Решение № 957 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110111900 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 222, ал. 3 КТ .

Ищецът С. Ц. Ц. твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, което е продължило повече от 30 години, е придобил право на осигурителен стаж и възраст, като ответникът не му е заплатил дължимото обезщетение.Поддържа, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на 14.07.22г. поради изтичане на мандата му като „председател“ на ***** и достигане на необходимия осигурителен стаж. Твърди, че брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец е в размер на 7105лева, с включена допълнителна добавка за прослужено време.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 42 630лева , равняваща се на шест брутни заплати, на осн. чл. 222, ал.3 ,КТ , заедно със законна лихва за забава от датата на исковата молба в съда.

Ответникът „****** институт“ оспорва иска, като твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 14.07.2022г. с ищеца последният не е имал придобито право на пенсия. Поддържа, че ищецът С. Ц. е освободен от длъжност „председател“ на ***** на 14.07.22г., т.е. преди 1 датата , на която е достигнал нужната възраст по чл. 68, ал.1 и 2КСО19.11.22г., като само на това основание искът му се явява неоснователен.

Поддържа, че стажът на ищеца от 14.07.2002г. до 14.07.2022г. по служебно правоотношение и стажът му по трудово такова като зам.- председател и председател на ***** не обуславят изпълнена презумпцията за наличие на 10 години стаж за последните 20 години по чл. 222, ал.3,КТ , тъй като служебният и трудов стаж се броят поотделно. Счита, че дори при наличие на нужния общ стаж за пенсиониране, размерът на обезщетението следва да е до 2 месечни заплати. Оспорва и размера на претенцията , като оспорва размера на брутното възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 222, ал. 3 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Следователно, правото на обезщетение е обусловено от следните кумулативни предпоставки: 1/ прекратено трудово правоотношение между страните по делото, 2/ към момента на прекратяване ищецът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3/ за ищеца да не е възникнало подобно право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по друго /предходно/ прекратено трудово правоотношение при същия или друг работодател.

От представената Заповед № КВ-465/14.07.22г. на министър – председателя на Република България се установява, че на осн. чл. 8, ал.2 от Закона за статистиката и т.1 от Решение № 463 на МС от 08.07.22г. ищецът 2

С. Ц. е освободен като председател на ****** институт. Представена и прието по делото е и копие на служебна и трудова книжка на ищеца , от което се установява, че е започнал работа през октомври 1982г. в Комитета по единна система за социална информация / КЕССИ/, в рамките на който е тогавашното ***** управление. След преобразуването му в ****, на 01.10.91г. е преназначен в него на длъжност „Главен специалист“,а на 01.04.92г. заема длъжността „Началник-отдел4, ранг 7 до м. май 1995г. От м. септември е съветник на председателя на **** , а от февруари 2000г. до януари 2013г. заема длъжност началник на отдел, държавен експерт и и.д. директор. През м. септември 2013г. е назначен за заместник-председател , а от 11.06.2014г. – за председател на *** със 7-годишен мандат. Или от представените от ищеца писмени доказателства следва да се приеме, че за периода от 1982г. до 14.07.22г. С. Ц. е бил служител на *** с прекъсване между 1995г. и 1998г./ 3 г. и 4 месеца/ и 2013г./7 месеца/. Видно от представен от ищеца по делото договор № РД21-1/04.01.2010Г. , сключен между *** в качеството на възложител и С. Ц., като изпълнител, , за срок от 2 години, в сила от 05.01.2010г., ищецът като изпълнител се съгласява за срока на договора да изпълнява функциите на постоянен тунинг съветник по тунинг проект „Помощ на Държавен статистически комитет на Република ****** за достигане на европейските стандарти в областта на националните сметки , ненаблюдаваната икономика, бизнес статистика и индекс на цени на производител“, с място на изпълнение на договора – гр. Б., Република ******.

Договорът между ищеца и ответника е сключен в изпълнение на Договор № 219967 между ***, гр. София и /ДЕСТАТИС/. От представена и приета по дулото служебна бележка с изх. № 93-С-122/16.08.11г. , издадена от **** на ищеца Ц., се установява , че към дата 16.08.11г. същият е държавен служител в ЦУ на **** , като считано от 05.01.10г. се намира в неплатен отпуск и чрез сключен граждански договор към 16.08.11г. изпълнява мисия по Тунинг проект към ЕК. Видно от писмо от *** от 16.12.22г. / л. 25 от делото/ на ищеца е отговорено по повод изпратено от последния писмо по електронна поща до ответника, че не са налице предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68а от КСО , като е посочено , че липсват доказателства за обосноваване на изискуемия осигурителен стаж и по-конкретно за периодите 05.01.10г.04.01.12г. и 21.03.13г.- 28.08.13г., както и с мотива, че работодател на ищеца е Министерски съвет / МС/ на Република България . Представено и прието по 3 делото е Разпореждане №********** на ТП на НОИ София Град по Протокол № 54473/14.12.22г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.11.22г. пожизнено по чл. 68, ал.,2КСО по заявление, подадено на 07.12.22г. и навършена възраст 64г. и 5месеца, в което е посочен и осигурителен стаж от 40г., 10м. и 17дни.

При тези факти съдът намира, че за ищеца е възникнало право да получи обезщетение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение като председател на ****** институт- 14.07.22г. , към който момент има повече от 40 години трудов и осигурителен стаж , като в предприятието на ответника стажът му е повече от 23години , през който период е бил осигуряван- обстоятелство, което се установява и от представената справка за заплатени суми за м. 07.2022г. от работодателя *** , както и от Разпореждане № ********** на ТП на НОИ , София град / л. 39 от делото/, и има навършени 64г.

Или от представените по делото от ищеца писмени доказателства може да се заключи , че правото на пенсия по чл. 68а от КСО е придобито от него към момента на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника-работодател. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата, произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - решение № 235 от 03.07.2014 г. по гражданско дело № 969/2014 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение и др./.

Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца е възникнало право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 , вр. с ал.4 от КТ по прекратения на 14.07.2022 г. трудов договор като председател на **** , което е в размер на шестмесечното му трудово възнаграждение, доколкото към този момент е работил при ответника повече от десет години през последните 20 години. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил това вземане чрез плащане, поради което претенцията се явява основателна.

4

Съдът приема от представените по делото доказателства размер на брутното трудово възнаграждение, което служи като база за изчисляване размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ по смисъла на чл. 228, ал. 1 от КТ – сумата от 7105лева / от която в размер на 4900лева основна заплата и 45% клас прослужено време съобразно фиш за заплата за м. 07.22г./ , като съдът приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, в полза на ищцата е възникнало правото да получи обезщетение на соченото основание в общ размер на 42 630лева .

В съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, падежът на задължението за плащане от работодателя на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая, предвид на това, че правоотношението между страните е било прекратено на 14.07.22г., падежът на задължението на работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е настъпил на 31.08.2022 г. (последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено). Доколкото не се твърди и доказва заплащане от страна на работодателя на посоченото вземане, същият е в забава за заплащането му на ищеца и следва да се присъди законна лихва от датата на исковата молба / доколкото не е формулирана отделна претенция , конкретизирана като период и размер от по-ранна дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда/ .

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано по повод възраженията на ответника с отговора на исковата молба, че надлежен ответник по предявения иск е именно работодателят- ответник , а не горестоящия спрямо него орган , доколкото договорът е сключен по реда на чл. 61, ал.2,КТ / в този смисъл / ТР 1/30.03.12г. по тълк. Д. №1/2010г. на ОСГК на ВКС/ . Неоснователни са и останалите възражения на ответника, релевирани с отговора, доколкото правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищецът е придобил именно към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение като председател на

**** , а не по време на съществуване на предходно служебно правоотношение.

С оглед извода на съда за основателност на претенцията, следва в полза 5 на ищеца да се присъдят и направените разноски за адвокатско възнаграждение ,за които по делото е представен списък по чл. 80,ГПК .

Разноски за държавна такса не следва да се присъждат, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1,ГПК ищецът е освободен от заплащане на такава по силата на Закона, като заплатената от него държавна такса за завеждане на исковата молба подлежи на връщане .

На основание чл. 78, ал.6,ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 1705,20лева .

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „****** Институт“ , гр. АДРЕС, БС ********* да заплати на С. Ц. Ц. с ЕГН ********** , на основание чл. 222, ал. 3, вр. с ал.4 от КТ , сумата в размер на 42 630 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда - 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „****** Институт“ , гр. АДРЕС, БС ********* да заплати на С. Ц. Ц. с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 4872,48лева с ДДС – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.