Решение № 97 от 15.06.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 1361/2021
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- Кирил Давидов Павлов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ №95
№ 97 гр. Самоков, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20211870101361 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗК ЗК „Л.И.” със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш. № А ЕИК срещу А. „П. И.“ ЕИК ..., , с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, вр. 410 ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за установяване на вземане оспорено в заповедното производство по частно гр. дело № 55898/2020 година по описа на С. р. с., по което на дата 30. 11. 2020 година СРС 36ти състав е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземането по заповедта за изпълнение е оспорено от ответника. Това е породило правен интерес на ищеца ЗК „Л.И.“ АД гр. С. да предяви установителен иск чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, вр. 410 ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД с претенцията че ответникът А. „П. И.“ му дължи сумата от 117 лева, претендирана по реда на регреса по чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на лек автомобил „BMW” 320 ДК№ СО...ВК, увредено в резултат на ПТП, настъпило на 13. 10. 2016 год. в резултат на попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно на главен път ІІІ 6206 на км 3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци.
Ищецът ЗК „Л.И.” АД излага в исковата си молба, че за описаното по-горе МПС е сключена застраховка "Каско " при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № 93001510073678, със срок на валидност от 03.11.2015г. до 02.11,2016 год. включително и към момента на събитието. Твърди се в ИМ, че при извършения оглед на лек автомобил „BMW” 320 ДК№ СО...ВК са констатирани щети увредена предна дясна гума 1 и на базата на опис, експертиза, и оценка е определен размерът- на обезщетението на увреденото МПС в размер на 117лева. Твърди се в исковата молба, че при ищеца е заведена щета № 2231-1201-16-414613 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001510073678 със срок на валидност от 03.11.2015г. до 02.11,2016 год., като по извършена оценка на увредената предна дясна гума на собственика на увредения при ПТП автомобил БМВ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 117 лева, която сума е изплатена на собственика на увреденото МПС платежно нареждане №ВОRD 1963039 на дата 26.10.2016г. Ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане в размер на исковата сума 117 лева срещу А. „П. И.“ ЕИК ..., считана от ищеца за причинител на щетата.
Отправеното искане в петитума на исковата молба е съдът да признае за установено по отношение на ответника А. „П. И.“ ЕИК ..., че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекс на застраховането във връзка с чл. 49 ЗЗД дължи на ищеца ЗК ЗК „Л.И.” АД гр. С., ЕИК , сумата от 117 лева представляващи изплатено от ищеца ЗК „Л.И.” АД застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане "Каско" полица № 93001510073678 със срок на валидност от 03.11.2015г. до 02.11.2016 год по щета № 2231-1201-16-414613 на лек автомобил „BMW” 320 ДК№ СО...ВК, настъпила в резултат на ПТП от 13. 10. 2016 год.
- попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на главен път ІІІ 6206 на км 3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци, ведно със законната лихва върху сумата 117 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 11. 11. 2020 год. , до окончателното й изплащане, за които суми С. р. с.
36ти състав по частно гр. дело № 55898/2020 година на дата 30. 11. 2020 година е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. „П. И.“ ЕИК ... е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва наличието на причинно - следствената връзка между твърдените щети и ПТП. При условията на евентуалност, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска с писмено становище и чрез юрисконсулт Г..
Ответникът А. „П. И.“ оспорва предявения иск с писмено становище от пълномощника си главен юрисконсулт Н..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
По силата на чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ приложим към процесното правоотношение с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо и в 2 случая са установени следните факти: сключен договор за имуществено застраховане „Каско“, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът АПИ е настъпило събитие ПТП от необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят Л.И. АД е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Видно от протокол за ПТП № 1529061 от 13.10.2016г., както и от показанията на свидетеля П. К. К., на 13. 10. 2016 год. в на главен път ІІІ 6206 на км 3+200 в посока от град С. към село Г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил БМВ 320 ДКН С0...ВК, управляван от свидетеля П. К. К., попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на улица Търговска, като удостоверените в протокола и потвърдени от свидетеля П. К. К. щети по увреденото МПС са увредена предна дясна гума.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно /обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Безуспешно е останало оспорването от ответника на протокола за ПТП. Длъжностното лице Я. Д. – младши автоконтрольор в РУМВР Самоков в кръга на службата си е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Констатациите в протокола за ПТП се потвърждават и от показанията на свидетеля П. К. К., които съдът кредитира, като достоверни последователни и безпротиворечиви.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя - необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Съдът приема за доказано, че щетите, удостоверени от длъжностното лице, а именно предна дясна гума се намират в причинна-връзка с механизма на ПТП, описан в протокола.
Според неоспорената оценка на оценителя на щетата, стойността на ремонтовъзстановителните дейности е 117 лева с ДДС. Към датата на ПТП ищецът ЗК „Л.И.” гр. С., ЕИК е имал качеството застраховател по застраховка "Каско" с предмет увредения автомобил, който договор за застраховка е обективиран в застрахователна полица № 93001510073678, със срок на валидност от 03.11.2015г. до 02.11,2016 год. включително и към момента на застрахователното събитие настъпило на 13. 10. 2016 год. Застраховката е „каско“, като застрахователят дължи обезщетение и за частични щети, настъпили при всички рискове на територията на България.
С Преводно нареждане № ВОRD 1963039 на дата 26.10.2016г. на П. б. клон В., препис от който е приложен ищецът ЗК „Л.И.” гр. С. е заплатил на увреденото лице Б. С. Г. собственик на лекия автомобил с увредената от процесното ПТП предна дясна гума 3 застрахователно обезщетение в размер на 117 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право по чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ. приложим за процесното ПТП от 13. 10. 2016 год. .
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, което е задължение на А. „П. И.“ ЕИК ..., стопанин на пътя на който е била дупката причинила ПТП и вредата не следва от обективното качество на вещта.
На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът А. „П. И.“ ЕИК ... е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително най-малко да обозначи съответната необезопасена дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. АПИ като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД именно ответникът А. „П. И.“ ЕИК ... носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди и има задължение за репарирането им по силата на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Налице е основание за суброгация срещу ответника. Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на действителните вреди от срязаната предна дясна гума попаднала в необезопасената дупка, то искът следва да бъде изцяло уважен, като бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на автомобила. От представения протокол за ПТП № 1529061 от 13.10.2016г. /имащ характер на официален удостоверителен документ в тази си част по мотиви, изложени погоре/ е видно, че при настъпване на процесното ПТП дупката е била необозначена и необезопасена и поради което е възпрепятствана възможността на водача на автомобила да възприеме препятствието на пътя, респ. да извърши маневра, с която да го заобиколи. Така дупката на пътя се явява непредвидимо препрепятствие на пътя, при попадането в която безвъзвратно е увредена предна дясна гума на застрахования автомобил БМВ 320 ДКН С0...ВК. По направеното възражение за съпричиняване ответникът не е навел конкретни твърдения за противоправно действие/бездействие на водача на лекия автомобил относно скорост, пътно поведение и др., като такива не са констатирани и от органите на МВР при 4 съставянето на протокола за ПТП, като при наличие на такива твърдения ответникът следваше да ангажира доказателства за тях. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от факт на който страната основава възраженията си. При положение че ответникът не установява конкретно съпричиняване от водача на застрахования и увреден при ПТП автомобил, съдът приема че такова няма и единствено състоянието на пътя и необозначената и необезопасена дупка са причина за процесните щети изразяващи се в срязване на предната дясна гума на застрахования с КАСКО автомобил.
По изложените съображения съдът следва да признае за установено по отношение на ответника А. „П. И.“ ЕИК ..., че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекс на застраховането във връзка с чл. 49 ЗЗД дължи на ищеца ЗК ЗК „Л.И.” АД сумата от 117 лева (сто и седемнадесет лева) представляващи изплатено от ищеца ЗК „Л.И.” АД застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане "Каско" полица № 93001510073678 със срок на валидност от 03.11.2015г. до 02.11.2016 год по щета № 22311201-16-414613 на лек автомобил „BMW” 320 ДК№ СО...ВК, настъпила в резултат на ПТП от 13. 10. 2016 год. - попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на главен път ІІІ 6206 на км 3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци, ведно със законната лихва върху сумата 117 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11. 11. 2020 год. , до окончателното й изплащане, за които суми С. р. с. 36ти състав по частно гр. дело № 55898/2020 година на дата 30. 11. 2020 година е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.