Решение № 4245 от 30.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330116985 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Мъни Плюс Корп ЕООД против П. Е. М., с която иска от съда да признае за установени по реда на чл.

422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 8170/2023 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: 161.50 лева – главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от 23.05.2019 г., сключен между длъжника и „А1 България” ЕАД, прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД; 41.76 лева – мораторна лихва за периода 13.11.2020 г. – 01.06.2023 г., и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 06.06.2023 г., до окончателното заплащане на главницата.

Твърди се, че А1 България ЕАД с предишно наименование Мобилтел ЕАД е сключил горепосочения договор за продажба на изплащане с ответника, като последният е получил стока, която е следвало да изплаща на вноски. Сочи се, че поради неплащане А1 България ЕАД е прекратил договора предсрочно.

Излага се, че на 07.11.2014 г. е сключен договор за поръчителство между А1 България ЕАД и ищеца с предходно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, като впоследствие въз основа на този договор и след покана от А1 България ЕАД ищецът като поръчител е заплатил на 13.11.2020 г. на А1 България ЕАД дължимата от ответника сума, от която дата се претендира и законна лихва за забава.

1

Твърди се, че има и сключен договор за встъпване в дълг между ищеца и Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица относно задълженията на ответника по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба въпреки надлежното връчване.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Делото е докладвано като предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 183 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка чл. 86 от ЗЗД. Съдът намира, че правната квалификация на първия иск следва да бъде изменена, като правилната е чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗД.

Промяната в правната квалификация с решението по делото не влияе на разпределената доказателствена тежест, поради което същата не следва да се променя и не са налице основания за отмяна на хода по същество.

В тежест на ищеца по първия иск е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен договор за продажба на изплащане, условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване на вещта на ответника, условията за прекратяване на договора за продажба на изплащане, сключване на договор за поръчителство, плащане от ищеца на кредитора на определена сума пари, размер и падеж на задължението на ответника, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба, както и неговия размер.

Ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че исковете са 2 вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. За заповедното производство се доказва плащането на следното: 25 лв. държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите. За исковото производство се доказва плащането на следното: 7 5 лв. държавна такса, 400 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите.

Ищецът е заплатил повече от дължимата по делото държавна такса, като надплатената сума е 25 лв. От тази гледна точка сочената сума е недължимо внесена по сметка на РС – Пловдив и подлежи на връщане при условията и в срока по чл. 82 от ГПК. Поради изложеното тази сума не представлява сторени от ищеца разноски, за които следва да бъде осъден ответникът да ги възстанови.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Е. М. с ЕГН ********** с адрес в ***************, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

146, ал. 1 от ЗЗД и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД дължи на „Мъни Плюс Корп“ ЕООД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4, ет. 5, сума в размер на 161.50 лв. – главница, представляваща непогасени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане № ********* от 23.05.2019 г., сключен между ответника и „А1 България“ ЕАД, прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена на 13.11.2020 г. от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД в качеството си на поръчител съгласно Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищеца и „А1 България“ ЕАД за обезпечаване задълженията по горепосочения договор за продажба на изплащане; и 41,76 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 13.11.2020 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.06.2023 г., до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3762/08.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ЧГД № 8170/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. Е. М. с ЕГН ********** да заплати на „Мъни Плюс Корп“ ЕООД, ЕИК 203037835, следните суми:

425 лв. за сторени разноски в заповедното производство, и 475 лв. за сторени разноски в исковото производство.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени задълженията: IBAN 3

**************** с титуляр адвокат К. К., вписан в АК – В. с адв. № *********.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4