Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 02.07.2025, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
Гражданско дело 591/2024
Вид
Решение № 83
Подписан
02.07.2025
В сила
03.12.2025
Състав
ДЕНИЦА АНГЕЛОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Берковица, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100591 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен от Е. О. Е. против И. Е. Е. и Р. Луис Кокрейн иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД - за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1.... г., поради нарушение на добрите нрави, с който Е. О. Е., в качеството на продавач е продал на И. Е. Е., в качеството на купувач подробно описан в него имот в с. Б., представляващ УПИ III – 230 в кв. 16 ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска сграда, както и всички останали подобрения и приращения в него, за сумата 3700 лева.

Ищецът Е. О. Е. твърди в исковата си молба, че ответницата И. Е. Е. е негова леля, а ответникът Р. Л. К. е неин съпруг.

Твърди, че на 03.07.23 г. с ответницата И. Е. Е., сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, за което е съставен Нотариален акт № .... г., с който Е. О. Е., в качеството на продавач е продал на И. Е. Е., в качеството на купувач подробно описан в него имот в с. Бокиловци, представляващ УПИ III – 230 в кв. 16 ведно с построените в него двуетажна 1 масивна жилищна сграда и стопанска сграда, както и всички останали подобрения и приращения в него, за сумата 3700 лева.

Сочи, че цената била толкова ниска, защото ответницата е негова леля.

Твърди, че сключеният между него и ответницата договор за покупкопродажба, Нотариален акт № .............г. е нищожен, като такъв противоречащ на добрите нрави с оглед цената, при която е сключен, а именно 3700 лева, която е 38 пъти по-ниска от пазарната цена на имота.

В тази връзка се позовава на факта, че след изповядване на сделката разбрал, че ответницата е обявила имота за продажба, за което през юни 2024 г. е подписан предварителен договор за покупко-продажба за сумата от 140 000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран Нотариален акт № ......... г.

Ответниците И. Е. Е. и Р. Луис Кокрейн са подали общ отговор и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорват иска. Твърдят, че не е налице нарушение на добрите нрави, съответно не е налице нееквивалентност на насрещните престации.

Поддържат, че уговорената продажна цена е почти колкото е данъчната му оценка, тъй като ищецът е имал дарствено намерение към своята леля, с която са били в много добри отношения, тя му е гласувала доверие да я представлява в България и да се грижи за имуществото й, помагала му е финансово, давала му е парични средства да й закупува имущество в България, тъй като тя от дълги години живее в САЩ, включително му е дала паричните средства за закупуването на негово име на процесния имот, който той „формално“ й е продал на 03.07.23 г. с процесния договор, като през цялото останало време го е държал за нея. Заявяват, че евентуалното сключване на последващ предварителен договор от страна на ответницата е ирелевантно за настоящия спор.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от 2

ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът Е. О. Е. следва да докаже, че сключеният между него и ответницата на 03.07.2023 г. договор за покупко-продажба, Нотариален акт № ........ г. /л. 9 от делото/ е нищожен, като такъв противоречащ на добрите нрави с оглед цената, при която е сключен, а именно 3700 лева.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата И. Е. Е. е леля на ищеца Е. О. Е. /сестра на неговия баща, което се потвърди и от показанията на разпитаните по делото свидетели О. Е. и Х.Г/.

Сделката е сключена по време на брака на ответницата И. Е. с другия ответник Р. Л. К. /видно от препис-извлечение от акт за сключен граждански брак на л. 58 двамата са сключили брак на 16.03.2014 г. в САЩ и по делото липсват доказателства бракът им да е бил прекратен към датата на сключване на сделката/.

По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза от вещото лице М.

З. /л. 108-110/, която не е оспорена от страните, съгласно чието заключение средната пазарна цена за процесния имот към датата на сключване на сделката, а именно 03.07.2023 г. е в размер на 110 000 лева.

Представени са и доказателства, че след завеждане на исковата молба на 12.09.2024 г. ответниците са продали имота за сумата от 689 000 евро /Нотариален акт № 198, том III, рег. № 4148, нот дело № 524/2024 г. на л. 61/, който факт обаче е неотносим към предмета на настоящия спор, поради което и съдът намира за ненужно да обсъжда останалите доказателства, касаещи продажбата на имота от ответниците.

По делото са разпитани свидетелите О. Е. и Х. Г.

Свидетелят О. Е. – баща на ищеца и брат на ответницата И. Е. даде показания, че към датата на сключване на атакуваната сделка – 03.07.2023 г. ищецът Е. Е. и леля му – ответницата И. Е. са били „в много добри отношения“. Свидетелства, че ответницата живее за постоянно в САЩ от 90те години и заедно със съпруга й са искали да закупят имот в България, за да се преместят да живеят там. Даде показания, че ответницата е била превела на ищеца пари, за да й закупят кола и ищецът заедно със свидетеля Е. са й 3 съдействали за това. Заяви, че от около година свидетелят Е. и ответницата са във влошени отношения, като преди това са били в прекрасни отношения.

Свидетелката Х.Г., която не е роднина на нито една от страните и като такава е незаинтересована от изхода на делото потвърди, че към датата на сключване на атакуваната сделка – 03.07.2023 г. ищецът Е. Е. и леля му – ответницата И. Е. са били „с Е. много близки отношения и те затова избраха да се върнат и купят къща съседна на брат й“. Също свидетелства, че ответницата от години живее за постоянно в САЩ и заедно със съпруга й са искали да си закупят имот в България. Свидетелства, че поради тази причина и тъй като ответницата не е могла да се прибере в България къщата е закупена от племенника й – ищеца Е. О., но продажната цена е платена с пари на ответниците, които И. Е. му превела. Установи, че до датата на фактическото прехвърляне на имота на нейно име – 03.07.23 г., когато е сключена атакуваната сделка ответницата заедно със съпруга й е имала ключ от имота, посещавала го е ежегодно и го е ремонтирала с техни средства. Даде показания, че след фактическото прехвърляне на имота на името на ответницата отношенията между нея и брат й свидетеля О. Е. се влошили, поради която причина и ответниците решили да продадат имота.

Като доказателство по делото е приета квитанция за паричен превод, придружена с превод на български език /на л. 93-95/, от която е видно, че на 20.03.2015 г. ответницата е превела на ищеца Е. Е. сумата от 25 000 долара, като 10 дни по-късно – на 30.03.2015 г. Е. Е. е закупил процесния имот и сделката е изповядана пред нотариус, за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ............. г. /приложен на л. 57/.

Ищецът не оспори платежното нареждане и призна, че ответницата му е превела отразената в него сума, като твърдението му, че по същото време бил закупил автомобил за свои нужди и за нуждите на баба му не опровергава показанията на свидетелката Г., доколкото липсват доказателства за каква сума е закупен въпросния автомобил и предвид цената, за която е закупил къщата отразена в нотариалния акт от 2015 г. – 5100 лева, предвид което така направеното признание от ищеца, че въпросния автомобил бил закупен и за негови нужди, съдът не кредитира показанията на свидетеля О. Е. в частта, че ответницата не е подпомагала финансово ищеца.

При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира от 4 правна страна следното:

Видно от съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .... г. /л. 9 по делото/, в който е обективирана атакуваната от ищеца сделка, с която е продал на ответницата И. Е. процесния имот уговорената продажна цена е по-висока от данъчната му оценка към датата на договора – съгласно описаното в нотариалния акт удостоверение за данъчна оценка същата е в размер на 3685 лева, а продажната цена е 3700 лева.

Уговарянето на продажна цена равна или близка до данъчната оценка не обуславя нееквивалентност на насрещните престации, респективно не представлява нарушение на добрите нрави. /в този смисъл Решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр.д. № 2955 от 2016 г., I г.о. ВКС, Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о./.

В Решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр.д. № 2955 от 2016 г., I г.о. ВКС приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.

В задължителната практика на ВКС /например решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 485 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ се приема, че при преценката дали една сделка е действителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорените насрещни престации с пазарната стойност на имота- предмет на сделката, а следва да тълкува волята на страните, за да изясни действителните им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на договора, както и че щом законът /ЗМДТ и ЗННД/ предвижда възможност /не забранява/ недвижими имоти да се прехвърлят по цени по-ниски дори и от данъчната им оценка, то в тези случаи не е налице нееквивалентност на престациите като основание за признаване на сделката за нищожна поради нарушение на добрите нрави. По волята на страните цената на един продаван недвижим 5 имот може да бъде дори и по-ниска от данъчната му оценка.

Ето защо така уговорената продажна цена по атакуваната сделка, макар и близка до данъчната оценка на имота не обуславя нееквивалентност на насрещните престации, съответно не опорочава сделката и не е в нарушение на добрите нрави.

Съответно продажбата на имота на цена близка до данъчната му оценка не представлява накърняване на добрите нрави и не е основание за прогласяване на нищожност на договора на това основание.

Следва да се съобрази, че страните по сделката са близки роднини – племенник и леля и към датата на сделката са били в много добри отношения.

Сам ищецът признава в исковата си молба на стр.1 „Цената беше толкова ниска, защото ответницата е моя леля“.

Така направеното изявление има характер на съдебно признание, тъй като се отнася за неизгодни за ответника факти. Според гражданскопроцесуалната теория признанието е изявление на страната или неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена стойност /Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, стр. 270, 271/.

Това признание се подкрепя от събраните по делото доказателства - от показанията на разпитаните по делото свидетели О. Е. и Х.Г. се потвърди, че към датата на сключване на сделката – 03.07.23 г. Е. Е. и И. Е. са били в много добри отношения и са си помагали взаимно, включително И. Е. през годините е пращала пари на ищеца /в подкрепа, на което е представената квитанция за паричен превод, придружена с превод на български език на л. 93-95/.