Решение № 1483 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100511075 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20148230/29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 9852/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. Л. К., ЕГН **********, за признаване, че ответникът дължи на ищеца 1)сумата от 1506,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлина енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за аб.

№ 434383, ведно със законната лихва от 22.07.2020г. до погасяване на вземането, 2) мораторна лихва в размер на 220,05 лева за периода от 15.09.2017г. до 10.07.2020г.; 3) сумата от 34,38 лева, представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 1.03.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.07.2020г. до погасяването на задължението, 4) мораторна лихва в размер на 7,17 лева за периода от 1.05.2017г. до 10.07.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 32504/2020г. на СРС, 85 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. Л. К., с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Във въззивната жалба се навеждат твърдения за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения на съда свързани с преценката и анализа на събрания доказателствен материал, водещи до неправилни фактически изводи, както и поради противоречие с материалния закон.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необхоД. да се добави и следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че съществува облигационно задължение между страните по делото, както и че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

След подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК страните са сключили споразумение ИД 156032/08.01.2021г., с което са уговорили, че длъжникът признава съществуването на задължението си към ищеца, като същото следва да се погаси на 8 вноски, като първата е размер на 578 лева, а всяка следваща в размер на 192,53 лева. В проведеното открито съдебно заседание представителят на „Топлофикация“ ЕАД признава, че във връзка с споразумението са постъпили плащания от длъжника, като претендира остатъка от задължението. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като към датата на приключване на съдебното дирене не е била настъпила изискуемостта на останалата част от задължението.

Съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК съдът взема предвид новонастъпилите факти след предявяването на иска, ако същите са релевантни към предмета на 2 делото, респективно предмета на доказване. С отговора на въззивната жалба са представени платежни нареждания от 14.05.2021г. 14.06.2021г., 12.07.2021г. и 11.08.2021г., всяко от които за сумата от 192,53 лева. След съвкупен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал съдът установи, че задължението на ответника е погасено чрез плащане, респективно претендираното от ищеца притезание не съществува, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът.

Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20148230/29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 9852/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в.

ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Р. Л.

К., ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща направените съдебни разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3