Решение № 519 от 13.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Русе, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520106699 по описа за 2025 година

Ищецът И. Х. Б. твърди, че на 14.03.2024 г. с ответника „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД сключили договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който на първия бил предоставен револвиращ кредит в размер на 800 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта.

Кредитополучателят се задължил да ползва и върне кредита при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент - 50,4 % върху усвоения размер, дневен лихвен процент 0,14 % и годишен процент на разходите - 64,96 %. В чл.15 били определени няколко различни вида обезпечения, които кредитополучателят се задължил да предостави на кредитодателя в срок до пет дни от датата на активиране на предоставения платежен инструмент: 1) банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сумата 1219,44 лв. със срок на валидност две години от датата на сключване на договора и 2) едно физическо лице - поръчител, който да отговаря на конкретни изисквания. Съгласно чл. 20 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в срока от пет дни, дължи на кредитодателя неустойка в следния размер: до 999 лв. – 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Всички клаузи на договора били съставени предварително, а не индивидуално уговорени и върху съдържанието им кредитополучателят не можел да влияе.

Ищецът счита, че договор за кредит „Бяла карта“ от 14.03.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Посоченият ГПР от 64,96 % бил над законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. по-висок от пет пъти размера на 1 законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България. Този размер на ГПР не бил и верен, а бил още повисок, тъй като не включвал предвидената в чл. 20 неустойка. Не ставало ясно какво представлява разликата между фиксиран годишен лихвен процент (50,4 %) и ГПР (64,96 %).

Процесният договор за паричен заем бил недействителен и като сключен в протИ.речие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. То било налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Клаузите на чл. 4 и чл. 20 от договора били неравноправни и нищожни.

Поради изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, че договор за кредит „Бяла карта“ от 14.03.2024 г., сключен с И. Х. Б., е недействителен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага твърдения, че веднъж сключили договор за кредит по продукта „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем – в брой на АТМ-устройство и/или онлайн. В случай, че реши през даден месец да не усвоява суми, той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит, дължи уговорената договорна лихва, която се начислявала на ден върху усвоената сума.

В случая на 19.08.2024 г. кредитният лимит бил увеличен автоматично на 460.16 евро /900 лева/.

Считано от 24.07.2025 г. и въз основа на сключен договор за цесия, кредитор на ищеца била „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, която била упълномощена от „Аксес Файнанс“ AД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради това ответникът счита, че ищецът бил надлежно уведомен за извършената цесия. С отговора ответникът можел да потвърди, че към 24.07.2025 г. ищецът не е изпълнявал редовно задълженията си по договора за кредит, което довело до обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение п о договора за кредит и впоследствие задължението било цедирано. Поради това счита предявения иск за процесуално недопустим.

Счита претенциите на ищеца и за неоснователни. Доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следвало да влече нищожност на целия договор, тъй като неговото изпълнение било възможно и без тяхното съдържание. Неправилно 2 ищецът твърдял, че размерът на ГПР в договора за кредит от 64.96 % бил в разрез с установения законов максимум, равняващ се на петкратния размер на законната лихва за забава. Към м.март 2024 г. (когато е сключен процесния договор) основният лихвен процент на БНБ бил в размер на 3.80 %, респереспективно законната лихва за забава към същия период била равна на 13.80 %, а максимално допустимият ГПР, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК към онзи момент, бил в размер на 68.95 %. В ГПР се включвали разходите, които били известни за кредитора. Затова неприемлИ. било твърдението, че уговорената с чл. 20 от Договора неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи при калкулацията на ГПР. Задължението за заплащане на неустойка било условно и възникването му зависело изцяло от действията на потребителя.

Следователно не било в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и не следвало неустойката да се включва към размера на договорната лихва. В случай, че ищецът не би искал да понесе тежестта да заплаща уговорената неустойка, той могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни поставените от чл. 15, ал. 1 от него условия (което не е направил). В СЕФ, който лицето получавало преди сключване на договор за кредит, подробно били описани изискванията към обезпечението, както и размера на неустойката и възнаградителната лихва. Т.е. потребителят, преди да е обвързан от договор, имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не, съответно дали разполага с възможност да осигури необходимото обезпечение. ЗПК не съдържал нито забрана, нито някакви ограничения да се уговаря задължение за предоставяне на обезпечение, което да стане изискуемо само при настъпване на определени уговорени от страните в договора хипотези. Законът не поставял никакви изисквания или ограничения, свързани със сроковете или с условия, обуславящи изпълнението на задължение на потребителя за предоставяне на уговорено обезпечение. Единственото изискване в чл. 11, т. 18 от ЗПК се свеждало до това обезпеченията, ако се изискват такИ., да са уговорени от страните в договора за кредит. Конкретно задължението за допълнително обезпечение било изрично и ясно уговорено по всички свои параметри. Уговорените изисквания към поръчителя били стандартни и напълно обосновани, целящи да установят кредитоспособността на поръчителя, като икономически обосновано било и изискването за минимален размер на осигурителния доход на поръчителя, защото този размер трябвало да му позволява не само да покрИ. собствената си издръжка и разходи, но и да погасява текущо задължение по кредита. Втората група изисквания по чл. 15, ал. 1, точки 2.5 и 2.6, целяли да гарантират, че поръчителят не е обременен с кредитни задължения, които вече да не е в състояние да обслужва редовно или не се е задължил към финансовата институция и по други действащи договори за кредит като кредитополучател или поръчител, така че това да направи невъзможно или да му създаде пречки и затруднения за погасяване на тези, които поема по този кредит в качеството си на поръчител по него. Аналогична била и ситуацията по отношение на 3 изискванията към втория вид обезпечение – банковата гаранция. Условията за нейното предоставяне били абсолютно изпълними и логични. Неоснователен бил и доводът, че срокът за изпълнение на задължението за осигуряване на допълнително обезпечение, което да отговаря на посочените изисквания, бил кратък и изпълнението било свързано със значителни затруднения. Кредитополучателят бил наясно предварително с всички кумулативни изисквания, на които трябва да отговарят и двата типа обезпечения, като изборът кое точно да предостави било оставено изцяло в неговата собствена дискреция. Задължението за заплащане на неустойка било условно и възникването му зависело изцяло и само от действията на потребителя. Тя имала обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция.

По отношение твърдението на ищеца, че процесният договор протИ.речал на добрите нрави, в исковата молба не била наведена никаква конкретна обосновка.

Твърдението се явявало голословно и неподкрепено от аргументи или доказателствен материал. По подробно изложените съображения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Ако съдът приеме наличието на недействителност на отделни клаузи от договора, моли тази недействителност да бъде прогласена единствено по отношение на тях, а не спрямо целия договор за кредит.

Конституираното трето лице-помагач на страната на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не взема становище по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 14.03.2024 г. между страните е сключен Договор з а кредит „Бяла карта", по силата на който кредитодателят „Аксес Файнанс“ АД се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 800 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез предоставената му при подписване на договора международна платежна карта Бяла карта № 11092283. Кредитополучателят от своя страна се задължава да я ползва и върне при следните условия: фиксран годишен лихвен процент по заема – 50.4 % и дневен лихвен процент – 0.14 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, годишен процент на разходите - 64.96 %. През целия период на валидност на договора кредитополучателят се задължава да заплаща общото си задължение до всяко 5-то число на текущия месец или част от задължението, чиито минимален размер е определен в табличен вид и съответстващ на лимита от 800 лв.

Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят се задължава в срок до пет дни от датата на активиране на платежния инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция с бенефициер-кредитодателя за сумата 1219.44 лв. със срок на валидност две години от сключване на договора; 2.

4

Физическо лице-поръчител, което да отговаря на конкретни условия.

Член 20 от договора за кредит предвижда заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.

Към отговора на исковата молба ответникът прилага Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., съгласно който продавачът/цедентът „Аксес Файнанс“ АД се задължава да превърля и продава всеки месец определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит /кредитна карта/, сключени от него с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД купува и придобИ. вземанията, определени всеки месец в Приложение № 1, срещу заплащане на покупната цена.

Съгласно Приложение № 1 от 24.07.2025 г., под № 560 фигурира вземането срещу ищеца с лимит на картата 900 лв., усвоена главница 883.8 лв., непогасена неустойка 169.76 лв. , непогасена лихва 73.92 лв., като са начислени и разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Липсват доказателства ищецът да е уведомен за извършената цесия както от цедента, така и от цесионера.

По делото е прието и неоспорено заключението по назначената съдебноикономическа експертиза, съгласно което при изчисляване на ГПР по процесния кредит е включена единствено възнаградителната лихва. ГПР се изчислява на принципа на сложна лихва и затова стойността му е по-висока от тази на годишния лихвен процент. Към 06.06.2024 г. е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 68.97 лв. \или 10 % от непогасения използван кредит от 689.68 лв./. ГПР би бил 213.90 %, ако към използвания размер на кредита към 02.06.2024 г. от 689.68 лв. бъде включена и неустойката от 68.97 лв.