Решение № 28 от 10.06.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20213000600139 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

С определение №260066/23.03.2021г. по чнд № 74/2021г. Добричкият окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото лице Г. Г. Г., наложени му с общо две присъди, като е определил за изтърпяване по-тежкото от тях – шест години лишаване от свобода, след което на основание чл.24 НК го завишил с две години – до размера на осем години лишаване от свобода, и е постановил първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от осъдения Г.Г., в която той изразява недоволство от завишаването на общо определеното наказание по реда на чл.24 НК. В тази насока е и отправеното към съда искане – да се премахне приложението на чл.24 НК, и осъденото лице да търпи общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода.

В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му поддържат изцяло искането за отмяна на определението в частта му досежно

1 приложението на чл.24 НК.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.

Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Г. Г. Г. е осъждан общо четири пъти, както следва:

1.С Присъда по НОХД№2078/2012г. по описа на Районен съд- Добрич за престъпление по чл.150 ал.1 НК, извършено на 03.01.2012г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено на основание чл.66 НК за срок от пет години, в рамките на който е била постановена и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 28.02.2013г. Наказанието било изтърпяно на 09.07.2018г.

2.С Присъда по НОХД№358/2017г. на Районен съд-Добрич за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 НК вр. Чл.26 НК, извършено за времето 08.08.2016 г.- 29.08.2016г., и за престъпление по чл.198 ал.1 НК извършено на 23.08.2016 г., където е определено общо наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл.68 ал.1 НК била приведена в изпълнение и присъда по НОХД№2078/2012г. по описа на Районен съд- Добрич. Присъдата е влязла в сила на 12.04.2017г., а наказанието било изтърпяно на 15.02.2020г.

3.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 99/2020 г. по описа на Окръжен съд-Добрич за деяние по чл.199 ал.1 т.4 НК, извършено на 12.04.2020г., за което му е наложено наказание шест години лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 30.04.2020г.

4. С Присъда по НОХД № 1/2021г. на Добрички окръжен съд за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК вр. Чл.26 НК, извършено за времето 0 3 11.04.2020г., и за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК извършено на 11.04.2020 г. , където е определено общо наказание от шест години лишаване 2 от свобода. Присъдата влязла в сила на 20.02.2021г.

Предмет на настоящото производство са осъжданията на лицето, посочени в т. т.3 и 4. Наказанията по останалите две присъди – по т.1 и 2 са изтърпяни.

Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 99/2020 г. по описа на Добрички окръжен съд, и с присъда по НОХД № 1/2021г. на Добрички окръжен съд.

Деянията по тези два съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и налице са основанията за приложението на чл.25 ал.1 НК. Затова и правилно, и съответно на закона на осъденото лице е било определено за изтърпяване наказание от шест години лишаване от свобода.

Основното възражение и на защитата, и на осъденото лице е по отношение приложението на чл.24 от НК. То обаче е неоснователно.

И въззивният съд намира, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид - „лишаване от свобода“. За да бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Очевидно в случая е така.

Окръжният съд прилагайки разпоредбата на чл.24 от НК е завишил определеното общо наказание от шест години с ДВЕ ГОДИНИ. За да стигне до този извод е приел, че лицето непосредствено след изтърпяване на наказанието по предходна присъда, е извършило пет деяния при условията на опасен рецидив, три от които квалифицирани като кражби, и две – като грабеж. Всичко това се е развило в рамките на 8 дни, като три от жертвите/пострадалите са деца. Следва и да се обърне внимание, че очевидно определяните и търпени до момента наказания не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект, щом като деянията по последните две присъди са извършени от осъдения месец и половина след напускане на 3 затворническото заведение. На практика, престъпната дейност на осъдения е спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на престъпните посегателства и липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.

В крайна сметка следва категорично да се заяви, че осъденият Г.Г. въпреки сравнително младата си възраст /ненавършил 30 години към днешна дата/ е личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени престъпни навици. Той трябва да бъде поправен, превъзпитан и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Всичко това предполага една по-дълга изолация от обществото, каквато наказание в размер на 6 години не предлага. Поради това правилно определеното общо наказание от шест години лишаване от свобода е било увеличено при спазване изискванията на чл.24 НК с две години, и атакуваният съдебен акт се явява напълно законосъобразен – определеното общо наказание от 8 години лишаване от свобода е ответно на целите на закона, а като такова - и справедливо.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260066/23.03.2021г. по чнд №74/2021г. на Добричкият окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5