Решение № 217 от 15.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Монтана, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20231600100133 по описа за 2023 година

Предявен е иск от М.П., чрез процесуален представител адв. И. А. против „НББАЗ“, с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с ал. 1 и с чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 58 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 03.05.2017 г , около 19:30 часа, на РП-I-1, в района на км. 82+000, е настъпило ПТП между МПС марка „*“, модел *, с peг. № *(Р.Т.), управлявано от S.C. (С.Ч.) и МПС марка „*“, модел „*“, с peг. № *, управлявано от К. Р., при което е пострадала М. П., пътничка в автобуса.

Твърди се, че посоченото ПТП е настъпило при следния механизъм: МПС марка „*“, модел *, с peг, № *(Р.Т.), управлявано от S. C. (С.Ч.), се движило с несъобразена с пътните условия и със състоянието на пътя скорост (по надлъжен и напречен наклон на пътното платно). Вследствие на това, водачът изгубил контрол над управлението на състава от ППС (седлови влекач, с прикачено към него полуремарке), като задната част на полуремаркето навлязла частично в лентата за насрещно движение и реализирало ПТП с насрещно движещото се МПС марка „*“, модел „*“, с per № *, управлявано от К.Р.. За пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП с пострадали № 301р-8631/11.05.2017 г. по описа на ОД на МВР - *, като впоследствие е образувано и наказателно производство и делото е внесено в съда с обвинителен акт.

Твърди се, че вледствие на настъпилото ПТП ищцата е получила следните увреждания:

1

1.Средна телесна попреда, изразяваща се в счупване на от 5-то до 8-мо леви ребра, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период от около 2 месеца.

2.Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на трохантерите, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период от около 8-10 месеца.

3.Посттравматичии психически и емоционални травми, изразяващи се в емоционален и психичен дискомфорт със страхова готовност, вътрешна напрегнатост и безпокойство, пристъпи на плач, нарушения на синя, както и нарушено посттравмчатичио диабетно състояние.

Вследствие на описаните по-горе наранявания, М. П. твърди, че претърпява и продължава да търпи тежки физически и психически болки и страдания. Същата претърпява тежка операция с дълъг и труден оздравителен и възстановителен период. Ищцата претърпяла множество прегледи и манипулации. Същата има ограничени по обем движения на долните крайници и кръста, съпроводени с болки. Поддържа се, че и към настоящия момент й се налага да ползва помощни средства, с които да се предвижва и се оплаква от силни болки и скованост в кръста към долните крайници, неповлияващи се от медицинско лечение. Сочи се, че в зависимост от предстоящите медицински изследвания и прегледи е твърде възможно да се наложи нова тежка неврохирургическа операция с неопределяем към настоящия момент оздравителен период.

Ищцата поддържа, че на 30.09.2017 г. е депозирана Молба с вх. № 2-5630/02.10.2017 г. до НББАЗ, с която е заведена претенция за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, вследствие на пътния инцидент. В резултат на подадената молба, ответникът образувал щета № 05-17-00-207-TR. С писмо с изходящ № 13076/14.11.2017 г. сдружението отговорило, че е определило обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди в общ размер на 42 000 лв. и имуществени в размер на 1265,42 лв. Поради крайната недостатъчност на тези суми ищцата уведомила ответника, че определеното обезщетение следва да бъде преразгледано. На 28.11.2017 г. ответникът превел 43 265,42 лв.

Ищцата твърди, че направеното плащане от страна на ответника не възмездява в пълна степен понесените от нея болки и страдания, поради което и предявява претенция в размер на 58 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „НББАЗ“, чрез адв. Т. Я., с който изцяло се оспорва претенцията като неоснователна. Посочва се, че по повод направеното от ищцата възражение за преразглеждане, дружеството й е превело на 04.12.2018 г. още 25 000 лв. за неимуществените вреди и още 296,73 лв. за допълнително извършените разходи за лечение. Оспорва се размера на претендираното обезщетение с 2 оглед твърдението, че самата ищца е била във влошело здравословно състояние преди настъпването на инцидента, което е допринесло за настъпилите увреждания, вследствие на катастрофата. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с доводи, че същата е била без предпазен колан. Оспорва се и искът за законна лихва. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като основателна, ведно с присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба, като твърди, че искът следва да се уважи, тъй като доброволно платената от ответника сума е недостатъчна, за да репарира претърпените неимуществени вреди.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, сочи, че изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 67 000 лв. съставлява справедлив размер, достатъчен да репарира ищцата, поради което иска отхвърляне на иска като неоснователен.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм на ПТП: На 03.05.2017 г. около 18,30 ч. на РП I-1 (Е73) в района на км 82+000 е настъпило ПТП с участието на товарна композиция, състояща се от седлови влекач марка „*“, модел „*“, с рег. № *, с прикачено полуремарке с рег. № *, управлявана от турския гражданин С.Ч., и автобус марка „*“, модел „*“, управляван от К. Р.. Автобусът се движил в посока от гр. *към гр. *, като при км 82+000 е извършил ляв завой при спускане. Товарната композиция със седлови влекач „*“ се е движила в обратна посока – от гр. *към гр. *, в дясна лената, със скорост от около 98 км/ч., при допустима скорост до 70 км/ч. При навлизане в завоя със скорост от 98 км/ч., прикаченото полуремарке към товарния автомобил „*“, е изгубило напречната си устойчИ.ст, като със задната си лява странична част е навлязло в лентата за насрещно движение, по която в същото време, но в срещуположна посока правомерно се е движил автобусът. При това си движение, задната лява част на полуремаркето блъска челно предната част на автобуса, като последният е изтласкан вдясно по посока на движението си, разрушил е мантинелата двясно от пътя и се е преобърнал (пО.нал) на дясната си страна.

САТЕ установява, че водачът на седловия влекач „*“ не е упражнявал непрекъснат контрол при управлението на МПС-то и е управлявал със скорост, която е превишена и технически несъобразена с конкретните пътни условия. Вещото лице заключва, че поведението на водача на седловия влекач „*“ е предпоставка за настъпване на ПТП-то.

Експертизата установява още, че процесният автобус марка „*“, модел „*“, е с година на производство 2003 г. и не е снабден със заводски обезопасителни колани.

С влязла в сила Присъда от 10.07.2019 г. по НОХД № 164/2018 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, С.Ч. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г., на главен път Е79, км. 82, в землището на с. *, обл. *, при управление на МПС – седлови влекач, марка „*“, модел *, с рег. № *и прикачено към него ремарке с № *, нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост от 98 км/ч, при разрешена такава от 70 км/ч., като в зоната на произшествието загубил контрол над управляваното МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движил автобус „*“, модел „*“, рег. № *, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на И.К., както и средни телесни повреди на шест човека, от които и М.П., която получила счупване на 5-то и 8-мо леви ребра, което увреждане й причинило трайно затруднение на движенията на снагата, с оздравителен период от около 2 месеца и счупване 3 на лява бедрена кост, в областта на трохантерите, което увреждане й причинило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник, с оздравителен период от около 8-10 месеца – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. ‚г“, пр. 1, във вр. чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3, б.

„б“, във вр. ал. 1, б. „а“, „б“ и „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По делото безспорно е установено, че за МПС, марка „*“ с рег. № *, ведно с прикаченото към него полуремарке с рег. № *е налице валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „Зелена карта“ № *, сключен с турска застрахователна компания „E.S.A.S”, с период на действие 02.10.2016 г. – 02.10.2017 г.

Не е спорно също, че ищцата е завела извънсъдебна претенция пред ответника. От представените 2 бр. преводни нареждания е видно, че ответникът НББАЗ е превел на ищцата общо сумата от 68 562,15 лв., представляваща обезщетение по заведената щета.

От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че при процесното ПТП М. П. е получила следните увреждания: 1/ контузии в областта на гръдния кош и корема и счупване от 5-то до 8-мо ребра в лява гръдна половина, както и 2/ травма в областта на левият долен крайник със счупване на лявата бедрена кост в горната й част. При престоят на ищцата в МБАЛ „Д-р С.И.“ са установени и данни за счупване на десен трансверзален израстък на първи поясен прешлен и на тялото на втори поясен прешлен, които са от естество да водят до трайно затруднение на снагата за срок над 1 месец. Вещото лице заключва, че установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Видно от СМЕ оздравителният период за травмата със счупването на ребрата е около 2 месеца, а за травмите със счупване на кости в областта на гръбначния стълб /на прешлените/ и счупване на бедрената кост – около 1 година. Установява се още, че към настоящия момент лечебния процес за счупването в областта на ляво бедро не е завършен напълно, поради което ищцата изпитва болки и страдания. От заключението на СМЕ се установява, че ищцата преди процесното ПТП е имала захарен диабет, както и артрозни изменения в опорно-двигателния апарат /двустранна коксартроза и лумбална спондилоартроза/, които може да са способствали за по-лесното получаване на травматичните увреждания при станалото ПТП, като същите могат да удължат и възстановителните периоди на травмите.

От показанията на св. Е.Г./син на ищцата/ се установява, че след катастрофата майка му не е могла да се движи и всичко я боляло. При посещението в болницата разбрал от доктора, че е получила травми на шийните прешлени и на ребрата. С.ят споделя, че майка му била неподвижна и се наложило той и брат му да се грижат за нея. Положението й било много тежко, като не могла дори да си движи врата. Година по-късно трябвало да й се извърши наново операция и да се проведе рехабилитация. Първоначално майка му не могла да стане от леглото около 2 месеца, а след година, година и половина започнала да се изправя на краката си. По думи на С.я ищцата и сега изпитва болки и не може да ходи без патерици. Същата се оплаквала, че има болки от лявата страна на гръдния кош при ребрата и не може да си движи врата. Г. сочи, че майка му трудно се движи без патерици и се налага да има човек покрай нея. Заявява също, че инцидентът се отразил тежко на психиката й.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: