Решение № 180 от 25.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110113546 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове СТ. ДР. ИВ. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, **** срещу „Тренквалдер“ ЕООД ЕИК 175220634 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Ботев” № 79 обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ, както следва: да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед на работодателя с № 431/15.07.2021г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 КТ; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „мърчандайзер”; за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 793,76лева, представляваща обезщетение за два месеца, през който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението; за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 37,60лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 1 ден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата я молба: Ищцата е работила по срочен трудов договор № 493/28.05.2021г. по чл. 68, ал.1, т. 2 КТ- до завършване на определена работа с място на работа- магазин на „Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ ЕООД в Гранд мол Варна на длъжност „мърчандайзер”. На 09.07.2021г. била оперирана. На 13.07.2021г. получила обаждане от фирмата за изготвяне графика за седмицата. Обяснила, че е оперирана, като не се съгласила на предложението им за прекратяване на болничния. След няколко дни получила обаждане от куриер на Спиди, че има да получава документи.

Обяснила, че е в болница, на което куриерът предложил да й се достави там пратката.

Обяснила, че в болницата не пускат и не може да подпише документите. След като излязла от болницата отишла в Инспекцията по труда, откъдето я посъветвали да пусне жалба, което и направила. След това получила обаждане от ИТ и й казали да си пусне в съда иск, за да не пропусне срока, докато чака техния отговор. След справка от НАП разбрала, че ТПО е 1 прекратено. Твърди, че тя не е инициирала прекратяване на ТПО. Счита, че прекратяването на ТПО е незаконосъобразно прекратено, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е налице прекратително основание, тъй като работата, за която е сключен договорът не е била завършена. Сочи и нарушение на разпоредбата на чл.

333 КТ. В резултат на уволнението твърди да е останала без работа, поради което и заявява претенция за обезщетение за двумесечен срок. Твърди, че размерът на последно полученото трудово възнаграждение е 125,75лева. Доколкото не е ползвала платен годишен отпуск, счита, че й се следва обезщетение за два дена неползван платен годишен отпуск. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че ТПО с ищцата е възникнало по сключен срочен трудов договор № 493/28.05.2021г. по чл. 68, ал.1, т. 2 КТ- до завършване на определена работа, с място на работа- магазин на „Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ ЕООД в Гранд мол Варна, по който ищцата е заемала длъжност „мърчандайзер“. Уточнява се, че договорът е сключен по реда на чл. 107р КТ- работа чрез предприятие за временна работа, както и че ответникът има качество на предприятие осигуряващо временна работа, съгласно официалната му регистрация в Агенция за заетостта. Не оспорва, че ищцата не е подавала молба за прекратяване на ТПО. Твърди, че работата, за извършване на която е сключен договорът, е била свършена. Изпълнението на обема е съобщен от предприятието- ползвател на предприятието за временна работа, като последното няма контролни функции по отношение дали това действително е така. Затова посочва, че заповедта за прекратяване на ТПО е изготвена на база информация подадена от ползвателя с протокола за извършената работа. Оспорва ищцата да се е ползвала от закрилата по чл. 333 КТ, както и наличието на предписан от здравните органи платен отпуск за временна нетрудоспособност. Оспорва сочения размер на платения годишен отпуск и твърди, че той е един ден, както е бил определен в уволнителната заповед. По отношение твърдяното, че ищцата не е получила уволнителната заповед се позовава на информация от куриерската фирма, съобразно която ищцата е насочила пратката за получаване от офис на куриерската фирма, и е имала възможност да я получи в подходящ момент. Искането е отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат. В предоставения им срок и двете страни писмено са изложили съображенията доводите си по същество на спора.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искови претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2, т.3 вр.чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ и чл. 224 КТ.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно валидно възникнало ТПО с ответника при сочените параметри, по което е заемала сочената в исковата молба длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение; че към датата на уволнението е ползвала отпуск поради временна неработоспособност; размер на последно получено брутното трудово възнаграждение, както и че в период от два месеца след прекратяване на ТПО е останала без работа; наличие на неизползван платен годишен отпуск и неговия размер. При успешното доказване на тези обстоятелства, ответната страна, следва да докаже пълно и главно че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение, в т.ч. че работата, за извършване на която е сключен договорът е била свършена.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното: Ищцата е полагала труд при ответника по срочен трудов договор № 493/28.05.2021г. по чл. 68, ал.1, т.

2 КТ- до завършване на определена работа, с уговорено място на работа- магазин в Гранд 2 мол Варна на „Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ ЕООД, по което ищцата е заемала длъжност „мърчандайзер“. Уговорено е, че трудовите функции ще се изпълняват под ръководството и контрола на „Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ ЕООД- предприятие ползвател по см. на чл.

107р КТ при непълно работно време от 4часа, почасово трудово възнаграждение от 4,51лева на отработен час и право на 20работни дни платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Началната дата за изпълнение на трудовите задължения е определена дата 01.06.2021г. В раздел IV са разписани основания за прекратяване на договора, освен тези предвидени в КТ, но и по инициатива на работодателяпри завършване работата по проекта, описана в Приложение № 1 към договора и от двете страни при обективна невъзможност за изпълнение. С нарочна заповед на работодателя ищцата е изпратена за изпълнение на трудовите си задължения в предприятието ползвател и на 01.06.2021г. е постъпила на работа. На 28.05.2021г. е подписан анекс № 1 към договора, съгласно който е определена работата, за изпълнението на която е сключен договора, като е разписано, че за 100% изпълнение на работата се приема- изкарване/вкарване от склада и разпределение на продуктите по рафтовете- 1000броя, поставяне на алармени системи на продуктите- 1000броя. На 15.07.2021г. „Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ ЕООД, като предприятие ползвател по см. на чл. 107р КТ е изпратило на ответника протокол за извършена работа по проект за временна заетост, с който е удостоверило, че ищцата е изпълнила на 100% обема на работата уговорена с приложение № 1 към договора и работата е приета като извършена без забележки. На същия ден работодателят е издал процесната заповед № 431/15.07.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание- завършване на определената работа. В заповедта е вписано, че на служителя следва да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 37,60лева за един ден. На 15.07.2021г. на ищцата е бил издаден болничен лист за ползване отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 09.07-10.08.2021г.

От заключението на в.л. по допусната ССчЕ, което с разясненията дадени при изслушването му бива кредитирано от съда, се установява следното: Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последно отработения пълен работен месец е определен от в.л. в два варианта. Първият, съобразно начислената и платена от работодателя заплата по ведомости и информация от НАП, т.е сумата от 356,29лева, а вторият вариант при допускания от в.л., доколкото не му е предоставена искана информация от ответника, че графикът е за пълен отработен месец на четири часа- 396,88лева. Обезщетение за неползван платен годишен отпуск не е начислявано и изплащано от работодателя също е направено в два варианта- първият изчислен от в.л.- 18,04лева, а вторият вариант сумата посочена от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение- 37,60лева.

Плащане на обезщетението по чл. 224 КТ в.л. не е установило и извършените от работодателя плащания не е могло да отнесе към това задължение.

Спорните въпроси между страните се свеждат до това- спазил ли е работодателят изискванията на закона при прекратяване на ТПО.

Ответното дружество е предприятие осигуряващо временна работа съгласно Закона за насърчаване на заетостта, регистрирано в Агенция по заетостта съгласно удостоверение № 205/14.06.2017г. /общодостъпна информация от публичен регистър/. Регламентацията на трудовите правоотношения възникващи между такива предприятия и работниците се съдържа в КТ и по- конкретно раздел VIIIв. Съгласно чл. 107р, ал.1 КТ в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Съгласно ал. 4 т рудовият договор по ал. 1 се сключва при условията и по реда на раздел I от тази глава, както следва: 1. до завършване на определена работа и 2.

3 за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Следователно, специфичното за този вид срочно трудово правоотношение е, че работодателят е лице различно от това, при което и за което се полага труда. Фактически трудът се полага при друго предприятие, явяващо се ползвател на услугата и под чиито контрол и ръководство се намира работника по повод изпълнение на възложената работа. Възможностите за сключване на такъв са само в двете хипотези на чл. 107р, ал. 4, като процесният договор е сключен в тази на т.1 КТ- до завършване на определена работа. Т.е предприятието осигуряващо временна работа се явява реално само посредник между работника търсещ работа и предприятието ползвател на услугата по търсене на работна сила за извършване на временна работа. Обемът на работата, която следва да се свърши се определя от ползвателя и той е бил изрично разписан в Приложение № 1 към договора, с чието съдържание ищцата е била запозната срещу подпис. Ползвателят на услугата е и този, който следва да определи дали работата, за която е сключен договора е изпълнена от работника. С изключение на тези специфики, характерът на трудовото правоотношение се припокрива с този на срочните договори по чл. 68, ал.1 КТ. В казуса трудовото правоотношение е прекратено от ответното дружество на основание- завършване на работата. Това прекратително основание е предвидено в сключения между страните договора, а и е разписано като такова за прекратяване на срочни трудови договори без предизвестие в чл. 325, ал.1, т. 4 КТ и чл.