Решение № 261211 от 29.11.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

261211

29.11.2021 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 878 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Палмира. РУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол, Ваканционен комплекс „Атия" , представлявано от управителя Иван Сергеевич Караваев, чрез адвокат М.С., против „Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол, местност Аклади, затворен комплекс „Атия Ризорт" , ап.25, представлявано от управителя Г. Л.Ф., за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за наем на магазини от 15.05.2019 година и по договор за наем на ресторант от 29.11.2019 година, следните суми: сумата 1166, 68 с ДДС, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 15.05.2019 година за обект магазин, за периода от 01.06.2020 година до 30.09.2020 година, сумата 291, 67 лева с ДДС, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 15.05.2019 година за обект магазин, сумата 1 213, 18 лева с ДДС, представляваща незаплатена ползвана ел. енергия за обекта магазин за периода от октомври 2019 година – частично до септември 2020 година включително, сумата 9 779, 15 лева с ДДС, равняваща се на 5 000 евро, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 29.11.2018 година за обект ресторант, за периода от месец декември 2019 година до 26.11.2020 година, сумата 4 724,35 лева с ДДС, представляваща неплатена ползвана ел. енергия в обекта ресторант за периода от месец декември 2019 година /частично/ до 31.10.2020 година, сумата 389, 76 лева с ДДС, представляваща незаплатени ползвани ВиК услуги в обекта ресторант за периода от август 2019 година частично до 12.06.2020 година, сумата 986 лева, представляваща необходими разходи за почистване на обект ресторант, съгласно представена оферта, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Първият договор, на който е основана претенцията, е сключен на 15.05.2019 година и е с предмет предоставяне ползването на магазин № 1 и магазин № 2 срещу заплащане на наемна цена в размер 3 500 лева годишно с ДДС в сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец, община Созопол. Договорът бил уговорен със срок от 1 година, но след изтичане на срока на 01.06.2020 година ползването на магазините от наемателя продължило до месец септември 2020 година, включително. Ищецът счита, че тъй като ползването на имота е продължило след изтичане на срока правоотношението е безсрочно и поради това се дължи едномесечно предизвестие за прекратяването му. По този договор ищецът твърди, че наемателят дължи заплащане на наемна цена за периода от 01.06.2020 година до 30.09.2020 година, когато обектът е предаден. За посочения период неплатената цена за ел. енергия е в посочената по - горе стойност.

Вторият договор е сключен на

29.11.2018 година и е с предмет предоставяне ползването на ресторант, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Черноморец, община Созопол, за срок от 5 години и годишна наемна цена от 5 000 евро с ДДС. На 02.11.2020 година наемателят, без присъствие на представител на наемодателя, е оставил ключа за обекта в съседно помещение. В кореспонденция между страните наемодателят уведомил наемателя, че счита договора за прекратен на 26.11.2020 година, тъй като действието по предаване на ключа не водят до прекратяване на правоотношението. Ищецът счита, че прекратяването на договора е на основание взаимно съгласие, тъй като никоя от страните не желае продължаване на действието му. По този договор е платен наема за първата година /до 29.11.2019 година/ с ефективно плащане и чрез прихващане за осигурено от наемателя хранене на персонала на обекта. По този договор плащането е уговорено на пет наемни вноски и за цялата година той не е платен. И по този договор не са изпълнение задълженията за заплащане на цена за ел. енергия и задължения за ВиК в размерите, посочени по - горе. Освен това ресторантът се нуждаел от професионално почистване, за което наемодателят ще направи разходи, както и били установени дребни повреди.

Поради изложеното ищецът предявява исковете си.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът е дал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С., в който е оспорил предявените искове като неоснователни. Посочил е възможност за постигане на споразумение по спора, но след установяван на действително дължимите суми. Стойностите, претендирани за заплащане от наемодателя извънсъдебно, били различни от посочените в исковата молба. По отношение на исковете за заплащане на наем за магазините ответникът излага, че с ищеца постигнали съгласие сумата за наемна цена да не е дължима, предвид последиците от световната пандемия през 2020 година. Счита, че не е дължимо заплащане и на обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като такава уговорка в договора липсва. По отношение на претенциите за заплащане на цена на ел. енергия и ВиК услуги за обекта ответникът заявява, че до момента не са му представяни фактурите, издадени от доставчика, а единствено фактурите, които издавал наемодателя. Твърди още, че преди подаване на исковата молба е платил на ищеца на това основание сума в размер от 1146, 64 лева с ДДС. По отношение на иска за заплащане на наем за ресторанта ответникът посочва, че сумата е дължима, но частично, тъй като е погасена с прихващане на задължения за изхранване на работниците на наемодателя в комплекса. Счита, че следва да бъде приспадната консумацията и на ищеца и неговото семейство. Общият размер на тези задължения е 2 346, 98 лева с ДДС, съгласно водени записки и проформа фактура. Поради това ответникът прави възражение за прихващане с тази сума. Ответникът оспорва твърденията за това, че имотът е бил предоставен в неугледно състояние и посочва, че не са били почистени единствено дамаските на столовете, които били захабени преди предаване на обекта по договора, а и наемателят не успял да ги почисти. Счита, че на това основание дължи сума в размер от 200 лева за почистване на столовете от фирма Поради това ответникът счита, че не дължи сумите в размерите, посочени в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, чрез процесуалния си представител.

В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на претенциите.

По материално правната квалификация на исковете настоящият състав приема следното:

Предявените искове за заплащане на наемна цена и разходи за ел. енергия и ВиК услуги, както и разходите за почистване са с правно основание 232, ал. 2 от ЗЗД, искът за заплащане на обезщетението за прекратяване на договора за наем на без предизвестие е с правно основание чл.238 от ЗЗД, искът за осъждане на ответника да плати сума за почистване на обекта е с правно основание чл. 233 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

Между страните не са спорни фактите на сключване на договорите с посоченото в исковата молба съдържание.

По отношение на договора за наем на магазини:

Претенцията за заплащане на наемна цена е в размер от 1 166, 68 лева с ДДС и е за периода от 01.06.2020 година до 30.09.2020 година. Като писмено доказателство е приет сключен между страните договор за наем от 15.05.2019 година за заплащане на наемна цена в размер от 3 500 лева за 2019 година, като е уговорено разсрочено плащане на цената, разделена като задължение за месеците юни, юли и август 2019 година. На основание чл.236 от ЗЗД този договор е продължен за неопределен срок, тъй като не е спорно, че ползването е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Поради изложеното настоящият състав приема, че задължението за заплащане на наемна цена е възникнало и следва да бъде преценено дали се установяват фактите, изложени в писмения отговор, относно наличието на уговорка между страните за опрощаване на наема, предвид световната пандемия. За установяване на тези твърдения от името на ответника е представена комуникация чрез интернет приложения в препис, от която се установява, че И.К., който е представляващ ответното дружество и едноличен собственик на капитала, е заявил, по повод разговор за договорните отношения между страните, че както е обещал не търси заплащане на наем за това лято. В тази насока са и показанията на свидетелката

Ю.Д.Ф., която е съпруга на управителя на ответното дружество - Г.Ф., която също заявява, че имали уговорка с наемодателя да не заплащат наемна цена за 2020 година. Тя заявява още, че това било за сметка на това семейството му да се храни безплатно в ресторанта, да използва стока от магазина безплатно, както и да бъде изхранван персонала на „Палмира“. От тези доказателства настоящият състав приема, че се установява съвпадащи волеизявления на страните относно погасяване на задълженията за наем. Задължението за заплащане на наемна цена е опростено по смисъла на чл.108 от ЗЗД, с което е погасено и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 291, 67 лева с ДДС, представляваща обезщетение за прекратяване на договора без предизвестие:

Съгласно чл.238 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

В случая ответникът не твърди, че е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, който по посочените по – горе съображения за приложение на чл.236 от ЗЗД е бил безсрочен с продължаване ползването на имота. Отправяне на предизвестие за прекратяване на договора не се установява и от събраните по делото доказателства. Поради това и наемателят дължи наемодателя сумата 291, 67 лева, представляваща наемна цена за един месец /предвид уговорката, че годишният наем е в размер от 3 500 лева/. По тези съображения предявеният иск е основателен и доказан.

По отношение на иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на цена за ползвана ел. енергия в размер от

1 218, 18 лева с ДДС:

Ответникът не оспорва, че за периода от октомври

2019 година до септември 2020 година, за който е предявена претенцията, имота е ползван от него, но оспорва размера на претенцията. От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото допълнителна съдебно – икономическа експертиза въз основа на издадените фактури от „ЕВН

България“ АД за магазина за периода от

10.2019 година до 09.2020 година, които са индивидуализирани по номера и с размери на начислените задължения, се установява, че общият размер на дължимата сума е 847, 29 лева. Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан за тази сума, а до пълния предявен размер на претенцията искът следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения и на основание договор за наем на магазин ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 291, 67 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и сумата 847, 29 лева, представляваща цена за ел. енергия. Общият размер на задълженията по този договор е 1 138, 96 лева. До пълния предявен размер на тази претенция от 1 218, 18 лева искът следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде отхвърлен искът за заплащане на наемна цена.