Решение № 171 от 20.12.2021, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Исперих, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлияна В. Цонева Йорданова при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско дело № 20213310100469 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от Н. ЕРД. ИЛ., ЕГН-********** от гр.И., обл.Р., действаща чрез упълномощен адв.Св.Д., АК-Разград, съдебен адрес: гр.И., обл.Р., ул.”А.” № против Е. Е. ИЛ., ЕГН-********** от с.З., обл.С., ул.”Т.” №..., като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Претендира родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца Е. Е. Е., ЕГН********** и И.Е. Е., ЕГН-********** да бъдат предоставени за упражняване на майката (ищцата) и при нея да бъде определено местоживеене на децата; на бащата-ответник да бъде определен режим на лични отношения с детето, съобразно трайната практика на съда, както и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата в справедлив размер, определен от съда, платима чрез майката, като законен представител на децата, считано от датата на постановяване на съдебния акт за привременни мерки по този въпрос до възникване на предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ищцата твърди, че със съпруга си поддържали нормални отношения, но поради финансови затруднения той заминал да работи в чужбина. Тя и децата останали да живеят в дома на неговите родители. Тя се грижела отговорно за децата, също ходела на работа и с нищо не е провокирала лошо отношение към нея от страна на съпруга й. С течение на времето, при неговите завръщания в Б., тя усетила промяна в поведението му, проявявал вербална агресия към нея.

Установила, че той има връзка с друга жена. Въпреки разправиите помежду им, ответникът не оставил другата жена. На 21.06.2021г. съпрузите провели телефонен разговор, при който ответникът обиждал жена си, като заявил, че тя не му трябва и му е в тежест. На следващия ден ищцата събрала багажа си 1 и се преместила да живее при своята майка. Не успяла да вземе децата при себе си, тъй като ответникът наредил на родителите си да не ги дават на майка им. С горните обстоятелства ищцата обосновава исковите си претенции. `

По искане на ищцовата страна е проведено производство по реда на чл.323 от ГПК за привременни мерки относно грижите за родените от брака на страните деца, местоживеенето им и тяхната издръжка, като е постигната между страните спогодба, одобрена от съда на 19.08.2021г., с която е определено местоживеене на двете деца при тяхната майка и на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата; на бащата е определен режим на лични отношения с децата както следва: право да ги вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в събота, с право на приспиване, като бащата се задължава да взема и връща децата до дома на тяхната майка, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и всеки път, когато бащата изяви желание да се види с децата след предварително договаряне на времето с майката, както и ответникът се е съгласил да заплаща ежемесечна издръжка в размер от по 170.00 (сто и седемдесет) лева за всяко дете, платима чрез тяхната майка и законен представител, считано от 01.09.2021г. до приключване на исковото производство.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът ЕМ. ЕМ. ИЛ., ЕГН-********** от с.З. обл.С., ул.”Т.” № .. действащ чрез упълномощен адв.Н.Е., АК- Р., съдебен адрес: гр.И., обл.Р., ул.”В. Л.” № . офис , представя отговор, като не оспорва предявените искове.

Също желае прекратяване на брака, без произнасяне по въпроса за вината.

Съгласен е с исканията на ищцата по отношение на децата, като предлага конкретен режим на лични отношения между него и децата - право да ги взима всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, както и по всяко друго време след предварителна уговорка с майката, а по отношение на издръжката за децата моли да бъде определена такава в минимален размер. Заявява съгласие за прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 0161/17.11.2012г. на Община-И.. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си И., вместо предбрачното си фамилно име Ю..

От брака си страните-съпрузи имат родени две деца – малолетните Е.Е. Е.

ЕГН-**********, сега на 6г. и И. Е. Е., ЕГН-**********, сега на 3г.

(представени Удостоверения за раждане на децата, издадени от Община-Р.).

Разпитаната по делото свидетелка А. А-.Р – майка на ищцата, потвърждава описаните в исковата молба обстоятелства относно раздялата между съпрузите и причините за това. Твърди, че от 6 месеца са фактически разделени, като през време на брачното им съжителството ищцата била подложена на непрестанен тормоз и неуважение от страна на съпруга си.

Ответникът имал любовница, не се интересувал от децата си, ходел по заведения и се напивал. Жена му не издържала на това отношение към нея и напуснала мъжа си, като се преместила да живее при майка си в гр.И..

Твърди, че понастоящем и считано от воденото производство за привременни 2 мерки, двете деца, родени от брака им, живеят при майка си, която се грижи добре за тях. Тя работи, децата посещават детска градина в гр.Исперих и всички техни нужди били задоволени. Свидетелката също им помагала, като баба на децата. За ответника съобщава, че понастоящем е в чужбина.

Изготвеният по делото, по реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето, социален доклад вх.№ 2599/02.12.2021г. на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.И., съобщава, че от началото на м.октомври 2021г., съобразно постановеното в настоящото производство съдебно определение за привременни мерки, децата Е. и И.живеят при тяхната майка Н., която полага необходимите грижи за тях с помощта на майка си А.. По данни на ищцата, бащата на децата продължава да работи в чужбина (Ф.), като майката не ограничава контактите му с децата и няма нищо против да контактуват, но бащата не бил много активен – за обсъждания период се обадил 1-2 пъти да се интересува за децата.

Според социалното проучване, за децата е осигурено всичко необходимо за тяхното развитие и възпитание. Живеят заедно с майка си на квартира в гр.И. – апартамент под месечен наем от 120.00 лева, като заедно с тях живее и бабата по майчина линия. Жилището е чисто, уютно и подредено. Майката Н. работи в закусвалня „М.“ в гр.И.. Назначена е на постоянен трудов договор, с месечно възнаграждение около 900.00 лева. Работи на смени от 07.00 до 17.00 часа и от 10.00 до 19.00 часа. Получава голяма подкрепа, вкл. за отглеждането на децата, от майка си, която също работи като хигиенист в КСУДС-гр.И.. При необходимост ищцата получава подкрепа и от брат си, който също живее със семейството си в гр.И. Детето Е.посещава Детска градина „Щастливо детство“ в гр.И., 4 -та група – спокойно, общително и будно дете, без прояви на агресия. По-малкото дете И. посещава Детска ясла „Първи юни“ в същия град, като са предприети постъпки от майката за преместването му в Детската градина на по-голямото дете. Майката проявява заинтересованост за развитието на децата си, имат личен лекар с практика в гр.И. Между майката и децата има изградена привързаност и обич.

Според заключението на Социалния доклад, майката притежава нужния родителски капацитет да полага пълноценни грижи за децата си и ще съумее за задоволи нуждите им за в бъдеще. Същата е грижовна и изпълнява родителските си задължения.

По делото е ангажирано Становище вх.№ 1196/19.07.2021г. и от Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Т., като съобщава, че допреди раздялата на съпрузите и преместването на децата при тяхната майка, цялото семейство е живяло в с.З., заедно с родителите на ответника. Към момента на извършеното социално проучване ответникът отново е бил в чужбина. Децата тогава са живеели в с.З заедно с бабата и дядото по бащина линия, като всяка сутрин дядото е превозвал децата до гр.И където посещавали детска градина.

Дядото и бабата били възрастни и безработни, работели в областта на земеделието. Разполагали с добри жилищни условия, подходящи за отглеждането на децата.

Страните нямат претенции за ползване на семейно жилище и за издръжка помежду си. В хода на устните състезания е ангажирано становище от процесуалния представител на ищцата за запазване на брачното фамилно име занапред. Страните не са претендирали за разноски по делото, поради което съдът прецени, че не следва да ги обсъжда.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за 3 прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

Никоя от страните не е поискала произнасяне относно вината за това разстройство, поради което съдът не изследва този въпрос. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите са в продължителна фактическа раздяла, като са с различно местоживеене. По този начин се налага извода, че двамата съпрузи са изгубили взаимен интерес един към друг. Очевидно нямат желание да живеят заедно като семейство.

Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, взаимност, съпричастност към интересите и желанията на партньора. Съпрузите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между тях да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен, както за страните, така и за обществото.

Съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се разглеждат и исковете за местоживеенето на децата, родени от брака, упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

По въпроса за фамилното име на съпругата, която е променила предбрачното си фамилно име, в духа на трайно установената съдебна практика относно приложението на чл.53 от Семейния кодекс, тази разпоредба поставя решението на въпроса изцяло на волята на този съпруг, който е променил фамилното си име и независимо от мнението на другия съпруг. В настоящото производство е изразено желание за запазване на брачното фамилно име, в който смисъл следва да се произнесе и съдът.

Както беше обсъдено по-горе, за ползване на семейно жилище и издръжка помежду си съпрузите не предявяват претенции.

Относно местоживеенето и упражняването на родителските права спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца Е и И, съдът прецени, че следва да бъде запазено досегашното фактическо положение, като децата бъдат оставени на грижите на своята майка. От събраните по делото доказателства се налага извода, че тя е показала способността си, като родител, да поеме и да носи отговорността за отглеждането и издръжката на децата си. По делото не са установени рискови фактори при оставане на децата при нея и данни за неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието им. Напротив, според показанията на разпитания свидетел и социалното проучване на майката, децата са добре отглеждани при нея.