза, според която вредата се изразява в деформации по двете крила на задната врата и по горна портална напречна греда, скъсано покривало, уплътнители и други елементи от оборудването в непосредствена близост до задната врата.

Обосновава извод, че причината е действие на сили върху горната външна страна на напречната портална греда в посока от предната към задната част на ремаркето, което изключва възможността да са резултат от удар с друг товарен автомобил или ремарке, изключва повредата да е получена в движение. Като най-вероятна причина за настъпването им е посочен контакт между задната част на ремаркето с монтиран под наклон навес на рампа за разтоварване или при работа на разтоварваща техника. В първата хипотеза това би се дължало на пропуск на водача да изпусне налягането на въздуха във въздушните възглавници, за да намали нивото на задната част на ремаркето, движението на последното напред води до контакт с навеса и до настъпване на повреди при разтоварване. Няма достатъчно доказателства, за да се установи точната причина – въздействие, довела до повредите.

При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

Предявени са искове за обезщетяване на имуществени вреди /претърпяна вреда и пропусната полза/, причинено от работник на работодател, като се търси пълно обезщетяване на вредите под формата на пълна имуществена отговорност на работника.

Хипотезите по чл. 203, ал.2 за възникване на пълна имуществена отговорност са три: вредата да е причинена умишлено, в резултат на престъпление или да е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения. В случая ищецът твърди да е налице първата хипотеза и счита, че умисълът на работника произтича от неспазване на голяма част от вменените му задължения към работодателя. За да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1) работникът или служителят да е полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; 2) умишлено противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; 3) 3 имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и/или пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника или служителя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби и/или пропуснати ползи да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника или служителя.

Всички обективни и субективни материални предпоставки, обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя, включително наличието на умисъл като форма на вината, доколкото това е специален признак.

Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" към датата на вредата.