Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Омуртаг, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20223510200248 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Х. Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 22-0308-000723 от 23.11.2022 г., издадено от началника на РУ – Омуртаг. В жалбата си Е. оспорва правната квалификация описана в атакуваното НП, като твърди, че същото е изготвено в грубо нарушение на правилата на ЗАНН. Поради изложеното в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със защитника си – адв. С. А., като поддържа жалбата.

Ответникът – началникът на РУ - Омуртаг, редовно призован, не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административно - наказателната преписка АУАН серия АД, № 468021, съставен на 01.11.2022 г., е констатирано, че на 01.11.2022 г., около 01.20 ч., в гр. Омуртаг, на ул. „Цар Освободител“, с посока на движение от пощата на града към стадиона, непосредствено пред входа на бензиностанция „Петрол“, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****, собственост на Х. Е. Х., ЕГН **********, като използвал път отворен за обществено ползване за друга цел освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, 1 а именно със задържане на задните колела на управляваното МПС, чрез използване на ръчна спирачка принудително привел автомобила в странично движение и блъснал със задна дясна част правомерно паркирания лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ 500“, с рег. № ****, собственост на З. В. К., ЕГН **********, като предизвикал ПТП с материални щети. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и двама свидетели, както и от жалбоподателя и е връчен на последния. Въз основа на описания по - горе АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0308-000723 от 23.11.2022 г. на началника на РУ – Омуртаг, с което за извършено административно нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Описанието на нарушението в НП, е идентично с описанието му в АУАН. По делото като писмени доказателства са приложени и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, схема с хоризонталната маркировка на пътното платно в района на бензиностанция „Петрол“ в гр. Омуртаг и удостоверение № 18/25.11.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. В показанията си свидетелите М. М. – актосъставител, и А. А. – свидетел по акта, потвърждават констатациите по АУАН, като подробно описват мястото, на което е извършено нарушението и начина на извършването му. И двамата свидетели категорично заявяват, че са гледали видеоклип, на който било заснето как поднасянето на управлявания от жалбоподателя лек автомобил се дължало на умишлено поведение на Е., като на място констатирали още следи от гуми на пътя – спирачен път, който потвърждавал случилото се. Свидетелят А. описва как жалбоподателят твърдял, че е ударил другия автомобил при излизане на заден ход от бензиностанцията, което обективно нямало как да се случи предвид следите от спирачния път на автомобила.

Свидетелят А. уточнява, че от видеозаписа се установявал конкретно начинът, по който жалбоподателят изгубил контрол върху автомобила – дръпнал ръчна спирачка, завъртял автомобила на една страна и след като направил маневра ляв завой, десните му врати останали по посока на движението и с дясната си страна ударил паркирания лек автомобил. Мястото на извършване на нарушението и на настъпване на материалните щети се потвърждават и от свидетеля Б. И. – свидетел по акта, който допълва, че ударът между двата автомобила настъпил в предната част на паркиралия автомобил, съответно в задната дясна част на автомобила на жалбоподателя. Самият свидетел на жалбоподателя М. Х. също заявява, че е видял своя познат да кара бързо, след това същият завил към бензиностанция „Петрол“, при което свидетелят Х. чул и видял как се блъска. От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.11.2022 г., около 01.20 ч., в гр. Омуртаг, по ул. „Цар Освободител“, с посока на движение от пощата към стадиона, непосредствено пред входа на бензиностанция „Петрол“, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****, собственост на Х. Е. Х., ЕГН **********, като използвал път отворен за обществено ползване за друга цел освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно със задържане на задните колела на управляваното МПС, чрез използване на ръчна спирачка принудително привел автомобила в странично движение и блъснал със задна дясна част правомерно паркирания лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ 500“, с рег. № ****, собственост на З. В. К., ЕГН **********, като предизвикал ПТП с материални щети.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното 2 нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон.

АУАН е съставен от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени на жалбоподателя. Разгледано по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и правилно. От събраните по делото доказателства, се доказа по несъмнен начин фактическата обстановка, описана в акта и наказателното постановление. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП: „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“ В случая материалната доказателствена сила на съставения му АУАН не е оборена. Описаните по – горе възражения на жалбоподателя по същество са бланкетни и не се доказват по какъвто и да е начин по делото. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите М., А., И. и Х., които са логични, последователни, изцяло кореспондират помежду си и с приложените писмени доказателства по делото и взаимно се допълват.

От показанията на свидетелите се установява описаната в АУАН фактическа обстановка, а от уточненията на свидетелите М., А. се установява и обстоятелството, че първоначално жалбоподателят се е движел правомерно, след което пред бензиностанция „Петрол“ рязко е предприел действия по активиране на ръчната спирачка, довели до промяна в разположението на автомобила и до невъзможност за неговото овладяване. Констатира се още наличието на спрелия автомобил, който е бил паркиран успоредно спрямо оградата на училището, прибран навътре, максимално вдясно – по начин, че да не възпрепятства движението на останалите автомобили, нито съответно да ограничава входа към бензиностанцията. Съгласно разпоредбата на чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая, съдът прие за установено по делото, че жалбоподателят умишлено е задействал ръчната спирачка на автомобила си, като в резултат на неправомерното си поведение е привел същия в странично движение и се е блъснал в спрелия автомобил. В тази връзка съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е определил правната квалификация на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, съответстваща напълно на описаната в санкционната част на акта фактическа обстановка. Съзнателното опасно шофиране посредством привеждане на автомобила в странично положение, чрез рязко използване на ръчната спирачка, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната му цел – за превоз на хора и товари. От друга страна, преминаването през вход на бензиностанция предполага шофиране със завишено внимание и съобразителност, а не рязко предприемане на действия по дърпане на ръчната спирачка на управляваното МПС с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираното в акта и санкционирано с НП административно нарушение. Наложените на жалбоподателя наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, за извършеното нарушение, са в размерите предвидени в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП. С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и 3 счита, че като такова следва да бъде потвърдено. Страните не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0308-000723 от 23.11.2022 г., издадено от началника на РУ – Омуртаг, с което на Г. Х. Е., с адрес: ***, ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО, и отхвърля жалбата на Г. Х. Е., като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева

4