Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 05.01.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 208/2022
Вид
Решение № 2
Подписан
05.01.2023
В сила
03.06.2023
Състав
Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 490 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 561 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 12 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Разград, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20223300100208 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд, адрес гр. София, п.к. 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4 , ЕИК 121446665, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез главен юрисконсулт Й.Й.Ш. против Т. Р. Д. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 559, ал.3 във вр. ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .

Твърди се, че Гаранционен фонд на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основаната на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Чехия по щети №120435/20.07.2017г. и №220033/20.03.2018г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 52 559.27 лв.. както следва:

По щета №120435/20.07.2017г. за увредените при ПТП, настъпило на 10.03.2017г. в Чехия, л.а. „Пежо" с peг. № ****, собственост на АПК Енерджи ООД, сума в размер на 52 321.71 лева за имуществени вреди. Гаранционен фонд възстанови на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застраховате ли (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 52 321.71 лв. чрез банкови преводи като парична равностойност на 26 801.41 евро по курса за деня, от които 22 296.37 евро обезщетение, 4 027.96 евро такса обработка по ф-ри

№3000007535/04.07.2017г.,

№

300010104/19.04.2019г.,

№300001015

7/15.05.2019г.,

№№

3000010284/26.06.2019г.,

№

**********/04.09.2019г.,

1

№3000010846/22.01.2020г.,

№

300011336/08.09.2020г.,

№**********/26.11.2020г.,

№

3000011488/11.11.2020г.,

№3000011658/21.01.2021 г.,

№

3000011776/04.03.2021г. и

№3000011921/27.04.2021г. и 427.08 банкови такси. На осн. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстанови в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Чехия.

П о щета №220033/20.03.2018г. за пострадалия Л.К. при ПТП, настъпило на 10.03.2017г. в Чехия, сума в размер на 237.56 лева за неимуществени вреди. Гаранционен фонд възстанови на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 237.56 лв. чрез банков превод като парична равностойност на 121.46 евро по курса за деня, от които 102.91 евро обезщетение и 18.55 евро такса обработка по ф-ра № **********/06.02.2018г.

На осн. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстанови в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Чехия.

Към датата на образуване в ГФ на щета №120435/20.07.2017г. и щета №220033/20.03.2018г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Чехия чрез изплащане на обезщетение в размер на 26 922.87евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. „Пежо" с per. № ****и пострадалия Л.К. е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Чехия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн чл.

559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително възстановява.

Виновен е ответникът Т. Р. Д., който на 10.03.2017г. в Чехия, управлявайки л.а. „Рено Еспейс" с ДКН № *** по път № 605 в посока община Улице в Чехия, при предприемане маневра изпреварване губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в насрещна пътна лента и удря правомерно движещото се там МПС - л.а. „Пежо" с peг. № ****. Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на Л.К..

В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

Ищецът твърди, че поканил ответницата да възстанови изплатеното от него, но и лицето не е погасило задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответни кът да заплати общо сумата от 52 559.27 лв. представляваща възстановено от Гаранционния фонд обезщетение по щета №120435/20.07.2017г. и щета 2

№220033/20.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба – 21.07.2022 г. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител-адвокат Р. В. от АК-Разград.

Сочи, че е налице нередовност на исковата молба, ограничаваща правото на защита на ответника, тъй като в исковата молба не е конкретизирано каква част от претендираната сума 52 559,27 лв. произтича от: имуществени вреди съответно в чешки крони, евро, лева; каква част произтича от причинени неимуществени вреди; каква част е следствие на съдебни разноски, такси по банкови преводи, съдебни разноски и др., още повече, че по съответните производства в Чешката република ответникът Т.

Д. не е бил конституиран като страна и съответните решения на Чешките съдопроизводствени органи би следвало да нямат задължителна сила по отношение на ответника.

Прави възражение и за изтекла погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД предвид настъпилото ПТП на 10.03.2017г.

На следващо място оспорва липсата на застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП-то по отношение на автомобила, управляван от ответника поради липса на безспорни доказателства по делото. По делото липсват безспорни доказателства, че към момента на реализиране на процесното ПТП виновният водач - ответник Т. Р. Д. е нямал валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от приложения протокол за ПТП валидността на застраховката „ГО" е от 18.01.2017г. 18.01.2018г.- ЗК АЛИАНЦ, а ПТП е настъпило на 10.03.2017г.

Счита, че в настоящият случай не е налице хипотезата, при която Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и ищецът е платил недължимо на собственика на увредения при ПТП лек автомобил обезщетение за причинените имуществени вреди. В тази връзка твърди, че не е настъпило суброгиране в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на щетата и ищецът няма регресно вземане срещу ответника за исковата сума и предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва получаването на регресната покана от ответника Д.. Видно от приложеното копие на обратна разписка и отбелязването от Български пощи- „Адресът не съществува". На следващо място оспорва твърдението, че ответникът Т. Р. Д. е лицето, извършило процесното ПТП. На последно място счита исковата претенция за силно завишена и не отговаряща на нанесените при ПТП-то вреди и тяхната реална оценка -видно от представените копия на снимки от фотоалбума и описаните щети от приложения протокол за ПТП.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя 3 процесуален представител – адвокат К. С. В. от АК - Търговище. Подробни съображения излага в писменна защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Р. В. от АК-Разград q оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в писменна защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Разградският окръжен съд, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото /л. 9-13/ протокол за ПТП р е г. № KRPP103/DNTC-2017-PO от 14.03.2017 г., издаден от Полицейс ко звено: Група ПТП град Тахов, Република Чехия, се установява, че на 10.03.2017 г. в 11.00 часа на път II/605 в кадастъра на населеното място ***, окръг Тахов, ответникът управлявайки личния си автомобил марка Рено, регистрационен № ***, регистрация BG, в посока на движение от населено място *** към населено място Улице в Чехия, тук на равен и видим участък от пътя, се връщал с автомобила си обратно в неговата лента на движение, след изправарване на друг автомобил. По време на тази маневра не съобразил скоростта на движение с видимата дистанция и в резултата на това удря с дясна предна част на автомобила си лявата задна част на автомоил Пежо с регистрационен номер ***, който управлявал водъчът Л.К.. След удара, автомобилът Пежо се завърта и излиза в дясната пътна канавка, където се преобръща на лявата страна.

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II т. о.

С решение № 15/25.04.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. ВКС е даден отговор на въпроса "относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП", като е прието, че Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като 4 съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Съдът намира за установено от правна страна, че към момента на процесното ПТП ответникът е управлявал автомобила с територия на обичайно пребиваване в Република България /по смисъла на чл. 1, т. 4, б. "а" от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, без валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно от неоспорената Справка от базата данни на Информационния център към гаранционния фонд /като според чл. 574, ал. 12 КЗ, публикуваната там информация има характер на официално удостоверяване/, на база подадените от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е, че към момента на ПТП – то 11.00 часа на 10.03.2017г процесния автомобил не е имал действаща застраховка Гражданска отговорност, както и че същият е собственост на ответника /л. 23/. Сключената преди това Застраховка ГО на 24.06.2016г., с полица BG/22/116001752683, е била прекратена на 09.01.2017г. поради невнесена вноска. След като ПТП-то е станало в 11.00ч. на 10.03.2017г., същият ден в 1 5 .5 1 ч . била сключена нова застраховка Гражданска отговорност с полица BG/28117000790055, с начало 16.51 ч. на 10.03.2017г. Ето защо, към момента на ПТП-то упраляваното от ответника МПС не е имало действаща застраховка Гражданска отговорност. Вж. и Решение № 270 от 21.10.2022 г. на ОС - Монтана по гр. д. № 371/2021 г.

По възражението на ответната страна, че в протокола за ПТП е отразено, че е налице валидна на застраховката „ГО" от 18.01.2017г. до 18.01.2018г. - ЗК АЛИАНЦ, а ПТП е настъпило на 10.03.2017г.

Така описаната застраховка ГО касае другият автомобил – марка Пежо, с рег. номер ***, а не управлявания от ответника автомобил марка Рено, регистрационен № ***. Относно последния автомобил в протокола за ПТП няма отразена ГО.