Решение № 967 от 19.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500932 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Подадена е ВЖ и уточнение към нея от Т. Г. Б. и М. С. Б., чрез адв. Д. С., срещу решение № 260063/12.08.2024 г., постановено по гр. д. 13563/2020 г. на Пловдивски районен съд, 9 гр. състав, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иска, предявен от С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес с. Т., ул. ***, против Т. Г. Б., ЕГН ********** и М. С. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Пловдив, ул. ***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 110, том I, per. № 879 по нот.д. № 103/14.03.2019 г. при нотариус Р.Т. с per. № 341 и район на действие - Районен съд - Пловдив, на следните имоти: 1. 480/1154 идл. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., Община Марица, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т., ул. ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 942, квартал 29, парцел VIII, при съседи на имота ***., ***, ***. и ***, както и от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 14 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с 1 идентификатор № ***, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; 2. 1/2 ид.ч. от собствените на ищцата 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - лятна кухня, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., Община Марица, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр.

София, с адрес на имота с. Т., ул. ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 942, квартал 29, парцел VIII, при съседи на имота - ***, ***, ***. и ***; с което решение са отхвърлени предявените от Т. Г. Б., ЕГН ********** и М. С. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Пловдив, ул.

„Васил Левски“ N 170, против С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес с. Т., ул. ***, искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от по 3 191, 59 лв., представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., Община Марица, одобрени със Заповед № РД-1876/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т., ул.

„***, с площ от 1 154 кв.м., съобразно правото на собственост от 480/1154 ид.ч., предмет на разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане N 110, том I, peг. № 879 по нот.д. № 103/14.03.2019 г. при нотариус Р.Т. с peг. № 341 и район на действие - Районен съд - Пловдив, в резултат на извършено подобрение - изграждане на пристройка към лятната кухня и подмяна на водоснабдителната и канализационна инсталации; с което са осъдени да заплатят на С. Й. Д., ЕГН **********, сумата от 291,67 лв. - разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по предявения главен иск в производството по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав, както и сумата от 229,34 лв.- разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение по предявените насрещни искове по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав, както и да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. И. Х. Ш., ЕГН ***, с адрес гр. Пловдив, ул. „***, сумата от 333,33 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С. Й. Д. по предявения главен иск гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, I X граждански състав, и сумата от 974,86 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С. Й. Д. по предявените насрещни искове гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

В жалбата и в уточнителната молба към нея са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна в частта, с която договорът за издръжка и гледане е развален за положените от Б.и и приети от С. Д. минали грижи за минал период от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за тази част. Направено е доказателствено искане да се назначи СТЕ, която да определи каква идеална част от собствеността съответства на дедените и получени към деня на сключването на договора за издръжка и 2 гледане престации; моли да се отмени решението на районния съд, с което са отхвърлени исковете за обезщетение за направеното от Б.и подобрение в имота и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло претенцията им за подобрения; моли да се отмени решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Б.и искове за положени грижи и издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. за М. Б. изцяло, а за Т. Б. над уважения до поискания размер, в случай, че съдът отхвърли жалбата по т. 1 и да се постанови друго такова, с което да се уважат исковете за тези положени грижи и издръжка. Молят да се отмени решението на РС в частта, с която са отхвърлени предявените от Б.и искове за положени грижи и издръжка за периода от 15.03.2019 г. до 09.07.2020 г. до пълния предявен размер, като се постанови сруго, с което се уважи изцяло претенцията.

Молят да се отмени решението на РС в частта, с която Б.и са осъдени да заплатят на адв. Ш. присъдения адвокатски хонорар за безплатна правна помощ, а в останалата част в съответствие с изхода на спора. Претендират за разноски.

Конкретно във въззивната жалба са направени следните оплаквания:

Че съгласно практиката на ВКС ДИГ не може да бъде развален в частта за прехвърлянето на права с оглед положени и приети в миналото грижи. Цитира се решение № 500/23.08.2010 г. по гр.д. № 1702/2009 г. на ВКС, 4-то ГО; решение № 11/25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ВКС, 4-то ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, обратното би довело до несправедлив изход на спора;

Че изводът на съда, че материално легитимиран по договора е само Т. Б., но не и неговата съпруга, е незаконосъобразен, противоречи и на съобраните доказателства, от които е видно, че М. Б. е в брак с Т. Б. от началото на престираните грижи и че двамата заедно са ги престирали, който факт е безспорен между страните. Собствеността се е прехвърлила със сключването на ДИГ в полза на съпрузите Б.и като СИО по силата на закона, както и задълженията, които са в тежест и на двамата. Съдът не е дал указания на страните за представяне на доказателства за датата на сключване на гражданския брак на Б.и;

Че абсолютно немотивирано и произволно съдът е приел датата 01.06.2019 г. за начало на разрив в отношенията и пълно неизпълнение от страна на Б.и. Ищцата и нейните свидетели, които съдът кредитира, са посочили като начало на неизпълнение – сключването на договора. Свидетелите на Б.и разказват как те са организирали юбилей 70-та годишнина на ищцата на 12.06.2019 г., а на рождения ден на Т. Б. на 20.12.2019 г. всички, вкл.

К. и останалите свидетели, отново са се били събрали заедно. Г. Б. свидетелства как е помагал на Т. Б. да направят ремонт на първия етаж на жилищната сграда, където се е нанесла К., когато е пристигнала през м. юни, смяна на дограма и направа на изолация, сочи, че са имали много добри отношения. Няма доказателства някакво конкретно скарване да е довело рязко до замразяване на отношенията. До момента С. да започне да гони младите се е стигнало постепенно през 2020 г., непосредствено преди влизането на ищцата в болница през м. юли. Неправилно съдът е кредитирал показанята на К. Д.. Счита се, че К. и нейната дъщеря Д.А. са заинтересовани от изхода на делото, тъй като К. е разведена и няма къде 3 другаде да живее. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, които нямат роднински връзки със страните, например свидетелкатаА.П.. Неправилен е изводът на съда, че през периода 01.01.2019 г. – 09.07.2020 г. Б.и не са изпълнявали ДИГ, напровит те са изпълнявали, вкл. чрез хора от близкия кръг, тъй като задълженията за полагани грижи са заместими, съгласно ТР № 30/7.6.1981 г., ОСГК на ВКС. Не се доказа по делото С. Й. да е оставала сама и да е била в невъзможност да посреща елементарните си жизнени потребности по вина на Б.и. Не се доказа Г. Б. и А.П. да са спрели от определен период да посещават дома на С., нито тя да им е забранила да идват. Свидетелите на С. също не отричат помощта на Г. Б. и съпругата му П. Неправилно съдът е отсъдил за обема на положената грижа и нейното парично остойностяване както за Т. Б., така и за М. Б.. Не е взета предвид положената грижа за минало време, както е отразено в ДИГ с израза „както досега“. Не е взета предвид волята на страните да се престира грижа през нощта и през почивните дни. Поради което неправилно съдът е определил обезщетение само частично на престираното за месец. Неправилно и необосновано е прието, че Б.и претендират ½ от собствеността на общо предоставената от тях грижа, след като ясно е посочено, че всеки от тях търси обезщетение равно на минималната работна заплата за страната. Неправилно съдът е присъдил общо обезщетение при квота по ½ за всеки от съпрузите и в размер на 50 % от посоченото от вещите лица за периода 15.3.2019 г. – 1.6.2019 г., след като всеки от тях е полагал грижа в пълен обем. Не е взето предвид старанието на Б.и да обвържат бита си с бабата, изграждането на емоционална връзка, осигуряването на атмосфера чрез празници, почивки в Х. и изненади, осигуряването на добри битови условия чрез ремонт на лятна кухня, изграждане на баня и тоалетна, електроуреди и телефон. Свидетлката А. не е живяла в дома на баба си за цитирания период видно от показанията на свидетелката А.П., показанията на Д. са лъжливи в тази част. Считат, че имат дисбаланс в присъдените обезщетения /5 103.83 лв. за Т. Б. и 615.26 лв. за М. Б./. Неправилно съдът е приел, че Б.и са изградили лятната кухня за своите нужди – свидетелите казват, че лятната кухня е построена за да бъде осъществена близост с прехвърлителката и за да са на разположение Б.и дори и през нощта.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Й. Д., чрез адв. И. Ш., с който се оспорва жалбата и се иска да се остави същата без уважение, като се потвърди решението като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Счита се, че съдът правилно е приел, че материално-правната легитимация е само на Т. Б., но не и на неговата съпруга М. Б., тъй като същата става страна и участва в задължението за издръжка и гледане след сключване на ДИГ, което е станало по време на сключения брак на Б.и. Съдът правилно е приложил съдебната практика и съдържанието на самия договор, според който издръжката и гледането за минало време не са послужили за определяне на конкретна насрещна престация – във вид на дадена идеална част от правото на собственост върху имота, с която страните да се съгласили, че грижа и издържка за минало време се възмездяват с въпросната конкретна насрещна престация. Че правилно ПРС е приел, че неизпълнената част от алеаторния договор е особено съществена с оглед интересите на кредитора. Че няма как ДИГ да бъде 4 оставен в сила за някаква част от имота заради минали грижи. Съдът не може да замести волята на страните дори чрез тълкуване. От събраните по делото доказателства и твърденията на Б.и полаганата грижа за минало време касае период от около 11 месеца преди това – от 8.4.2018 г., а делото е образувано през 2020 г., като ответникът С. Б. не е полагал никакви грижи за ищцата и е заминал за чужбина още през м. януари 2020 г., а Б.и са се дезаинтересирали от ищцата още в началото след сключване на договора – на 1.6.2019 г., въреки че формално на живели при нея до среда на м. юли 2020 г., когато са напуснали имота. Поради изложеното счита, че решението на РС следва да се потвърди изцяло.