Решение № 592 от 10.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Плевен, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430104934 по описа за 2023 година

Искове с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р.

М. П., ЕГН**********, *** против *** АД, ***, със седалище и адрес на управление: ***. В нея се твърди, че на 06.11.2021 год. около 10:45 часа на кръстовището между пътища *** /*** и гр. ***/, водачът С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, при управление на ППС - влекач марка „***", модел ***, с peг. № *** и не спазвайки регулирано с пътните знаци кръстовище отнема предимството на ППС - марка „***", модел *** с peг. № ***, управлявано от *** на ищцата А.Х.П. и го удря, при което реализира ПТП.

Твърди, че пътнотранспортното произшествие е документирано с удостоверение peг. № *** год. Срещу виновния за процесното ПТП водач на ППС - влекач марка „***", модел ***, с peг. № *** е издаден АУАН № *** год. Твърди, че в резултат на ПТП-то е пострадала ищцата, която е била пътник на предна дясна седалка. Твърди, че е получила оток с болезнени и ограничени движения в областта на шията и дясно рамо, болки в поясната област. Твърди, че описаните травматични увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че и към настоящия момент не е възстановена напълно, независимо че са минали почти две години от ПТП-то. Продължава медикаментозно лечение. Твърди, че наред с физическите травми е преживяла и душевни такива. Почувствала е основателен страх за живота си. Твърди, е от ужаса, който е изпитала не може да се отърси и до днес. Често сънувала кошмари и до момента избягва да се вози в лек автомобил, за да не бъде ударена отново. Твърди, че не може да спи, често си припомня за случилото се и изпитва поС.на тревога. Твърди, че 1 във връзка с лечението си, което е в пряка причинно-следствена връзка с виновно допуснатото ПТП и причинените й травми, ищцата е сторила разноски за издаване на съдебно-медицински удостоверения в общ размер на 100 лв., които също претендира. Твърди, че застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на ППС - влекач марка „***", модел ***, с per. № ***, е ответника - Застрахователна компания „***" АД, с ЕИК ***, която е издала застрахователна полица № ***, валидна от 07.01.2021 год. до 06.01.2022 год.

Твърди, че на 01.11.2022 год. е депозирала до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди с посочване на банкова сметка, с което са спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ. Твърди, че ответното дружество е завело щета № ***. В получения от „***" АД отговор на така предявената претенция е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева.

Според ищцата определената от застрахователното дружество сума не репарира в пълен размер търпените от нея болки и страдания във връзка с получените травматични увреждания, вследствие на ПТП-то от 06.11.2021 год. Счита, че неимуществените вреди не могат да имат категорично Счита за несправедливо от страна на застрахователя да подценява както претърпените болки. Моли Застрахователна компания „***" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори - П.

В. Д. и С. Н.а А. да бъде осъдено да заплати на Р. М. П., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем от нея неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 06.11.2021 год., причинено от виновния водач С. Г. С., ЕГН ********** при управление на ППС - влекач марка „***", модел ***, с рег. № ***, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със Застрахователна компания „***" АД, с ЕИК ***, която е издала застрахователна полица № ***, валидна от 07.01.2021 год. до 06.01.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2022 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени медицински услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2022 год.

- датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорвам исковата претенция. Твърди, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от Р. М.

П. за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП от 06.11.2021 г., във връзка с което е образувана застрахователна преписка № ***г. Оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното 2 произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача С.

Г. С. при управлението на влекач марка „***”, модел „***“, с рег. № ***. В тази връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С. Г. С..

Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, за ищцата са настъпили посочените в исковата молба телесни травми и здравословни съС.ия, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Посочва, че видно от Удостоверение с рег. № ***г., на ищцата е извършен преглед на 06.11.2021 г. във ФЦСПМ - ***, който не е приложен към исковата молба. Представено е съдебномедицинско удостоверение от извършен едва на 10.11.2021г. преглед, т.е. четири дни след транспортния инцидент. С оглед на гореизложеното твърди, че претендираните от ищцата увреждания не са получени в причинноследствена връзка с настъпилото на 06.11.2021г. пътнотранспортно произшествие. Няма данни за предписано и проведено лечение. Оспорва твърденията, че към момента е затруден нормалният начин на живот на ищцата поради травма, настъпила при произшествието. Оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително към настоящия момент. С оглед представената медицинска документация ищецът е следвало да се е възстанови за период от около 10 дни. По делото липсват данни за настъпили усложнения, както и относно провеждане на рехабилитация.

Съобразно представените медицински документи, установяващи здравния статус на ищцата след пътнотранспортното произшествие, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са налични данни оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение. Оспорва твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение. Не са ангажирани медицински документи от прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения. Не са представени медицински документи, съдържащи данни за психологически травми, съответно кога се е проявило и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такова съС.ие. Липсват медицински данни за психичното съС.ие на ищцата преди пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищцата да е предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент. Единственото доказателство в тази насока е медицинско удостоверение за психично съС.ие от 16.06.2022г., т.е. седем месеца след транспортния инцидент, поради което твърди, че претендираното 3 смесено тревожно-депресивно разстройство не е настъпило в причинноследствена връзка с осъщественото на 06.11.2021 г. пътнотранспортно произшествие. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, включително и относимата към момента на възникването на пътнотранспортното произшествие съдебна практика. На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителен принос на пострадалата за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като пътник в лек автомобил марка „***”, модел „***“, с per. № *** нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалата е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. Счита, че с това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, пострадалата, като пътник в лек автомобил марка „***”, модел „***“, с per. № *** е създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснила тяхното възникване. Поддържа, че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалата като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП.

Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалата, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и функционално обезопасителният колан, от което е бил възможен контактът на тялото на пострадалата с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите.

Твърди, че телесните травми на пострадалата са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат на пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържа възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване на травмите. Поддържа, че при използване на предпазния колан от пострадалата, то същата не би получила травми като възникналите, а други, 4 по - леки по медикобиологичен характер. Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържам, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищцата парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл. Счита, че претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.