Решение № 214 от 05.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Плевен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600623 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. И.

Я. срещу Присъда № 3 / 28.01.2026 постановена по Наказателно дело от общ характер № 20234440200205 по описа за 2023 година за Районен съд Червен бряг. Основните оплаквания са свързани с необсъждане от страна на първия съд на всички доказателства, допуснати процесуални нарушения при разглеждането му и неправилно приложение на материалния закон. По въззивната жалба е постъпил отговор от частния обвинител и гр.ищец, в който се твърди, че присъдата в осъдитената й наказателна част е правилна и законосъобразна.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от частния обвинител и граждански ищец Д. Н. П., с която се иска изменение на присъдата в частта досежно определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени 1 вреди в следствие на деянието, за което е повдигнато обвинението. Прави се искане въззивния съд да се произнесе и по неприсъдената от районния съд лихва върху определения размер на обезщетението.

С обжалваната присъда Червенобрежкият районен съд е признал подсъдимия Н. И. Я. - роден на *** г. в гр. Плевен, с постоянен адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. *** българин, с българско гражданство, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН:**********, за виновен в това, че: На 14.08.2020 г. в с. ***, обл. Плевен, в зала за консумация на кафе аперитив „***“, по хулигански подбуди нанесъл удари с ръце по главата и тялото на Д.

Н. П. от с. ***, ударил го с глава в лицето и го стискал и притискал с ръце в областта на шията, в резултат на което причинил на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в отток и кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по устните, обширно кръвонасядане по предната повърхност на шията, придружено със затруднение при преглъщане, контузия /натъртване/ на гръден кош, причиняващо болка дълбоко вдишване, охлузване на гърба, охлузвания на предмишницата на лява ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 предл. 1, вр. чл.

130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /Две хиляди/ лева.

С първоинстанционния акт подсъдимия Н. И. Я. е осъден да заплати на Д. Н. П. с ЕГН ********** сумата от 18,92 евро /37.00 лева/ причинени в резултат на деянието имуществени вреди. И сумата от 2556,46 евро /5 000 пет хиляди/ лева причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, като за разликата до 9203,25 евро /18 000 лева/ отхвърлил иска като недоказан.

Районният съд се е произнесъл по въпроса за възлагане на разноските по производството, като осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 103,02 евро /201,48 лева/ съставляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 758,03 евро /1 482,58 лева/ сторени разноски за вещи лица в настоящето производство и да заплати на Д. Н. П. сумата от 2546,23 евро /4 980 четири хиляди деветстотин и осемдесет лева/ съдебно деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат.

2

Във хода на въззивното производство страните / подсъдимия и частния обвинител и гр. Ищец / поддържат жалбите си на същите основания, които сочат в жалбите и отговора по тях.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Предмет на въззивната проверка е присъда № 3 / 28.01.2026 постановена по Наказателно дело от общ характер № 20234440200205 по описа за 2023 година за Районен съд Червен бряг, постановена при повторното разглеждане на делото. По внесен обвинителен акт срещу Н. Я. по д.п.

2235/2020 година за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от НК е било образувано производство по НОХД 298/2021 по описа на РС Червен бряг. С решение по ВНОХД 113/2023 година по описа на Окръжен съд Плевен присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд . Това обстоятелство е от съществено значение при настоящето въззивно производство, доколкото е налице законова пречка за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд съобразно императивната норма на чл. 335 ал.3 от НПК. В този смисъл съдът приема, че първо дължи отговор на възраженията на страните свързани с допуснатите от районния съд процесуални нарушения, сочени от защитата като алтернативна възможност за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Първото възражение на защитата е свързано с датата, за която се приема, че е извършено деянието, за което предаденото на съд лице е осъдено.

Действително при формалния преглед на обвинителният акт е видно, че в обстоятелствената на част на обвинителният акт е посочена датата – 3

14.08.2020 година, като в диспозитива е посочена друга дата – 18.08.2020 година. По съществото си страните са прави и няма спор относно това, че се касае за техническа грешка. В проведеното на 10.01.2025 година с.з./ след провеждане на разпоредителното заседание / този въпрос е подложен на обсъждане, като в присъствието на подсъдимия, защитника и частния обвинител прокурора е разяснил, че е налице техническа грешка. От съдържанието на съдебния протокол не може ясно да се изведе волята на съда, а именно дали е прието, че се касае за техническа грешка / макар и след изтичане на процесуалното време за отстраняването й съобразно изискванията на НПК/ или е направен опит за изменение на обвинението / доколкото няма нарочно определение за това/. Действително тази процесуална дейност на първия съд не намира опора в действащите процесуални норми, поради което не може да бъде отнесена към която и да било от двете евентуално възможни хипотези по НПК : поправка на фактическа грешка по чл. 248а от НПК или изменение на обвинението по чл. 287 от НПК. Предвид забраната по чл. 335 ал.3 от НПК, въззивната инстанция приема, че макар и не екзатно по съответния процесуален ред, подсъдимия и защитата напълно са възприели обстоятелството, че обвинителната теза приема за датата на извършване на деянието тази посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Изявлението на прокурора в откритото съдебно заседание е недвусмислено и така е и прието от защитата, която е поискала да се запознае с „новото“ обвинение и делото е било отложено за друга дата, именно с цел да се даде право на подсъдимия и защитата да се подготвят по обвинението, което недвусмислено е възприето от страните като такова уточняващо датата на извършване на деянието.

По отношение на неприсъждане на лихва върху претендираните от гражданския ищец обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, то тук подхода на първата инстанция също значително се отклонява от процесуалните норми определящи алгоритъма на работа на първия съд. Видно от протокола от съдебното заседание, в което са приети за разглеждане гражданските искове, съдът изначално не ги е приел по надлежния начин, а именно като нетна сума на обезщетението ведно със законната лихва считано от датата на деянието и до окончателното изплащане на сумата. Видно от присъдата обезщетенията са присъдени по идентичен начин. Въззивната жалба от гражданският ищец е подадена на 12.02.2026 година. С решение № 4

51 от 25.06.2026 година първия съд се е произнесъл по тези въпроси / относно лихвата и началният й момент и правното основание на гражданските претенции /. Това решение не е обжалвано самостоятелно, поради което въззивната инстанция приема, че е влязло в законна сила. Съобразно нормата на чл.301 ал.3 от НПН, когато съдът е пропуснал да се произнесе по гражданският иск, това следва да бъде сторено с допълнителна присъда в срока за обжалване. Тук се констатира едно значително забавяне както в изготвяне на мотивите / 21.06.2026 /, така и в произнасянето по въпросите поставени от гражданския ищец. Въззивната инстанция следва да констатира, че съдебният акт, с който първия съд е дължал произнасяне е допълнителна присъда. По своята същност от към съдържателната част решение № 51 от 25.06.2026 година има такъв характер и следва да се възприема като такава.

Този съдебен акт не е обжалван самостоятелно от страните по делото, влязъл е в законна сила, поради което е извън предмета на въззивната проверка и преразглеждането му в тази насока е невъзможно в настоящата фаза на производството.

Корекцията на тези правни неясноти при съдопроизведствената дейност на първия съд могат и следва да бъдат коригирани при издаването на изпълнителния лист в полза на гр. Ищец, като в последния бъде вписано и допълването в произнасянето на първия съд по горните въпроси в Решение № 51 от 25.06.2026 година.

По отношение приложението на чл.78“а“ от НК, то въззивната инстанция напълно се солидаризира със становището на процесуалният представител на ОП Плевен относно това, че освобождаването от наказателна отговорност с налагането на административно наказание се допуска при възстановени имуществени вреди от деянието / чл.78а ал.1 б“в“ от НК /.

Районният съд е приел за установени и доказани по размер такива вреди, като е присъдил и обезщетение за това. Това нарушение по приложението на Закона обаче не може да бъде санирано в хода на въззивното производство, тъй като няма съответният протест и в този смисъл положението на подсъдимото лице не може да бъде влошавано.

След отговора на горните възражения, въззивната инстанция дължи произнасяне по същество на делото.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил собствен бегъл анализ на събраните в хода на съдебното следствие 5 доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2020г. съпругата на гражданския ищец и частен обвинител в настоящето производство Д. П. – свидетелката Н. П. празнувала рожден ден в с. ***, общ. Червен бряг, обл. Плевен, в кафе „***“. До този момент между подсъдимият и пострадалия няма данни да са били налице влошени или конфликтни отношения на лична основа или каквито и да било други отношения, които биха могли да бъдат възприети като личен мотив на подсъдимия да цели увреждането на живота и здравето на пострадалото лице.

На тържеството са били поканени и са присъствали гости от тесен приятелски и семеен кръг. Подсъдимия, който живеел в дом, находящ се в непосредствена близост до заведението. След 22.00 часа тържеството продължило при силна музика, което фрустрирало подсъдимия и последния решил да прекрати действията на празнуващите в частта относно силния шум, който достигал и до неговия дом. Наближавайки заведението, подсъдимия първоначално на входа срещнал свидетеля М. Й. и без да бъде провокиран направил опит за нанасяне на удар с юмрук. След като влязъл в заведението Н. Я. разпоредил тържеството да приключва и изгасил телевизора, говорел с агресивен тон и изискал присъстващите да напуснат помещението. Пострадалият П. се попитал да го попита за причината за това му поведение, при което подсъдимият му нанесъл удар с глава в лицето, последван от многократни други удари по цялото тяло, душене и в резултат на това му причинил телесни увреждания.