Решение № 468 от 04.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20225330118396 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. В., ЕГН ********** против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за кредит № .... от 26.04.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 27 - за непредоставено обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал ОИМ. За о.с.з. изрично оспорва договор да е налице – направил опит и превел чрез „Изи пей“ част от уговорената сума на ищцата, която не я получила, при което операцията била сторнирана, с разликата не бил финансиран друг кредит и правоотношението не било възникнало.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е документ, който принципно съдържа индивидуализиращи белези на договор за кредит № .... от 26.04.2022 г. Същият не съдържа подпис /респ. ел. изявление/ на никоя страна.

Ищецът, комуто е док. тежест, не установява, че е получил заемната сума, както твърди в заявление за о.с.з., напротив – ангажираните по делото доказателства са в 1 полза възраженията на ответника. От представените два броя разписки към „Изи пей“ действително се установява първоначално превеждане на сума от 8 лева с основание „кредит ... рефинансиране на кредит № ...“, след което обаче и – сторниране на този превод.

Според заключението на приетата ССЕ, което се кредитира като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните – в счетоводството на отв. дружество не била налице усвоена сума по процесния кредит, както и не било налице рефинансиране по друг договор. Нямало налични счетоводни записвания по процесния договор.

При това положение и тези събрани доказателства, съдът намира иска за неоснователен. Ищецът не доказва изобщо възникването и наличието на твърдяното правоотношение по процесния договор – с реално предоставяне и усвояване на финансов ресурс. Поради това и няма как да го обвързва сочената и оспорена клауза за дължимост на неустойка, т.к. самият договор не се приема да е доказано да е сключен.

Безпредметно е обсъждане на съдържанието й, т.к. между страните соченото правоотношение не е възниквало и не е пораждало правни последици. Ищецът не доказва да е получавал каквито и да е средства, респ. да е било рефинансирано негово предходно задължение, нито да е погасявал суми по този кредит или отв. като евентуален кредитор да е изисквал под каквато и да е форма плащане по същия.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 200 лева – ССЕ и 496 лева – адв. възн., съгл.

ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. В., ЕГН ********** против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159 иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 27, ал.1 от сключен помежду им договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, 2

№.... от 26.04.2022 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с адрес: ... да плати на „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, сумата от 696 лева /шестстотин деветдесет и шест лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3