Решение № 751 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100501308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 28.11.2024г., постановено по гр. дело № 12120/2024 год. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.

411, изр. 2 КЗ за заплащане на сумата от 200 лева, частичен иск от общ размер от 485, 33 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024г., до окончателното изплащане, представляваща заплатено по застраховка „Каско+” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2023г. за нанесените имуществени вреди по л.а.

„Рено", модел „Канго" с peг. № ****.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по 1 делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил. Излага, че механизмът на произшествието е установен въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които обосновават еднозначен извод, че водачът на застрахованото при ответника МПС е нарушил правилата за движение и е причинил имуществени вреди, предмет на репариране в настоящото производство. Във въззивната жалба се твърди, че водачът на товарен автомобил „Скания“ е предприел маневра заобикаляне на другото превозно средство, без да се съобрази с подадения светлинен сигнал. Сочи, че вещото лице по назначената автотехническа експертиза е изяснил, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е можел да възприеме подадения мигач и извършваната маневра на намиращия се пред него автомобил, респективно е могъл да изчака и да предотврати настъпването на инцидента. Нещо повече, експертът е потвърдил, че товарен автомобил „Скания“ е преминал много близо до другото превозно средство, т.е. на небезопасно странично разстояние. В този смисъл счита, че дори и да се приеме, че водачът на лек автомобил „Рено“ е допринесъл за настъпване на произшествието при извършената от него маневра за потегляне, то вина за инцидента има и другият водач. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

2

По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност, съдът приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и 3 противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на н а 24.02.2023г. в гр. София на ул. „Черковна” № 26 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Рено“, модел „Канго“, с рег. № **** и товарен автомобил “Скания” с рег. № ****, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху първия автомобил. Установено е, че между собственика на лек автомобил “Рено” с рег. № **** и ищцовото дружество е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е заплатило на автосервиза, извършил ремонт на увредения автомобил сума в размер на 470, 33 лева за отстраняване на настъпилите от процесното ПТП щети. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на товарен автомобил “Скания” с рег. № **** е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил вредоносният резултат.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. П.Н. – водач на лек автомобил “Рено“, модел „Канго“, с рег. № ****. В показанията си същият излага, че инцидентът е настъпил в гр. София, на ул. „Черковна“. Той бил спрял автомобила в дясната страна на пътното платно, а зад него бил спрял другият участник в произшествието – товарен автомобил. Свидетелят сочи, че след като натоварил стока в автомобила, подал сигнал за включване в движението и започнал да извършва маневрата. Преди това се уверил, че другият автомобил е бил в спряло състояние /не се е движил/. В този момент, обаче, с периферното си зрение възприел, че товарният автомобил потеглил в същата посока, минал на много близко разстояние встрани от управлявания от свид.

Н. автомобил и увредил бронята на МПС „Рено“.

4

Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на автотехническата експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обосновано, се установява, че описаните в опис на претенция щети върху застрахования при ищцовото дружество автомобил, а именно предна броня, решетка, калник и фар, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По отношение на механизма на увреждане вещото лице е приело, че предвид зоната на разположение на уврежданията, самосвал „Скания“, с рег. № **** е бил спрял зад товарен автомобил „Рено Канго“ и е потеглил по-рано. Направен е извод, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автомобил „Рено Канго“, който е предприел маневра за потегляне, без да се съобрази с разположението на самосвал „Скания“ в този момент.

При изслушването си в съдебно заседание и след като е присъствал на разпита на свид. Н., експертът е пояснил, че поддържа депозираното заключение и описаният в него механизъм на увреждане. Изложил е още, че товарният автомобил е тръгнал първи и в момента на удара е бил достигнал до предната част на л.а. „Рено Канго“. Вещото лице е категорично в извода си, че от техническа гледна точка не може първо да е потеглил л.а. „Рено Канго“, тъй като този автомобил ускорява бързо и товарният не би могъл да го настигне.

При настъпване на удара товарната композиция е била по-напред от л.а. „Рено Канго“ и водачът на този автомобил ударил товарната композиция при потегляне. Освен това експертът е уточнил, че водачът на товарния автомобил при всички случаи е възприел другото превозно средство и е предприел маневра за заобикаляне, но маневрата за отклонение на л.а. „Рено Канго“ имала внезапен характер. Товарната композиция е била по-напред от другото МПС, като при потеглянето лек автомобил „Рено Канго“ се ударило в самосвал „Скания“. Изяснено е още, че ако застрахованият при ищеца водач е подал мигач преди товарния автомобил да потегли и последният е възприел светлинния сигнал, то е имал възможност да не извърши потегляне, заобикаляне и да предотврати произшествието.

С оглед прието заключение на автотехническата експертиза и дадените от вещото лице разяснения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да кредитира показанията на свид. Н. в частта, в която същият излага, че в момента на предприемане на маневрата другият автомобил не се е движил. В 5 тази част неговите показания се опровергават от изводите на вещото лице, които са формирани при съобразяване на зоната на съприкосновение между двете превозни средства, местоположението и вида на увредените части и детайли. Експертът е категоричен, че от техническа гледна точка, последователността на осъществяване на релевантните за спора факти е следната: товарната композиция е потеглила, извършвала е маневра заобикаляне и в момента на удара е достигнала предната част на другия автомобил. В същото време водачът на л.а. „Рено Канго“ е предприел внезапна маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и без да се съобрази с преминаващия покрай него товарен автомобил е реализирал процесното ПТП. По делото не са налице никакви данни, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил правила за движение по пътищата, в причинна връзка с които да са настъпили уврежданията по другото превозно средство. Противно на твърденията на въззивника, не са налице доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че водачът на товарната композиция е бил длъжен и е могъл да възприеме поведението на другия участник в инцидента като потенциална опасност, т.е. няма данни да е налице хипотеза на „предвидимо препятствие“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Напротив, установи се, че водачът на „Рено Канго“ е възприел, че другият автомобил се включва в движението и въпреки това е предприел извършването на маневрата. По делото не са събрани данни какво е било безопасното странично разстояние за преминаване покрай застрахования при ищцовото дружество автомобил, нито такива, които да сочат, че водачът на товарната композиция е нарушил това правило. Наведените от въззивника възражения в този смисъл са неоснователни.