Определение № 1800 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1800 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501462 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 22882/18.06.2026г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, представлявано от изп. директор Т.В. с процесуален представител юрисконсулт М. М. против разпореждане № 7423/17.04.2026г., постановено по гр. д. № 5365/2025г. по описа на РС Пловдив, XII гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 5228/19.01.2026г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното определение.Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно вида на спора и количеството на извършената работа, обуславящи ниска фактическата и правна сложност на делото.Моли се за отмяна на определението на районния съд и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени на другата страна разноски за адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер.

В законовия срок не е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответника по нея.

Частната жалба е подадена в законовия седмодневен срок, от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по частната жалба настоящият състав на съда взе предвид следното:

Предявеният иск пред районен съд е по чл. 439 от ГПК, като ищцата е била представлявана в производството от упълномощен представител – адв. И. М. от АК Пловдив, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие към исковата молба от 15.03.2025г. и пълномощно, в което е удостоверено изплащането на адвокатско 1 възнаграждение в размер на 1800 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Защитавания материален интерес е в размер на 6 281, 39 лева. По делото е проведено едно ОСЗ. Ангажирани са значителен обем писмени доказателства. По искане на ищеца е допуснато обезпечение на иска.

С решение № 5424/08.12.2025г., постановено по гр. д. № 5365/2025г. по описа на Пловдивски районен съд, XII гр. с., е уважен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като е прието за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите:

4946, 98 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 11.10.2006г., дължима за периода 14.05.2007г. – 29.02.2008г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2008г. – датата на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист в съда до окончателното й изплащане; сумата от 1211, 25 лева – лихви по същия договор от 11.10.2006г., дължими за периода 14.05.2007г. – 29.02.2008г., както и сумата от 123, 16 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2008г. по ч. гр. д. № 7364/2008г. по описа на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело № 62/2025г. по описа на ЧСИ М.О. на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив, поради погасяването им по давност. Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕАД да заплати в полза на К.

И. К., ЕГН ********** сумата от 2 129 лева - разноски за инстанцията.

След постановяване на решението в законовия срок е постъпила молба по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за разноските, с искане присъденото адвокатско възнаграждение за един адвокат на ищцовата страна, да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

С обжалваното разпореждане № 7423 от 17.04.2026г. районният съд е оставил молбата без уважение, като не е намерил основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

За да се произнесе по частната жалба настоящият състав взе предвид следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК по мотивирано възражение за прекомерност на насрещната страна, съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако заплатеното от страната такова е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В случая данните по приложеното първоинстанционно дело не обуславят извод за ниска фактическа и правна сложност. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени множество фактически обстоятелства, анализирани са писмени доказателства по две изпълнителни дела, като още с исковата молба е обосновано и искане за допускане на обезпечителна мярка. Отделно защитаваният материален интерес не е нисък.

При тези данни настоящият състав намира, че размера от 1800 лева, равняващи се на 2

920, 34 евро, кореспондира с обема на извършената работа от адвоката, сложността на казуса и защитавания материален интерес, съотв. определения размер на възнаграждението не нарушава принципите за пропорционалност и разумност.

Предвид гореизложеното присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна в първоинстанционно производство не е прекомерно, поради което частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а разпореждането на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7423 от 17.04.2026г., постановено по гр. д. № 5365 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3