Решение № 145 от 31.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330206560 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на "“Евротранспорт -2000“ ЕООД против Електронен фиш №8505215601 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. .2 от Закона за пътищата , с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3, във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „Евротранспорт -2000“ ЕООД ", е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата .

С жалбата се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в писмен вид ,а и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Пътно превозно средство – влекач МАН ТГХ с рег. № * * * било собственост „Евротранспорт -2000“ ЕООД, като дружеството – жалбоподател бил и ползвател на същото. Посоченото ППС било с технически допустима маса от 180000 кг, и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой на оси 5, с обща технически допустима маса на състава 440000.

Н а 007.03.2022 г., в 00.25 часа, в община Марица , на път А-1, км 118+599, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 т.2 от Закона за пътищата, било установено движение на процесното пътно превозно средство. За описаното ППС с регистрационен номер *** нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването.

В хода на производството се установи жалбоподателят да е имал сключен договор с "Интелигентни трафик системи " АД .

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. Не се спори, а и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство с регистрационен номер № *** е собственост на "Евротранспорт 2000“ЕООД с брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 18 000 кг., а когата е в състав от превозни средства – 4 4000. Не се спори, а и от коментираната справка се установява, че ползвател на процесното ППС е именно дружеството – жалбоподател.

2

От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство – с рег. № *** н а 07.03.2022 г., в 00.25 часа, е преминало на път А-1, км 118 +599.

1. с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с идентификатор № 20052 , намиращо се на същото място.

Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр.

2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура", се установило, че за датата и часа на нарушението за ППС няма получени тол декларации, нито получени маршрутни карти за ППС, като не е имало и получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.

От писмо с вх. № 53-00-8413/06.12.2024г. по описа на НТУ към АПИ (лист 44 от делото) се изяснява, че към дата 07.03.2022 г. ППС с рег. № *** е имало асоциирано бордово устройство с № 0305417112870 , предоставено от партньор на дружеството "Интелигентни трафик системи" АД. Изяснява се още, че в 00.25часа на 24.02.2022 г. това бордово устройство е било изключено, неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия, като за времето и не е не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват.Вследствие на това не са генерирани данни за геолокацията на бордовото устройство ,съответно няма създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението ,като това е причината да регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа.

При така установените факти съдът приема следното от правна 3 страна:

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община Марица , път А-1, на км 118+599 в посока намаляващ километър; датата – 07.03.2022г.; точният час на извършване на нарушението – 00.25 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство - * * * собственика на ППС

– жалбоподателят“Евротранспорт 2000 „ЕООД ; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като за преминаването няма ввалидна маршрутна карта или тол декларация; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.179, ал. 3б от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на 07.03.2022 г. в 00.25 часа на км 1 1 8 +599 от път А-1 в посока на маляващ километър, се е движил автобус " МАН ТГХ с рег. № *** .Установява се от писмените доказателства е и че жалбоподателят „Евротранспорт 2000 „ЕООД е собственик на превозното средство, а в свидетелството му за регистрация не е вписано като ползвател друго лице. Следователно именно собственикът е годен субект на нарушението съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП . Доказва се и че към датата на деянието автобусът е бил оборудван с бордово устройство със сериен № 0305417112870. Причината въпреки това движението му да бъде отчетено и регистрирано като нарушение от електронната система за събиране на пътни такси е, че бордовото устройство не е било включено при преминаването на ППС през описания с е г м е н т . Същевременно за преминаването на автобуса не е имало и закупена валидна маршрутна карта.

Следователно правилно в електронния фиш е прието, че дължимата пътната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП (такса за изминато разстояние) не е заплатена 4 изцяло. Причината за неподаването на данни за геолокацията на превозното средство е нефункциониране на бордовото устройство, което може да е последица от неговото изключване или от изчерпване на батерията например при неправилно включване в електрическото захранване. За правилното боравене с бордовото устройство е следвало да следи водачът.

Въпреки това съдът намира, че съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, като първото основание за този резултат е непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията н а Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по 5 този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП , която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с пониска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.