Решение № 21413 от 26.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21413 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110140124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Военномедицинска академия (ВМА) е предявила срещу „ВНП Фасилити“ ЕООД (с предишно наименование „П. Дусман“) искове по чл.232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД за сумата от 448,36 лева – наемна цена за м.01.2015г. по сключен между страните неформален договор за наем на помещение, намиращо се в БПЛР – Банкя на адрес : гр. Банкя, ***, бл.“Б“, ет.1, съставляващо „кафе – бар“, ведно със законната лихва от 12.06.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 241,57 лева – наемна цена за м.01.2015г. на имущество в наетото помещение в БПЛР – Банкя към ВМА, по неформален договор за наем между страните, ведно със законната лихва от 12.06.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 923,91 лева –разходи за потребена ел. енергия в наетото помещение за м.12.2014г., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 69,97 лева – разходи за потребена вода в наетото помещение за м.12.2014г., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 141,12 лева – разходи за подгряване на вода в наетото помещение за м.12.2014г., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, които задължения са начислени във фактура № 6000022406/17.02.2015г. и фактура № 6000022431/23.02.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 33689/2019г. на СРС, 64 – ти състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 26.11.2024г. по ч.гр.д. № 33689/2019г. на СРС, 64 – ти състав.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор от 01.12.2011г. за наем на помещение, намиращо се в БПЛР – Банкя към ВМА – „кафе – бар“, съгласно който ответникът дължи на ищеца – ВМА, наем в размер на 800 лева, както и консумативните разноски, свързани с ползването на помещението. С писмо от 25.01.2012г. началникът на БПЛР – Банкя бил уведомен, че ответното дружество, което организирало храненето в болницата, бил подизпълнител на „Сейл Комерс“ АД по договор за услуга. Наемният договор бил прекратен, считано от 20.10.2012г., със споразумение от 09.10.2012г., като за предаване на помещението и предоставеното оборудване бил съставен протокол от 30.12.2012г. Твърди се, че наемното правоотношение между страните е 1 подновено, видно от списък с рег. № 21-370/30.12.2012г. на предоставено за ползване на ответника машини, съоръжения и вещево – хранително имущество в кухненски блок на БПЛР – ВМА и на определения месечен наем. Твърди се, че със сключване на договор за услуга с рег. № 16798/02.12.2013г. между ищеца ВМА и „Сейл Комерс“ АД с предмет организиране на хранене на болниците в структурата на ВМА, фактическите наемни правоотношения между ВМА и ответника били продължени. В раздел IV, т.7.4 от договора за услуга било посочено, че изпълнителят има право да получи от възложителя за временно и възмездно ползване помещенията, машините и съоръженията, необходими за изпълнение на дейността. Било уговорено, че видът и състоянието на предоставените помещения, машини и съоръжения и дължимият за тях месечен наем се описват в приемо – предавателни протоколи, както и в допълнителни споразумения към договора. Било уговорено (раздел IV, т.8.3) изпълнителят да заплаща ежемесечно консумативни разходи и наем на предоставените помещения, машини и съоръжения. Във връзка с раздел IV, т.7.4 от договора за услуга с рег. № 16798/02.12.2013г. бил сключен анекс № 1 с рег. № 7660/30.05.2014г., с който бил определен месечен наем за предоставените за изпълнение на договора помещения, машини и съоръжения, които ответникът в качеството си на подизпълнител на „Сейл Комерс“ АД е използвал под наем за приготвяне на триразово хранене на пациентите и служителите от БПЛР – Банкя към ВМА. Последвало индексиране на наемните цени съгласно списък с рег. № 21-3147/05.06.2014г. на предоставените за ползване на ответника машини, съоръжения и вещево – хранително имущество в кухненски блок на БПЛР – Банкя към ВМА и на определен месечен наем. С посочения списък били уредени наемите цени, по които следвало да бъдат издадени фактурите на ответника. Списъкът бил утвърден от началника на БПЛР – Банкя към ВМА и бил подписан и подпечатан от управителя на ответното дружество. Така с цел изпълнение на предмета на договора за услуга на място в сградата на болницата ответникът като подизпълнител на „Сейл комерс“ АД ползвал помещението, за което заплащал наем и консумативни разходи. През целия период на съществуване на облигационното правоотношение между ищеца ВМА и ответника задълженията за наем на помещението, в което била приготвяна храната, и консумативните разходи, свързани с ползването, били фактурирани на ответника. Предвид дългогодишните взаимоотношения между страните по делото за периода 20.10.2012г. – 30.01.2015г. сключеният между страните договор за наем не бил оформен в писмен вид, но въпреки това през посочения период страните били в наемно правоотношение по неформален договор за наем. Била налице обща воля между страните, насочена към отдаване за ползване и наемането на помещение и имущество с цел изпълнение на договора за услуга. През периода 20.10.2012г. – 30.01.2015г. задълженията за наем на помещение и имущество към ищеца, както и консумативните разноски, свързани в ползването, били фактурирани на ответника в качеството му на реален наемател и задължено лице. Ответникът извършвал плащания с изключение на процесните задължения, начислени във фактура № 6000022431/23.02.2015г. и фактура № 6000022431/23.02.2020г., които възлизали на обща стойност от 1824,93 лева.

Задълженията в посочените фактури били начислени по неформален договор за наем между страните по делото, сключен на основание договор за услуга с рег. № 16798/02.12.2013г., анекс с рег. № 7660/30.05.2014г. към същия и списъци за индексиране на наемни цени за помещение и имущество в БПЛР -Банкя към ВМА, утвърдени от началника на БПЛР – Банкя към ВМА и управителя на ответника. С молба – уточнение от 16.03.2017г. (л.50 и сл.) се пояснява, че за м.01.2015г. между страните по делото е имало договор за наем, който не бил сключен в писмена форма, като постигнатото съглашение било документирано в списъци с рег. № 21-370/30.12.2012г. и с рег. № 21-317/05.06.2014г. за определяне на наемна цена, подписани и подпечатани от управителя на ответното дружество. Претендираните задължения се отнасяли до неплатена наемна цена на помещение и на имущество за м.01.2015г. и консумативни разходи за м.12.2014г., свързани с ползване на помещението.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението, че след прекратяване на договора за наем между страните наемното правоотношение е било подновено. Списъкът с рег. № 21-370/30.12.2012г., на който се позовавал ищецът, не представлявал валиден източник на наемно правоотношение, като в своята титулна част той не препращал към договора за наем от 01.12.2011г. Списъкът не носел подписа на лицето, което управлявало и представлявало ответното дружество. По делото липсвали надлежни доказателства, че ответното дружество е било подизпълнител на „Сейл комерс“ АД. Отделно от 2 това навежда довод, че страна по договора и носител на всички задължения е изпълнителят по договора за обществена поръчка, а не неговите подизпълнители. Ирелевантно било обстоятелството, че в процесните фактури като получател е посочен ответникът. Отделно от това договорите за наем на имоти - публична държавна собственост, както и договорите за обществена поръчка, следвало да се съставят в писмена форма като форма за действителност, поради което правно недопустимо било да се породят правни последици от неформален договор за наем на процесното помещение.

С определение от 05.12.2023г. (л.284 и сл.) съдът не допусна поисканото от ищеца изменение на размер и на основанието на предявените искове, за което ищецът е подал молба с вх. № 57466/ 01.03.2023г. (л.63). Съдът прие, че изменение на иска по основание в производство по чл.422 ГПК е недопустимо (т.11 , б.“б“ ТР 4/2013г. по тълл.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) и че в останалата част искането е недопустимо, защото представлява едновременно изменение на основание и размер на исковете, което по същество е предявяване на нови искове, направено след провеждане на процедурата по чл.131 ГПК.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период страните са били обвързани от договор за наем на процесното помещение и на оборудването в него, размер на уговорената наемна цена спрямо помещението и спрямо оборудването, като и размер на дължимите за м.12.2015г. консумативните разноски, свързани с ползването на помещението.

От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за услуга от 22.05.2007г.

(л.80 от делото), сключен по реда на Закона за обществените поръчки, по възлагане на ищеца Военномедицинска академия (ВМА) ответникът (с предишно наименование „П.Дусман“ ЕООД) в качеството на изпълнител по договора е приел да извършва услугата : организиране на триразово хранене на ВМА – ББРП – Банкя. Уговорен е срок на договора от 4 години (т.6 от договора).

Съгласно клаузата на т.8.3 от договора ответникът е поел задължение да заплаща по представена от ищеца фактура консумативните разходи и наема за предоставените помещения, машини и съоръжения. С протокол от 22.06.2007г.л (л.87) е определена площта на ползваните помещения, които да бъдат предоставени за ползване на ответника. Представен е списък с рег. № 117171/22.06.2007г. (л.88) за предоставените за ползване на ответника машини, съоръжения и вещево – хранително имущество в кухненския блок на БЛРП - ВМА – гр. Банкя и определяне на месечен наем на основание сключен договор № 6245/22.05.2007г. (л.88). С анекс № 1 към договора от 22.05.2007г. (л.100) страните са определили наемна цена за наетите помещения в хранителния блок, както и наемна цена за наетите машини, съоръжения и вещево - хранително имущество. Посочено, че всички машини, съоръжения и вещево имущество ще бъдат предадени от БЛРП – Банкя на ответника с двустранно подписан приемо – предавателен протокол. Съгласно протокол с рег. № 21586/03.12.2007г. (л.102) ищецът е предал за ползване на ответника конкретни имущества по списък за срок от 4 години. Съставен е списък с рег. № 21 – 38/14.01.2008г. (л.126) на предоставените за ползване на ответника машини и съоръжения и вещево – хранително имуществено в процесното помещение. Наемната цена за наетите помещения и съоръженията е предоговрена с анекс № 2 с рег. № 21-394/14.07.2009г. (л.136) и анекс № 3 от 02.07.2010г. (л.144).

От събраните по делото писмени доказателства се установява още, че на 01.12.2011г. между страните по делото е сключен договор за наем на помещение – публична държавна собственост № 16930, по силата на който ищецът ВМА в качеството на наемодател е предоставил под наем на ответника (с предишно наименование „П. Дусман“ ЕООД) в качеството на наемател следния недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в БДПЛР – Банкя към ВМА – МБАЛ – София, гр. Банкя, ***, бл.“Б“, ет.1, съставляващ „кафе – бар“ с площ от 107 кв.м. за срок от 5 години (л.16 от делото). Ответникът в качеството си на наемател се е задължил да плаща определената с договора наемна цена за ползването на общите части и санитарни възли, ползването на движими вещи (оборудване), охрана, компютърна мрежа (интернет), както и всички консумативни разходи, свързани с ползване на наетия имот (т.16 от договора). Договорът е прекратен, считано от 20.10.2012г., със споразумение от 09.10.2012г. (л.19 от делото). С протокол с рег. № 21 – 369/30.11.2011г. (л.20) ответникът е сдал на ищеца полученото оборудване по повод 3 прекратяване на договора за наем от 01.12.2011г.