Решение № 184 от 09.08.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. ***, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. И. при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Мариела Ан. И. Гражданско дело № 20232130100300 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Б и М Лега Консулт“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Добруджа“ №1, ет. 5, представлявано от управителя Д. Т. Б. против Земеделска производителна кооперация „Успех“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. Аспарухово с искане да се признае за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на следните вземания: 7 600 лв. главница, представляваща неплатено възнаграждение, дължимо на основание Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019г., ведно с лихвата върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 864 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от12.12.2019г. до 02.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №40 от 26.01.2023 г. по ч.гр.д. №1113 от 2022 г. по описа на КРС по чл. 410 ГПК.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който заема становище за неоснователност на иска, поради редица възражения и предявява насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата от 7 600 лв., която е платена без основание и в условията на евентуалност на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 22.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

1

Правят се доказателствени искания.

Ответникът по насрещния иск „Б и М Лега Консулт“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който заема становище за неговата неоснователност и прави доказателствени искания за приемане на приложените към отговора писмени доказателства, изискване на документи от Земеделска производителна кооперация „Успех“, за допускане на СИЕ при изрично поставени въпроси.

Ответникът по първоначалния иск Земеделска производителна кооперация „Успех“ е отправил искане за привличане на Н. И. З. с ЕГН ********** от гр. Средец, ул. „Преображенска“ №19 като трето лице-помагач на страната на ответника, което е било уважено от съда, като е предявен в условието на евентуалност и обратен иск срещу последния, с който се моли да бъде осъден да заплати на ЗПК „Успех“ сумата от 7 600 лв., представляваща сума за неплатената цена по Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 г., която кооперацията следвало да заплати, ведно с дължимите лихви върху посочената главница, считано от датата на иска до окончателното й заплащане. Прави доказателствени искания за приемане на приложените към обратния иск писмени доказателства.

Ответникът по обратния иск, трето лице помагач на ответника ЗПК „Успех“ е депозирало отговор на обратния иск, с който счита последният за неоснователен при подробно развити съображения. Не релевира доказателствени искания.

В с.з. „Б и М Лега Консулт“ ЕООД поддържа предявените искове, като оспорва предявения против него насрещен иск.

В с.з. Земеделска производителна кооперация „Успех“ с ЕИК *** оспорва предявените срещу нея установителни искове, като поддържа предявените насрещен и обратен иск.

В с.з. трето лице помагач на ответника ЗПК „Успех“ Н. И. З. не се явява и не изпраща представител.

***ският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„Б и М Лега консулт" ООД /чийто правоприемник е ищцовото 2 дружество „Б и М Лега Консулт" ЕООД/ сключва на 08.10.2019година със възложителя ЗПК „Успех" Договор за правна защита и съдействие, като кооперацията възлага на изпълнителя ,,Б и М Лега Консулт" ООД извършване на правни и други консултантски услуги, както и правни действия, свързани с дейността на кооперацията. Срокът на договора е 1 година и влиза в сила в деня на сключването му. В чл.9 от договора е предвидено задължение на възложител да заплаща на изпълнителя месечна сума в размер на 650 лева, като ежемесечният абонамент се дължи и в случаите, когато възложителят не е възложил задачи за изпълнение съгласно договора.

В чл.10 бил уговорен срок за плащане месечното възнаграждение по банкова сметка на изпълнителя, а именно - авансово - между 5-то и 10 число в началото на всеки календарен месец.

По делото са представени фактури №52/14.11.2019г. и №56/1.12.2019г.

В първата като основание за заплащане на сумата от 1200лв. е посочен Договор от 08.10.2019г., която фактура е получена от ответната страна с извършени в нея корекции- единичната цена е поправена на сумата от 650лв., а общата на 1300лв. Във втората фактура като основание за плащане е посочен Договор от 10.10.2019г. и е за сумата от 600лв.

Ищецът отправил покана с вх.№10/01.04.2020 г. до ЗПК „Успех", за плащане на неплатения остатък по фактури №52 и №56/2019 г. в размер на 1100 лв.

Предвид липсата на плащане на 15.12.2022г. ищецът подава заявление по чл. 410 ГПК до РС ***, по която е образувано ч.гр.д.1113/2022г. по описа на същия съд. Със Заповед № 40 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от 26.01.2023г. съдът е разпоредил на ЗПК „Успех" да заплати на ищеца 7 600,00 лева, представляваща главница по Договор за правна помощ и съдействие от 08.10.2019г., сумата 330,00 лева (триста и тридесет лева), представляваща лихва за период от 12.12.2019 г. до 02.12.2022 г., сумата 190,00лева (сто и деветдесет лева), представляваща лихва върху сумата от 650 лв., дължима по абонаментен договор за месец януари 2020 за период от 10.01.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 184,00лева (сто осемдесет и четири лева), представляваща лихва върху сумата от 650 лв., дължима по абонаментен договор за месец февруари 2020 г., за период от 10.02.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 178,00лева (сто седемдесет и осем лева), представляваща лихва за 3 месец март 2020 г., за период от 10.03.2020 г. до 02.12.2022 г., сума т а 172,00лева (сто седемдесет и два лева), представляваща лихва за месец март 2020 г., за период от 10.04.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 166,00лева (сто шестдесет и шест лева), представляваща лихва за месец април 2020 г., за период от 10.05.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща лихва за месец май 2020 г., за период от 10.06.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 154,00лева (сто петдесет и четири лева), представляваща лихва за месец юни 2020 г., за период от 10.07.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 148,00лева (сто четиридесет и осем лева), представляваща лихва за месец август 2020 г., за период от 10.08.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 142,00лева (сто четиридесет и два лева), представляваща лихва за месец септември 2020 г., за период от 10.09.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата 40,00лева (четиридесет лева), представляваща лихва за месец октомври 2020 г., начислена върху сумата от 216,33 лв. - дължима за периода 1 - 08.10.2020 г. за период от 10.10.2020 г. до 02.12.2022 г., но длъжникът е възразил срещу издадената заповед.

С Решение № 208 от 14.10.2019г., поставено по гр.д.№1047/2018г. по описа на КРС е отменено на основание чл. 58, ал. 1 от Закон за кооперациите по иск, предявен от К.Д.А с ЕГН ********** от гр.***, ул. ***№48 против ЗПК „Успех“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Аспарухово, общ. *** приетото на общо събрание на ЗПК „Успех“, с.Аспарухово, проведено на 15.09.2018г., решение за избор на председател на кооперацията.

Решението е влязло в сила на 06.11.2019г.

На 25.11.2019г. ЗПК „Успех“, с.Аспарухово превежда по банкова сметка на ищцовото дружество сумата от 7 600 лева, с посочено основание за плащане „фин. спр."

От изслушване на вещото лице по назначената и изслушана съдебносчетоводна експертиза се установи, че действащата към момента счетоводителка на ЗПК „УСПЕХ“ е посочила, че щом има такава операция, вероятно е имало и оправдателен документ, но такъв на вещото лице не бил представен. Представената разписка от 31.12.2019г. би следвало да бъде тристранно споразумение, за да се приеме за надлежен счетоводен документ.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

4

Предявените установителни претенции се явяват недоказани и следователно неоснователни по следните съображения:

С отговора на исковата молба проц. представител на ответното дружество е оспорил представения Договор за правна помощ и съдействие като нищожен като противоречащ на закона и на добрите нрави, които възражения съдът приема за основателни.

Посоченият договор, съгласно чл. 1 от същия, има за предмет извършване на правни и други консултантски услуги, както и правни действия, свързани с дейността на кооперацията. Тази дейност, обаче, попада в приложното поле на Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 3 от същия закон тя може да бъде упражнявана само от адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон. Изпълнителят по договора обаче е търговско дружество -Дружество с ограничена отговорност, което не може по закон да предоставя правни услуги и да осъществява правни действия, доколкото търговското дружество по Търговския закон не е равнозначно на адвокатско дружество по Закон за адвокатурата.

Предвид изложеното сключеният договор се явява нищожен на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД като противоречащ на Закон за адвокатурата.

Независимо от горното, следва да се посочи, че процесният договор е нищожен и на друго основание, а иманно като противоречащ на добрите нрави.

В чл.6, ал.1, т.11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидена възможност за адвокатите за осъществена от тях текуща правна помощ по договор с юридическо лице или едноличен търговец да получават определено възнаграждение месечно, като за явяване по дела на съответното юридическо лице или едноличен търговец на адвоката се дължи отделно възнаграждение.

Такова възнаграждение обаче се дължи, както е посочено и в разпоредбата, за текуща правна помощ, т.е. за извършвана такава от адвоката, без значение на нейния обем. В Договора за правна помощ и съдействие от 08.10.2019г. е предвидено възнаграждение в размер на 650лв. всеки месец, дори и в случаите когато възложителят не е възложил задачи за изпълнение съгласно договора,т.е. при липса на насрещна престация от страна на ищеца.

Така предвиденото задължение в тежест на възложителя води до очевидна 5 нееквивалентност на насрещните престации по договора.

В допълнение следва да се посочи само, че дори и да се приеме, че процесният договор е валиден, то исковите претенции се явяват недоказани по същество. Това е така, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е оспорил датата на сключване на договора от вече бившия представител на ответната кооперация, като е оспорил и представителната му власт към момента на сключване.

С Решение № 167 от 3.07.2018г. на ВКС по гр. д. № 4020/2017 г., IV г. о. и с посочената в самото решение съдебна практика, е прието, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства.

Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

Ищецът претендира, че договорът е сключен към момент, в който Н. З. е имал правото да представлява ЗПК „Успех“, той черпи права от това твърдение, затова следваше да проведе главно доказване на твърдяния факт.

От доказателствата по делото обаче съдът не може да изведе несъмнена фактическа констатация за датата на съставяне на документа. Освен в самия документ данни в тази насока се съдържат единствено в две фактури, които също са частни свидетелстващи документи. В първата фактура се съдържа посочване на Договора от 08.10.2019г., но в изпратеното на длъжника копие са въведени корекции в противоречие на правилата на Закон за счетоводството, а в оригинала се посочват суми, различни от предвидените в договора. Във втората фактура е посочен договор от друга дата. Не на последно място и двете фактури са съставени след 06.11.2019г., когато З. вече не е бил представител на ответната кооперация.