Решение № 172 от 30.05.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Разлог, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100096 по описа за 2023 г.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по ИМ депозирана от Г.Т.Г., ЕГН* и Т.Л.Г., ЕГН*, съд. адрес: г.Р., у.„Р.“№2, против Х.Г.Б., ЕГН*, адрес: с.Г., о.Р.

Твърди се в ИМ, че ищците са част от н-ците на Т.И.Г., б.ж. на с.Г.. С решение №*/22.12.2006 г. на ОСЗГ-Р. е възстановено правото на собственост на н-ците на Т.Г. на ливада с площ от 6.249 дка, м. „Д., имот 1011002 по картата на землището на с.Г. Също така като н-ци на Т.И.Г., б.ж. на с.Г. са собственици на ПИ с идентификатор ***, ведно с къщата в/у този имот. В КККР на с.Г. посочените имоти били заснети като имот с идентификатор ***, а парцела като ПИ с идентификатор ***.

Твърди се, че м/у двата имота се намира незаснет имот, който винаги е бил на ищците и владян от техните наследодатели, а след тяхната смърт и от тях. Този имот с площ от 2366 кв.м. попадал в границите на урабанизираната територия на селото и е отразен в КП на селото като имот с неиндифициран собственик. Този имот е заключен м/у точки А.Б.В.Г.Д.А. по представената към ИМ скица за геодезическо заснемане на имотите. При изготвяне на КК на с.Г. са допуснати редица грешки, като неправилно част от имота владян от наследодателят им и от ищците е отразен като част от имот с идентификатор ***, за който имот в КККР не е бил отбелязан собственик. За описания имот с идентификатор *** ответникът се снабдил с нот. акт №190, том 4-ти, рег. №7057, дело №733/22.11.2022 г. на нот. К.М., с който е признат за собственик по наследство и давностно владение. Сочи се, че към имот с идентификатор *** неправилно е заснета и част от имота на ищците /имотът заключен м/у точки А.Б.В.Г.Д.А. по представената към ИМ скица за геодезическо заснемане на имотите/. Твърди се, че имотите в тази местност са в реални граници и ответникът никога не е ползвал този имот. Никое друго лице не е ползвал процесата част от имота. Ищците осъществяват изцяло фактическа власт в/у имота постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да своят същия над 50 г.

Изложеното обсновава правния интерес за ищците да предявяват настоящия отрицателен установителен иск, тъй като за тях съществува възможност да придобият имота на оригинерно основание, като отрекат претендираните от ответника права.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение с което да признае за установено, че Х.Г.Б., ЕГН*, адрес: с.Г., о.Р., не е собственик на недвижим имот - реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Г., о.Р., одобрени със Заповед РД-18- 1

1328/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 07.12.2022 г., с адрес: с.Г., ме.„П.“, площ от 1552 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята : 6, предишен идентификатор: няма, № по преходен план: 101012 при съседи: ПИ с идентификатор ***: ПИ с идентификатор ***: ПИ с идентификатор

***: ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** и процесната част е с площ от 593 кв.м. заключена м/у точки А.Б.В.Г.Д.А. по представената към ИМ скица за геодезическо заснемане на имотите.

На основание чл.587, ал.2 от ГПК, съдът да отмени Нот. акт №190, том 4-ти, рег. №7057, дело №733/22.11.2022 г. на нот. К.М.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №697 от 15.05.2023 г., съдът е указал да се изпрати на ответника препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, предоставяйки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. Копие от постановеното разпореждане, ведно с преписа от ИМ и приложените към нея писмени доказателства са изпратени за връчване на ответника.

В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ, с който е изразено становище за недопустимост, нередовност и неоснователност на ИМ.

Сочи се, че ищците не представят доказателства за собственост на недвижимия имот. Не са конкретизирали кои са техните наследодатели и точен период, в който се твърди, че са владели имота. Счита, че от изложеното в ИМ не става ясно дали ищците претендират, че са собственици на целия ПИ или на реална част от него. В случай, че ищците твърдят, че са собственици само на част от имота, предявения иск касаеща претенцията по чл.587, ал.2 от ГПК, се явява недопустима по отношение на останалата част от имота.

По същество се оспорват твърденията на ищците, че намиращия се м/у земеделски имот с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** незаснет имот с площ от 2366 кв.м. винаги е бил техен и бил владян от техните наследодатели, а след тяхната смърт от ищците.

Оспорва се твърдението на ищците, че са владели части от собствения на ответника имот с идентификатор *** по КККР на с.Г. Сочи, че действително ответникът е владял ПИ като е упражнявал давностното си владение явно, непрекъснато и необезпокоявано във вр. с което законосъобразно се е снабдил с констативен нот. акт за собственост.

В СЗ ищците, ч/з пълномощника си адв. С. поддържат предявения иск. Ангажират писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В СЗ ответникът се представлява от упълномощен представител – адв. Ю., посредством който оспорва предявения иск като неоснователен.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложеното удостоверение за н-ци, издадено от О.Р. е, че ищците се явяват н-ци на Т.И.Г., починал на *.

С нот. акт за дарение на недвижим имот №47, том Първи, дело №131/1994 г. по описа на Рг.РС, прекия на ищеца наследодател Л.Т.Г. е придобил правото на собственост в/у Парцел IV, пл. №22 в кв.5 по плана на с.Г., ведно с жил. сграда построена в/у имота.

С решение №* от 22.12.2006 г., издадено от ОСЗГ-Р., е възстановено правото на собственост на н-ците на Т.И.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на описаните в 6 пункта недвижими имоти, сред които по т.4 – ливада с площ от 6.294 дка, 6-та категория, м.

„Д.“, имот №101002 по картата на землището.

С нот. акт за право на собственост в/у недвижим имот по наследство и давностно владение на основание чл.587, ал.2 от ГПК №190, том IV, рег. №7057, дело №733 от 2022 г. по описа на нот. К.М., ответника Х.Б. е признат за собственост на ПИ с идентификатор *** 2 по КККР на с.Г. с адрес: с.Г., м. „П.“, с площ от 1552 кв.м. По делото е приложена нот. преписка по издаване на посочения нот. акт.

Въз основа на жалба, на ищците и подаден от последните сигнал пред РП-Б., ТО-Р., е образувано ДП №135/2023 г. за извършено престъпление по чл.290 от НК. По делото е приложен препис от материалите от образуваното ДП.

Видно от представената справка от СВп-Р. /л.108 от делото/, е, че след образуване на настоящето производство, ответникът Х.Б. се е разпоредил с процесния имот, ч/з договор за покупко-продажба на недвижим имот, като същия е прехвърлен на В.А.В.

От изслушаната СТЕ се установи, че през 1996 г. е одобрена картата на възстановената собственост на с.Г., о.Р., като имот с №101012 е отразен с площ от 1552 кв.м., представляващ пасище, мера. Като собственик е записан неидентифициран собственик. Същият попада на границата м/у урбанизираната територия на с.Г., о.Р., и земед. земи в землището на селото.

През 2018 г. е одобрена КК на с.Г., о.Р., със Заповед №* от 24.07.2018 г. на ИД на АГКК-С.

При извършения оглед на място, ВЛ е установило, че достъпа до имота става през УПИ – IV, пл. №22, кв.5. След напускане на границата на УПИ-то се достига до голяма ливада, в която има засадени овощни дръвчета, които са на около 20-30 г.. Цялата ливада е под наклон от изток на запад, като завършва в дере. Отразената проектирана улица не е реализирана.

Описаният с акт за дарение УПИ – IV, пл. №22 в кв.5 по КК, е отразен като ПИ с идентификатор ***. Възстановеният с Решение №* ПИ е отразен в КК като ПИ с идентификатор ***. ВЛ констатира, че от улицата е прекарана вада, която минава през парцела и стига до ливадата и наличните овощни дръвчета. В представената скица от геодезическото заснемане изготвено от „БлТК“ЕООД е видно, че означената и защрихована част от ПИ *** е точно частта от имота, където минава границата от отразения слог на КРП на с.Г. Височината на слога е от 0.95 до 1.40 м. Като по границата на слога има дървета. Достъпа до другата част от ПИ с идентификатор *** е невъзможен. Въз основа на така направените констатации ВЛ е дало заключение, че частта от *** заключена м/у точките А, Б и Д представляваща триъгълник не е част от възстановени с Решението на ПК-Р. земед. имот - ливада с площ от 6.257 дка. Той граничи с него от към източната страна. Според ВЛ е налице видима граница м/у частта от ПИ с идентификатор *** и частта отразена като защрихована на геодезическото заснемане, същата представлява влог с денивилация от 0.95 до 1.14 метра и има дървета и храсти. Достъпът до частта от ПИ *** отразена като триъгълник м/у точките А, Б и Д става само от УПИ– IV, пл. №22 в кв.5 по плана на с.Г. От другите страни е стръмно и има дървени огради, а в 3 от страните естествена денивилация - слог обрасъл с дървета и храсти. В горната си част е част от занемарена ливада, а в тази част под влога е ливада с овощни дръвчета. Според ВЛ от направената извадка по одобрената КК на с.Г., о.Р. и съвместената с ортофотокартата е видно, че съществува естествена граница м/у частта от ПИ *** защрихована и другата част от имота. Защрихованата част от ПИ *** и ПИ *** и ПИ *** представлява една голяма ливада, засадена с овощни дръвчета. Същата се полива, ч/з изграден водопроводен канал от улицата през двора на УПИ-IV, пл. №22 в кв.5 и изкопните вади по хоронзиталите и наклона на цялата ливада.

Съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано заключението на ВЛ по изслушаната и приета без възражения от страните СТЕ.

В показанията си свидетеля П.П. твърди, че познава ищците, тъй като е зет на най-голямата дъщеря на И.Г.. Знае къде се намира м. „Д.“ и м. „П.“, като разстоянието м/у тях е около 500 м. В м. „Д.“ е старата къща на Г.. Единственият път за тези ливади е през къщата на Г.. Тези ливади ги отработвали братята Г.. Там имало овощни дръвчета – ябълки, сливи, круши.

Плодовете ги събирал Т.. Свидетелят твърди, че познава Х.Б. и не знае той да има имоти в тази местност и да ги е отработвал. Посочва, че има сеносъбирачка и вече 13 г. всяко лято ходел в имота на Г. за да им събира сеното. Ливадата била под наклон и е заградена с огради.

Площта й е около 7 дка. Имало много дървета.

3

В показанията си свидетеля Г.К. твърди, че знае имота на Г. в с.Г. Намирал се в м. „Д.“. От както се помни този имот винаги се ползвал от Г.. Имотът им е голям около 6 дка ливада с дръвчета. В този имот се влизало през старата им къща. Посочва, че познава ответника Х.Б. и баща му. Не ги е виждал в този имот. Г.Б. не е казвал, че има имот в м. „Д.“. Г.Б. починал преди 10 г. Над Г. бил имота на Б.. Имотът не станал блок на ТКЗС. Винаги бил ползван от Г.. В имота имало наклон. Винаги е бил ливада. Отсреща на ливадата е баир с тръни обрасъл. Отстрани е направено ограда от комшиите там. Посочва, че през последните 15 г. сеел над тяхната ливада. Има 2 ниви в близост до техния имот. Последно там ходил преди 10 г.

В показанията си свидетеля А.З. твърди, че се занимава с пчеластво от 12-13 г., като Т.Г. също бил пчелар. Пчелите му били в м. „Д.“ в с.Г. и почти цялото село знаело на кой е имота. Имота представлявал ливада. В тази ливада имало овощни насаждения. Целият имот бил под наклон. Сочи, че е бил кмет на селото и познава Х.Б.. Няма спомен Б. да са имали имот в м. „Д.“. М/у м. „П.“ и м. „Д.“ имало разстояние около 300-400 м. М. „Д.“ представлявала наклонен терен и ливада. Около ливадата имало възвишения в посока запад, северозапад. Имало баир. През последните 12-13 г. не е виждал Х.Б. или баща му в имота.