Решение № 55 от 14.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кърджали, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20265100500017 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 163/13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 112/2025 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявения от ищците И. Х. М., с ЕГН ********** и З. Ю. А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Б. А. М., с ЕГН **********, Г. Н. М., с ЕГН **********, К. Ю.

Х., с ЕГН ********** и Н. С. Х., с ЕГН **********, че всяка от ищците, като наследница на Х. Х. А., с ЕГН **********, починала на **,**,**** г., са собственици на по 1/2 идеална част от поземлен имот /ПИ/, целият с площ от 2591 кв.м /две хиляди петстотин деветдесет и един квадратни метра/, находящ се в урбанизираната територия на село Д., ЕКАТТЕ ***** /******/, община К., област Кърджали, ведно с построените в имота две сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ, съгласно техническо описание от 80 кв.м, и разгърната застроена площ от 155 кв.м, която сграда се състои от първи етаж със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, салон и баня и втори етаж със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и салон, като сградата е с външно бетонно стълбище за втория етаж, и масивна стопанска постройка със застроена площ, съгласно 1 техническо описание от 93 кв.м., при граници и съседи на имота: път; Ю. Ю.

П.; път; Н. Х. като неоснователен и недоказан.

Съдът е отхвърлил и предявеното от ищците искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за собственост по давностно владение на недвижим имот № 42, том I, peг. № 862, дело № 35 от 2019 г. на нотариус с рeг. № 668 на НК, вписан в Службата по вписванията - К. под акт № 26, том II, дело № 35 от 15.03.2019 г., с който ответниците Б. А. М. и Г. Н. М. са признати за собственици на ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ /ПИ/ с площ от 2591 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на село Д., ЕКАТТЕ *****, община К., област Кърджали, ведно е построените в имота две сгради, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ, съгласно техническо описание от 80 кв.м., и разгърната застроена площ от 155 кв.м., която сграда се състои от първи етаж със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, салон и баня, и втори етаж със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и салон, като сградата е с външно бетонно стълбище за втория етаж, и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ, съгласно техническо описание от 93 кв.м., при граници и съседи на имота: път; Ю. Ю. П.; път и Н. Х.

Първоинстанционният съд е осъдил ищците И. Х. М. И З. Ю. А. да заплатят на ответниците Б. А. М. и Г. Н. М., сумата в размер на 1800 лева с включен ДДС, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за платен адвокатски хонорар.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител от недоволните от първоинстанционното решение ищци И. Х. М. и З. Ю. А.. С нея първоинстанционното решение се атакува като неправилно –постановено в протИ.речие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост.

Изложени са подробни съображения в тези аспекти. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приел за основателно въведеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност, защото от събраните доказателства се установило, че имотът имал наследствен характер, което означавало, че след смъртта на наследодателката ищците станали собственици на по 1/2 ид.ч от същия, както и че правото на собственост не се погасявало по давност, поради което не било необходимо собственикът непрекъснато да 2 владее вещта. Не било установено в производството и, ответниците да са демонстрирали с действия, че започват да владеят за себе си, като владението им да е било несъмнено, т.е. осъществявано по начин, който да разкривал ясно желание им да своят процесните имоти, протИ.поставяйки се на останалите наследници/собственици. Твърди се, че обжалваното решение било постановено в протИ.речие с ТР № 2/06.11.2025 г. по тълк.д. № 2/2024 г. на ОСГК на ВКС, в частност с приетото в него, че „…Изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца на лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност“.

Излагат се съображения и, че били налични протИ.речия в показанията на разпитаните пред нотариуса и пред съда свидетели, което обаче решаващият съд не взел предвид. Изтъква се, че продажбата извършена от първите ответници-съпрузи на вторите такива било симулативно и било направено с оглед настоящия процес, но и че последното не променяло обстоятелството, че продажба на чужда вещ не поражда транслативен ефект.

От мотивите на обжалвания съдебен акт се установявало, че правните и фактически констатации на първоинстанционния съд протИ.речели на действително установените по делото факти и обстоятелства, а решението било постановено в нарушение на правилата на логическото мислене и формалната логика, без да бъдат обсъдени те хронологично и във връзка между фактите.

С въззивната жалба се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което бъде постановено ново, с което бъде признато за установено по отношение на ответниците Б. А. М., Г. Н. М., К. Ю. Х. и Н. С. Х., че ищците И.

Х. М. и З. Ю. А., като наследници на Х. Х. А., починала на **,**,**** г., са собственици на по 1/2 идеална част за всеки от тях от процесния недвижими имот.

Жалбодателите претендират и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по същата Б. А. М., Г. Н. М., К. Ю. Х. и Н. С.

Х..

В съдебно заседание, жалбодателите И. Х. М. и З. Ю. А., чрез 3 процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба Б. А. М. и Г. Н.

М., чрез процесуалния си представител, оспорват въззивната жалба.

Представят списъци на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба К. Ю. Х. и Н. С.

Х., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният К.ски районен съд е сезиран с искова молба, с която ищците И. Х. М. и З. Ю. А., в качеството си на наследници на майка си Х. Х.

А., починала на **,**,**** г., предявяват иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който искат да се признае за установено по отношение на ответниците Б. А. М., Г. Н. М., К. Ю. Х. и Н. С. Х., че всяка от ищците е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот /ПИ/, целият с площ от 2591 кв.м /две хиляди петстотин деветдесет и един квадратни метра/, находящ се в урбанизираната територия на село Д., ЕКАТТЕ ***** /******/, община К., област Кърджали, ведно с построените в имота две сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ, съгласно техническо описание от 80 кв.м, и разгърната застроена площ от 155 кв.м, която сграда се състои от първи етаж със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, салон и баня и втори етаж със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и салон, като сградата е с външно бетонно стълбище за втория етаж, и масивна стопанска постройка със застроена площ, съгласно техническо описание от 93 кв.м., при граници и съседи на имота: път; Ю. Ю. П.; път и Н.

Х. В исковата молба е обективирано и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за собственост по давностно владение на недвижим имот № 42, том I, peг. № 862, дело № 35/2019 г. на нотариус с рeг. № 668 на НК, вписан в Службата по вписванията - гр. К. под акт № 26, том II, дело № 35 от 15.03.2019 г., с който ответниците Б. А. М. и Г.

4

Н. М. са признати за собственици на процесния недвижим имот.

Ищците мотивират исковата си претенция с твърдения, че са единствени наследници по закон на майка си - наследодателката Х. Х. А., починала на **,**,**** г.; че ищцата И. Х. М. е майка на ответника Б. А. М. и винаги е живяла в имота, и че нейната сестра -ищцата З. Ю. А. често е ползвала имота, поради което през 2019 г. ответниците Б. А. М. и съпругата му Г. Н. М. не са могли да са придобият наследствения им имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност и не са могли да станат собственици на процесния недвижим имот, поради което не са могли да прехвърлят валидно и собствеността върху същия на ответниците К. Ю. Х. и Н. С. Х..

В отговора си по чл.131 от ГПК, ответниците Б. А. М. и Г. Н. М. оспорват исковата претенция, с твърдения, че са съпрузи и от 2004 г. владеят и ползват необезпокоявано процесния недвижим имот, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна стопанска постройка, като на 15.03.2019 г. придобили собствеността върху същите, на основание давностно владение, обективирано в Нотариален акт за собственост по давностно владение на недвижим имот № 42, том I, peг. № 862, дело № 35/2019 г. на нотариус с рeг. № 668 на НК,с район на действие РС- К.. През тези повече от двадесет години никой не е изразявал претенции относно собствеността на имотите, като през това време те ремонтирали жилищната сграда - сменили дограмата на 8 прозореца и входната врата със свои средства и труд, ремонтирали покрива и таваните на стаите на първия етаж в жилищната сграда, обработвали двора, заплащали изразходваната електрическа енергия, дължимите местни данъци и др. Никога ищците не са се протИ.поставяли на своенето на имотите от тяхна страна, като през този период от време нито една от ищците не е живяла и не е ползвала имота- първата ищца И. Х. М., която е майка на първия ответник, само е посещавала процесния имот като гост, тъй като живяла в други населени места, а ищцата З. Ю. А. през този период от време е живяла в Турция и не е владяла имота.

Ответниците К. Ю. Х. и Н. С. Х., не депозират по делото отговор по чл.131 от ГПК и не вземат становище по предявената искова претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само 5 за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да съобрази неговата правилност, взе предвид и следното:

От фактическа страна е безспорно в производството, че ищците И. Х. М. и З. Ю. А. са сестри, дъщери и наследници по закон на майка си Х. Х. А., починала на **,**,**** г. Не е спорно и това, че ответниците Б. А. М. и Г. Н.

М. са съпрузи, като ответникът Б. А. М. е син на ищцата И. Х. М. и внук на наследодателката Х. Х. А.. А ответниците- съпрузи К. Ю. Х. и Н. С. Х. са родители на ответницата Г. Н. М..

Не е спорно в производството и, че процесният недвижим имот, с построената в него преди 40-50 години жилищна сграда, принадлежали на Х.

Х. А., преди тя да го напусне и да замине да живее в Р. Турция „след смяната на имената“, според сестра й св. З. Х., т.е. ноторно най-рано през 1989 г., и където тя починала на **,**,**** г.

Преди настъпване на нейната смърт, още на 15.03.2019 г., видно от приобщения към доказателствата по делото, ведно с нотариалната преписка, Нотариален акт за собственост по давностно владение на недвижим имот № 42, том I, peг. № 862, дело № 35/2019 г. на нотариус с рeг. № 668 на НК, вписан в Службата по вписванията - гр. К. в акт № 26, том II, дело № 35/2019 г., ответниците Б. А. М. и Г. Н. М., съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, били признати за собственици в режим на СИО върху този процесен недвижим имот, а именно поземлен имот /ПИ/, целият с площ от 2591 кв.м /две хиляди петстотин деветдесет и един квадратни метра/, находящ се в урбанизираната територия на село Д., ЕКАТТЕ ***** /******/, община К., област Кърджали, ведно с построените в имота две сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ, съгласно техническо описание от 80 кв.м, и разгърната застроена площ от 155 кв.м, която сграда се състои от първи етаж със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, салон и баня и втори етаж със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и салон, като сградата е с външно бетонно стълбище за втория етаж, и масивна стопанска постройка със застроена площ, съгласно техническо 6 описание от 93 кв.м., при граници и съседи на имота: път; Ю. Ю. П.; път и Н.