Решение № 534 от 16.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Перник, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720108458 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ю. Й. М. лично и в качеството на законен представител на малолетното дете Д. Д. С. срещу Д. Г. С.. Ищецът твърди, че с ответника са съжителствали в периода от ****** при което е родено детето Д. Д.

С.. Твърди, че след раздялата първоначално ответникът е полагал грижи за детето, но от м. ****** е спрял срещите и не дава издръжка. Инцидентно е изпращал суми, които са недостатъчни. Твърди, че е родителят, който единствено полага грижи за детето и издържа същото. Подробно описва необходимите разноски за дрехи, учебни пособия и извънкласни занимания, равняващи се на около 900 лева месечно. Твърди, че бащата е трудоспособна възраст, работи по трудов договор в ****** в дружество ****** С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъдат присъдени родителските права върху детето, местожителството му да бъде определено при него в ******, или друг адрес, на който майката се установи да живее, да се определи режим на лични контакти с бащата, и той да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500,00 лева, считано от датата на исковата молба – 09.12.2025 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване на това задължение, ведно със законна лихва върху всяка сума от датата на забава до окончателното плащане.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минал период – една година преди исковата молба от 09.12.2024 до 09.12.2025 г. в размер на 300,00 лева месечно (общо 3600,00 лева), ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор чрез назначения си особен представител като единствено е посочил, че счита иска за допустим.

В съдебно заседание страните се представляват. Поддържат изложените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора 1 доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са родители на детето Д. Д. С.. За целите на настоящото производство е изготвен социален доклад, приет по делото, като в него е посочено, че към датата на изготвянето му грижи за детето се полагат от майката, която му осигурява всичко необходимо. Детето е записано и посещава училище, като е завършило трети клас с отличен успех. През лятото посещава занималня, като таксата за нея е 190 евро и допълнително 3 евро на ден за храна. Детето посещава занимания по гимнастика и народно пеене. Детето и майката живеят на самостоятелен етаж от къща, която разполага с всичко необходимо за нормалното и правилно отглеждане на дете. Етажът се обитава също от ****** по майчина линия. Детето почти не се е срещало с баща си от м. ****** Разговорите по телефона били все по – редки и инцидентни.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел – К. Д. – син на Ю. М. и брат по майчина линия на Д.. В разказа си разяснява условията, при които се отглежда малолетното дете, извънкласните заниманията които посещава и средствата необходими за издръжка. Посочва, че детето не е виждало баща си от ****** когато той заминал за ****************** Към настоящия момент има данни, че ответникът е в ******. Средства не е осигурявал от поне 3-4 години.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, вкл. и преценени по правилото на чл. 172 ГПК, доколкото същите са житейски логични, последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления и изцяло се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност.

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:

Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на детето.

По делото се установи се, че за детето грижи се полагат единствено от майката през последните осем години. Хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които майката разполага са добри, поради което този иск следва да се уважи като родителските права се упражняват от майката и при нея се определи местоживеенето на детето.

Архаичният, според този състав, Семеен кодекс изисква съдът да определи и режим на лични отношения с бащата, макар в настоящата хипотеза това да е напразно.

Ответникът не е открит на адресната си регистрация в страната, поради което е представляван от особен представител. Независимо от това, за да изпълни предписанието на закона съдът намира, че ответникът следва да има право да се взема детето по шест часа всяка първа и трета събота от месеца. Доколкото се касае за спорна съдебна администрация, ответникът винаги може да инициира ново производство когато и ако прояви желание да се среща с детето си.

По исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.

С оглед изхода на спора по главния, обуславящ иск относно упражняването на родителските права, основателни се явяват и обусловените искове за определяне и заплащане на издръжка /включително и за минал период/, поради което същите следва 2 да бъдат уважени. Това е така, защото по силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, родителят има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на ненавършилото пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца. Според практиката на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

Съгласно критерия, установен в чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на издръжката не може да бъде под една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, в процесния случай – не по-малко от 155,05 евро при МРЗ от 620,20 лева. При съобразяване на обективни икономически показатели – размера на МРЗ, както и общия разход за непълнолетен член от домакинство, съгласно данни на НСИ, както и с оглед възрастта на детето, за осигуряване нуждите му от подходящо облекло, храна, хигиенни принадлежности, при условията на чл. 162 ГПК съдът намира, че минимално необходимите средства за издръжка за детето възлизат на 460,00 евро.

Издръжката на невършилите пълнолетие деца е дължима от всеки от родителите, независимо при кого от тях живее детето. В този смисъл задължение да посрещат ежемесечните разходи на малолетното дете е неговия баща, така и майка.

Предвид обстоятелството, че детето живее при своята майка, както и, че именно тя полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че като отглеждащ родител майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с оглед ежедневно полаганите от нея грижи в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството. Ето защо ответникът следва да поеме по – високия дял - от издръжката в размер на 255,65 евро. Съдът счита, че този размер на издръжка не би създал затруднения в посрещането от ищеца като се вземе предвид възможния реализиран от бащата доход (средна работна заплата в ******) и липсата на данни за алиментни задължения, които последният да има към трети лица.

Основателна е и претенцията за минал период, тъй като по делото се установи безспорно, че бащата не е давал издръжка. Следва да се присъди и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба като последица от уважаване на исковете.

По разноските:

При този изход ищецът има право на разноски. Съгласно приетото в ТР 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, чл. 78 ГПК се прилага единствено при пълно уважаване на молбата или нейното отхвърляне, респективно прекратяване на делото по причина в поведението на някоя от страните. В конкретния случай молбата е изцяло основателна, поради което доказаните разноски в размер на 877,76 евро следва да се присъдят.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Перник сумата от – 441,76 евро, представляваща дължимата държавна такса по делото по исковете за издръжка за бъдещ и минал период, определена като 4 % от размера на присъдената издръжка за тригодишен период.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително 3 изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права върху детето Д. Д. С. ЕГН ********** на майката Ю. Й. М. ЕГН **********;

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето Д. Д. С. при майката Ю. Й. М..

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични контакти между бащата Д. Г. С., ЕГН ********** и детето Д. Д. С., както следва:

Бащата има право да бъде с детето по шест часа всяка първа и трета събота от месеца за периода от 10:00 часа до 16:00 часа като взема и връща детето на адреса, който то пребивава.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Д. Г. С. да заплаща на малолетното си дете Д. Д. С. чрез неговата майка и законен представител Ю. Й. М., ежемесечна издръжка в размер на 255,56 евро, считано от 09.12.2025 г. до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Д. Г. С. да заплати на малолетното си дете Д. Д. С. чрез неговата майка и законен представител Ю. Й. М. сума в общ размер на 1840,65 евро - издръжка за минал период от 09.12.2024 г. до 09.12.2025 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. С. да заплати на Ю. Й. М. сума в общ размер на 877,76 евро – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Д. Г. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник държавна такса върху издръжката в размер 441,76 евро, както и 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е постановено предварително изпълнение - в едноседмичен срок пред същия въззивен съд.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4