Решение № 5846 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5846 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110148547 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Б. Н. Н. и Х. Н. Н. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, следните суми: сумата от 2370,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 192,81 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., сумата от 21,78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,81 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 74, находящ се в гр. София, кв. „Полигона“ блок 6, вх.В, ет.3, аб.№ 160332, които се разпределят както следва:

Ответникът Б. Н. Н.: сумата 1185,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 96,41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., сумата от 10,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,41 лв., 1 представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г.

Ответникът Х. Н. Н.: сумата 1185,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 96,41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г., сумата от 10,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците, да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответниците Б. Н. Н. и Х. Н. Н. са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват качеството си на съсобственици по отношение на процесния недвижим имот, като се противопоставят на сумите претендирани от всеки от тях, съобразно реално притежаваните квоти в собствеността. В тази насока навеждат твърдения, че отговорността им за претендираните задължения за топлинна енергия, дялово разпределение и акцесорни вземания върху посочените главници, следва да се ограничи до 1/3 /за всеки/. Ответниците поддържат, че са наследници по закон на Николай Асенов Н. /техен баща/, но освен тях наследник по завещание е Петранка Манолова Рангелова, като се позовават на постановено решение от 20.08.2021г. по гр.д. № 8267/2017г. по описа на СГС, I-16 с-в., в съответствие с което последната следва да отговаря за останалите 1/3 от дължимите суми. Релевират възражение за погасителна давност, като оспорват и акцесорните претенции за лихва за забава. Молят за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, както и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "МХ Елвеко" ООД н е изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

2

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е 3 обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От представен по делото договор за продажба на държавен имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.10.1992г. се установява, че Николай Асенов Н. е придобил собствеността върху топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 74, находящ се в гр. София, жк. „Полигона”, блок 6, вход В, етаж 3. Видно от представено удостоверение за наследници изх. № 10424/12.06.2017г. от Столична община, район „Младост” от 13.10.2023г. Николай Асенов Н. е починал на 10.06.2017г. като е оставил за свои наследници по закон - Б. Н. и Х. Н., ответници в настоящото производство. От представен заверен препис на влязло в сила на 03.11.2021г. Решение № 265491/20.08.2021г. по гр. д. № 8267/2017г. на СГС, I -16 с-в се извежда, че е намалено универсалното завещателно разпореждане на Николай Асенов Н., направено в полза на Петранка Рангелова, с 2/3 ид.ч. от завещаното имущество, необходим и за попълването на запазените части на Б. Н. Н. и Х. Н. Н.. С оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че ответниците се явяват собственици на по 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, при каквито квоти и следва да отговарят за задълженията за цена за доставената в имота топлинна

4 енергия.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "МХ Елвеко” ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 10.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на съсобственици на процесния имот, са обвързани от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период е имало два броя отоплителни тела, щранглира в банята, както и един брой водомер за топла вода. Вещото лице посочва, че за отоплителен сезон 2018г./2019г. и 2019г./2020г. не е бил подсигурен достъп до имота за отчет на уредите. От заключението се изяснява, че дължимата сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 2477,36 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.