Решение № 48 от 19.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Стара Загора, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103281 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е 1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №******/******** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожна следната клауза: чл. 3 от договор за потребителски кредит№ ******/******** г ./ и 2/ насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 580,38 лв. представляваща вземания за главница за вноски с падежни дати 01.05.2024 г., 31.05.2024 г., 30.06.2024 г., 30.07.2024 г., 29.08.2024 г., 28.09.2024 г., 28.10.2024 г., 27.11.2024 г., 27.12.2024 г. и евентуален насрещен осъдителен иск по чл. 23 ЗПК за връщане на сумата от 580,38 лв. представляваща чиста стойност на неплатена главница.

Ищцата М. Г. З. твърди, че между нея и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД бил сключен Договор за заем от разстояние с №******/******** г. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 1500,00 лева. Уговорен е годишен лихвен процент на заема от 40,15 % , а годишният процент на разходите е 48,44 %. Срокът на договора е 720 дни.

Ищцата твърди, че действително приложения в кредитното 1 правоотношение годишен процент на разходите бил различен от този, който е посочен в договора за кредит. Това било така, защото съгласно договора се дължала „неустойка“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Договора за кредит в случай, че не предостави в срок до пет дни от датата на сключване на договора, поръчител или банкова гаранция или предоставеното обезпечение не отговаря на поставените от кредитодателя условия. Това се потвърждавало и от чл. 8 от приложените към настоящата искова молба Приложения № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит към договора за заем. Кредитодателят, залагайки като клауза на чл. 3, ал. 2 в договора за заем всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за заем, ищцата е следвало да предостави в срок до пет дни от сключването на съглашението, обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, обезпечението под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство в противен случай се дължала неустойка, която неустойка е отразена в погасителния план и представлява неразделна част от договора за заем. Поставените условия в чл. 8 от Приложение № 2 към Договора за кредит, наименовано „Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от закона за потребителския кредит“, които задължително трябва да изпълни ищцата, за да не се дължи неустойка били следните: 1/ да предостави като обезпечение банкова гаранция в полза на Кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи поръчителство на две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000,00 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла 2 на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че Договор за заем от разстояние от ******** г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл.68г ЗЗП и чл. 68д от същия закон. Месечната вноска за „неустойка“ се кумулирала с погасителните вноски, с която неустойка падежните вземания нараствали значително. Това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита. Трябвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението да се представи банкова гаранция или да посочи поръчители, отговарящи на конкретни условия вдигало лихвения процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит бил недействителен. В заключение, посоченият лихвен процент в размер на 40,15 % не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлявала добавък към договорната лихва и не била добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такъв. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗПК.

Уговорената неустойка в чл. 3, ал. 2 от Договор за заем от разстояние от ******** г. била нищожна. С така уговорената неустойка се целяло единствено да се постигне неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излизало извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Процесната неустойка също така била и неравноправна по смисъла на чл. 145 ЗЗП и съответно е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й, тъй като била предварително изготвена от дружеството - кредитор и съответно не била индивидуално уговорена. Изяснява, че на ******* г. било образувано Гражданско дело № ******* по описа на Районен съд - Стара Загора, по предявени първоначални кумулативно съединен искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.6 ЗПФУР във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД от Изи финанс ЕООД против ищцата, като претенциите били въз основа процесния Договор за заем от разстояние № ****** от ******** г.

В срока по чл.131 ГПК депозирали писмен отговор, с който оспорили иска на няколко основания, като също посочили, че ищцата е плащала регулярно и редовно своите падежни вноски по процесния договор за заем от сключване на последния /******** г./ до вноска № 9 /01.04.2024 г./ Във връзка с тези плащания от страна на ищцата била погасена сумата от 562,50 лева - главница, сумата от 371,20 лева - възнаградителна лихва за периода от ******** г. и 3 неустойка по чл. 3 от договора, в размер на 580,38 лева. Иначе казано общо било платено сумата от 1514,08 лева. С молба вх. № ******/******* г. „Изи Финанс“ ЕООД оттегляли така предявената си искова молба, но делото продължавало и съдът се произнася с Решение № ***** от 29.05.2025 г. по предявените от ищцата два насрещни иска, предмет на които са други Договори за кредит от разстояние между страните. Предвид обаче процесуалното поведение на ответника в производството по гражданско дело ***** от 2024 г. и фактът, че с оттеглянето на исковата молба уважаемият съдебен състав не успял да се произнесе по факта дали ищцата дължи претендираните от ответника суми по повод процесния договор, както и дали последният е недействителен, за ищцата се пораждал правен интерес да депозира настоящата искова молба. Предвид факта, че ищцата е платила сума по-голяма, която е с 14 лева над усвоената главница и ответника претендирал към нея суми, които са в значително по-голям размер, както и обработвал и подавал финансова информция за просрочия по процесния кредит в ЦКР към БНБ, за ищцата възниквал правен интерес да сезира съда с искане за установяване на това, че Договор за заем от разстояние № ******/******** г. бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26 ЗЗД, тъй като ответното дружество претендирало заплащане на суми, които според изложените твърдения в исковата молба, произлизат от недействителни клаузи, противоречащи с императивни норми на материалния закон. Също така, процесния Договор за заем от разстояние фигурирал като активен в ЦКР.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за заем от разстояние № ******/******** г., сключен между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и М. Г. З., е изцяло недействителен, поради противоречия с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, подробно коментирани в обстоятелствената част на исковата молба, а именно: чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК; чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК; чл. 10а, ал. 4 ЗПК; чл. 10, ал. 2 ЗПК; чл. 68г ЗЗП и чл. 68д ЗЗП и чл. 145 ЗЗП, евентуално че чл. 3, ал. 2 от Договор за заем от разстояние № ****** от ******** година, съгласно който се дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в петдневен срок от сключването му е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 145 ЗЗП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за недопустимост и неоснователност на иска.

В случая нямало данни някога да е претендирана неустойка от ищцата.

Наред с това клаузата за неустойка е счетена за неравноправна клауза след проверка от КЗП - писмо с вх. № ******/******* г. В тази връзка ответникът признава клаузата за неравноправна, като клаузата била премахната от договорите. Това било видно в обявлението на сайта на дружеството. Това е така тъй като КЗП е задължила дружеството да уведоми клиентите по текущите договори за това. Процесният договор бил текущ. Следователно неустойка вече нямало. Дори нямало данни, че ищцата е усвоила сума по твърдения договор за кредит, за да се поражда задължение да заплаща нещо 4 по него. Ищецът претендирал нищожност на клауза по определен договор.

Всеизвестно било, че след като договорът е нищожен, то съгласно чл. 23 ЗПК всички заплатени суми освен главница са недължими. По основателността на иска заявява, че исковата молба е изцяло основателна, като извършва признание на иска по чл. 237 ГПК. Моли, да не се разглежда исковата молба, като недопустима, поради липса на правен интерес, евентуално да се постанови решение при признание на иска по чл. 237 ГПК.

Ответникът е предявил насрещен иск – сочи, че първоначалната ищца подала иск с правно основание чл. 124, ал. 3 ГПК за установяване недействителност на договор за кредит № ******/******** г. Счита, че се е проявила предпоставката на чл. 211, ал. 1, предл. 2 ГПК - имало възможност да стане прихващане по повод първоначалния иск. Двата иска почивали на един и същи договор, т.е. на едни и същи факти. По делото било безспорно сключването и изпълнението на процесния договор. На ******** г., ответникът сключил, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** при условията на ЗПФУР. По този редкредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.