Решение № 279 от 21.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

С. К. Попов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от С. К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600460 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 290 от 29.11.2024 г. по НОХД № 314 / 2023 г., Варненски районен съд е признал подс. С. Н. С. - ***, ***, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 12.08.2020 г. в гр. Варна, причинил средна телесна повреда на Г. Д.

Д., изразяваща се в счупване на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание разпоредбата на чл. 66, ал.

1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ВРС е уважил предявеният от пострадалия Д. срещу подс. С. граждански иск в размер на 10 000,00 лева. Иска е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер. Сумата е присъдена в едно със законната лихва от момента на увреждането.

Сезираща настоящия състав на съда е въззивна жалба на подс. С. подадена от неговия защитник адв. Г.. В нея е застъпено становище за незаконосъобразност на постановената присъда. Наблегнато е първо на неправилно отнасяне на фактите към правото, второ, че доказателствените източници са ценени превратно и трето, най-вече, че доказателствената маса не е попълнена от проверявания съд в необходимия обем, за правилното 1 решаване на делото. Изразено е недоволство и от присъдения размер на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД.

В крайна сметка в петитума се иска признаване на подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение, алтернативно, връщане на делото на първия съд за ново разглеждане, с оглед допуснати процесуални нарушения.

Представителят на ВОП в ход по същество определя първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен. Счита, че правилно ВРС е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, както и че наказанията са определени правилно, а техния размер и цел съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да потвърди атакуваната присъда. Счита, че същата е законосъобразна и в гражданката й част.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, повереникът на гр.ищец Д., в лицето на адв. Д. намира жалбата като неоснователна и пледира за нейното оставяне без уважение.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема следното:

Принципно въззивния съд се съгласява с приетата фактология от ВРС и това прави преповтарянето й ненужно, като същата следва само да бъде допълнена с факти, безспорно установени в рамките на въззивното съдебно следствие имащи отношение, както към правната квалификация, така и към гражданския иск.

Допълнението касае няколко факта.

Основно за делото е как е получен съставомерния резултат по чл. 129 от НК, а именно счупването на външния кондил на големия пищял. Първият съд е приел, че това станало след като Д. е паднал на земята, подс. С. е настъпил десния му крак, в частта между коляното и глезена /стр. 4, абз. 6 от мотивите/.

По отношение на този механизъм на причиняване на телесното увреждане, въззивният съд има сериозни резерви. Те се базират основно на заключението на СМЕ и разясненията на ВЛ в с.з. Според него Д. е получил „комбинирана травма в областта на дясната колянна става със счупване на външния кондил и откъсване на предна кръстна връзка“. Първо, така посочено травматичното увреждане е различно от прието от ВРС, а откъсването на предна кръстна връзка дава повод да се приеме и коренно различен механизъм на получаване. ВЛ е категоричен в своето заключение /стр. 72, абз. 2 от делото и стр. 122 от ДП/, че травматичното увреждане в областта на дясната колянна става е получено в правостоящо положение на тялото и при силно завъртане около оста на крайника при фиксирано стъпало. В съдебно заседание д-р Ганчев недвусмислено заявява, че увреждането в областта на колянната става, не може да се получи в лежащо положение. Т.е така приетия от ВРС механизъм на получаване е принципно невъзможен. От друга страна за 2 приетия от ВРС механизъм съобщава единствено пострадалия Д.. Не трябва да се пренебрегва и начина по който е получена тази информация по делото. В показанията му депозирани пред съда, данни за настъпване от страна на С. не се съдържат. За да защити развита в ОА позиция, прокурорът е поставил въпрос към Д.: „Той настъпили ли ви в някакъв момент“. Ясно е, че така формулиран въпроса е недопустим, но въпреки това, на него е даден положителен отговор, предшестван от разрешението на съда. Друг източник за този факт обаче по делото няма. В показанията си св. Великова и Великов не съобщават Д. да им е споделил за подобно действие от страна С.. Всичко това сочи, че механизма на причиняване на травматичното увреждане е съвсем различен.

Съпоставени всички категорично установени факти, въззивният съд приема, че травматичното увреждане е получено в момента, в който С. е хванал Д. за раницата и рязко го дръпнал назад и настрани. От тази интервенция Д. е загубил равновесие, последвало е въртеливо движение на тялото, усукване на долния крайник, при което се е счупила дясната колянна става на външния кондил и се е откъснала предна кръстна връзка. За приложената от подсъдимия сила говори това, че се е скъсала раницата и ризата на пострадалия.

Това обаче променя и формата на вината на С.. От субективна страна деянието е осъществено с форма на вина непредпазливост. За да се обоснове тази форма на вина и да я разграничи от евентуалния умисъл, който обикновено е наличен в подобни случаи, съдът се позовава на липсата на директен удар от страна С.. Травматичното увреждане е в следствие на опосредена интервенция /индиректна/ - рязко и силно дърпане и загуба на равновесие от пострадалия. При това положение деецът нито допускал, още по-малко е искал настъпването на съставомерните последици.

Касае се за небрежност в действията на подсъдимия, който не е допускал, че след издърпването на Д. ще последва силно завъртане около оста на тялото и падане. Същият обаче е бил длъжен да предвиди настъпването вредоносния резултат, доколкото съС.ието на пострадалия е предполагало, че загубата на равновесие може да доведе до падане и установяване на подобни увреждания.

По горните съображения въззивният съд прие, че подс. С. следва да носи наказателна отговорност по чл. 133 от НК, във връзка със съответни телесни повреди, което налага и изменение на присъдата в тази и част.

За това престъпление законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода. С. е неосъждан, не се е ползвал от привилегията на чл.

78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид това, подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. Неговият размер следва да е минимума, с оглед доминиращите смекчаващи вината обстоятелства.

От приетата от съда преквалификация с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление логично следва извода и за ревизия на размера на 3 уважения граждански иск за неимуществени вреди. Установените болки и страдания на увредения Д. са значително надценени от първия съд.

Съобразявайки вида на травмата, времето за нейното отшумяване, според съда е справедливо присъденият от първоинстанционни съд размер да бъде редуциран с 1/2, а именно подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата от 5000,00 лева.

Горното налага и корекция с размера на държавната такса, от 400,00 лева на 200,00 лева.

В останалата част присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, във вр. с чл.

337, ал. 1, т. 2 и 4 от НПК, Варненският окръжен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 290 от 29.11.2024 г. по НОХД № 314 / 2023 г., Варненски районен съд, като преквалифицира извършеното престъпление от подс. С. Н. С. - ЕГН ********** прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление и го признава ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.08.2020 г. в гр.

Варна, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Д. Д., изразяваща се в счупване на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3 месеца - престъпление по чл. 133 от НК и на основание чл. 78а ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА” размер на 1 000,00 /хиляда лева/, като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК.

ИЗМЕНЯ присъда № 290 от 29.11.2024 г. по НОХД № 314 / 2023 г., Варненски районен съд в частта, в която подс. С. Н. С. е осъден да заплати на Д. сумата от 10 000,00 лева неимуществени вреди, в резултат от деянието по чл. 129, ал. 1 от НК, като ОСЪЖДА подс. С. Н. С. да заплати на Д. сумата от 5 000,00 /пет хиляди/ лева неимуществени вреди, в резултат от деянието по чл.

133 от НК, в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ИЗМЕНЯ присъда № 290 от 29.11.2024 г. по НОХД № 314 / 2023 г., Варненски районен съд в частта, в която подс. С. Н. С. е осъден да заплати ДТ в размер на 400,00 лв., като: ОСЪЖДА подс. С. Н. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 200,00 лв., представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 290 от 29.11.2024 г. по НОХД № 314 / 2023 г., Варненски районен съд в останалата й част, като законосъобразна.

4

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5