Определение № 1449 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110110520 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Д. М., процесуален представител на ищеца И. Д. за изменение на решение №2153/10.02.2025г., постановено по гр.д. №10520/2024г. по описа на СРС в частта за разноските. Сочи, че съдът не е взел предвид направеното от него възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, като намира, че същото следва да бъде намалено до размер от 100 лева с ДДС. Ответникът претендирал възнаграждение в такъв размер, което представлявало злоупотреба с право. При условията на евентуалност иска изобщо да не бъдат присъждани разноски на ответника.

Ответникът по молбата намира, че същата е неоснователна, като счита че е съобразена актуалната практика по този въпрос, като е взета предвид фактическата и правна сложност на делото.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

С молба от 28.10.2024г. процесуалният представител на ищеца действително е направил възражение за прекомерност, което обаче е поставил под условие – в случай, че претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение е над минималното такова, определено съгласно НМРАВ. Ответника претендира адвокатско възнаграждение в размер съответен на минимума по НМРАВ, поради което и поставеното от процесуалния представител на ищеца по отношение на възражението му за прекомерност не е осъществено. На следващо място следва да се отбележи, че претендираните от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са в 1 размер на 1680 лева с ДДС в настоящото производство по отношение на същите искове, за които в молбата излага, че са с ниска фактическа и правна сложност. На последно място по отношение на възражението за злоупотреба с право, поради претендиране на разноски от страна на ответника в множество производства , следва да бъде отбелязано – процесуалното качество на ответника го поставя в позиция да отговаря и да се брани по предявени спрямо него искови претенции, но инициатор на множеството различни граждански производства между него и ищецът, е именно ищеца.

Съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, доколкото ответникът е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС, което съответства на минималното възнаграждение по НМРАВ и възражението за прекомерност е заявено само в случай, че претендираното възнаграждение е над минимума според НМРАВ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. М., процесуален представител на ищеца И. Д. за изменение на решение №2153/10.02.2025г., постановено по гр.д.

№10520/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2