Определение № 1606 от 12.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. Плевен, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500890 по описа за 2025 година Производство по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .

С разпореждане на Плевенски Районен съд №13873 от 13.10.2025г. по ч.гр.д.№6101/2025г.е върнато заявление с вх. № 34557/13.10.2025г., от "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. А., ЕГН **********.Със същото разпореждане на ПРС е прекратено производството по ч.гр.д.№6101/2025г.по описа на РС Плевен като недопустимо.

Срещу така постановеното разпореждане на ПРС е постъпила частна жалба от „ВиК“ЕООД гр.Пловдив ,представлявано от управителя Ю. К. ,чрез пълномощника ст.юрисконсулт Х. Х. ,с която същото се обжалва като неправилно.Посочено е ,че със заявлението по чл.410 ГПК дружеството е поискало да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследниците на С. А. А. ,тъй като починалият длъжник е потребител на предоставените от ВиК услуги .Твърди се,че дружеството не притежава възможността служебно да конституира наследниците на починалия длъжник ,поради което заявлението е депозирано срещу наследниците съгласно чл.203 ЗВ,който препраща към чл.410 ГПК.Във връзка с изрично направеното от дружеството искане заповедта за изпълнение да бъде издадена срещу наследниците на длъжника и съгласно т.4г от ТР на ОСГТК на ВКС №4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г.заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение и на жалбоподателя да се предостави срок за конституиране на наследниците ,като по този начин дружеството ще се сдобие със съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с удостоверение за наследници на починалия длъжник.Изложени са доводи,че цитираната съдебна практика в обжалваното разпореждане на ПРС не е относима към конкретния случай,тъй като ВиК оператора-кредитор няма как по служебен 1 път да конституира наследниците на починалия длъжник ,с оглед тяхното пасивно поведение ,а именно неизпълнение на задължението им да актуализират партидата на наследодателя им.В заключение дружеството жалбоподател моли съда отмени обжалваното разпореждане на ПРС и съставът на съда да бъде задължен да продължи процесуалните действия.

Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Ч.гр.д.№6101/2025г.по описа на ПРС е образувано на основание депозирано заявление по чл.410 ГПК, чрез електронен формуляр от „ВиК“ ЕООД гр.Пловдив,вх.№34557/13.10.2025г. за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. А.. В т.5 от заявлението изрично е посочено,че длъжникът С. А. е починал и заявлението е насочено срещу наследниците на С. А. А..

При извършената служебна справка,ПРС е установил ,че длъжникът С.

А. А. е починал на 06.09.2023г.,преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

За да върне депозираното заявление и да прекрати производството по делото,ПРС е приел,че с настъпване на смъртта като юридически факт, се слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица,че липсата на процесуална правоспособност/дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно и при липсата на която и да е от двете, производството е недопустимо и подлежи на прекратяване.

Безспорно е,че със смъртта на едно лице,то престава да съществува като правен субект и починалото лице няма процесуална правоспособност / дееспособност.

Съгласно чл.410,ал.2 ГПК заявлението сдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3, чл.128,т.1 и 2,т.е. има препращане към изискването за съдържание на исковата молба.Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл.411,ал.2 ГПК,в която разпоредба са регламентирани хипотезите,при които заповед не се издава.Според т.1 от цитираната норма, заповед не се издава ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението.В случая съдът приема ,че след като заявлението е депозирано срещу длъжник,починал 2023г.,преди подаване на заявлението,същото е било нередовно ,а не недопустимо.Заповедният съд е следвало констатирайки тази нередовност да остави така депозираното заявление без движение и да даде указания на заявителя –„ВиК“ЕООД заявлението по чл.410 ГПК да бъде депозирано срещу наследниците на починалия длъжник С. А. А., с посочване на техните имена,ЕГН и адреси,каквато е изискването на чл.410 ал.2 ГПК във 2 вр.с чл.127,ал.1,т.2 ГПК.В случая такива указания не са давани от ПРС,който е приел,че заявлението е недопустимо,същото е върнато и производството по делото е прекратено. Във всички случаи на универсално правоприемство, каквото е наследяването в конкретната хипотеза,са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по заявление от или срещу универсален правоприемник на посочения в документа кредитор,съответно длъжник .В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения в т.4г от ТР на ОСГТК на ВКС №4/18.06.2014г.по тълк.д.№4/2013г.

По изложените съображения, Окръжният съд намира,че частната жалба е основателна и следва да се уважи ,като се отмени обжалваното разпореждане на ПРС,с което заявлението е върнато,а производството по делото прекратено като неправилно и незаконосъобразно.Делото следва да се върне на ПРС,същ състав по ч.гр.д.№6101/2025г.за последващи процесуални действия,съобразно мотивите на определението.

Водим от горното , Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА като неправилно разпореждане на Плевенски Районен съд №13873 от 13.10.2025г.,постановено по ч.гр.д.№6101/2025г.по описа на същия съд ,с което е върнато заявление с вх.№ 34557/13.10.2025г.от "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. А., ЕГН ********** и е прекратено производството по ч.гр.д.№6101/2025г.по описа на РС Плевен като недопустимо.

В Р Ъ Щ А делото на ПРС за последващи действия,съобразно мотивите на определението. процесуални

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. Плевен, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500890 по описа за 2025 година Производство по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .

С разпореждане на Плевенски Районен съд №13873 от 13.10.2025г. по ч.гр.д.№6101/2025г.е върнато заявление с вх. № 34557/13.10.2025г., от "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. А., ЕГН **********.Със същото разпореждане на ПРС е прекратено производството по ч.гр.д.№6101/2025г.по описа на РС Плевен като недопустимо.

Срещу така постановеното разпореждане на ПРС е постъпила частна жалба от „ВиК“ЕООД гр.Пловдив ,представлявано от управителя Ю. К. ,чрез пълномощника ст.юрисконсулт Х. Х. ,с която същото се обжалва като неправилно.Посочено е ,че със заявлението по чл.410 ГПК дружеството е поискало да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследниците на С. А. А. ,тъй като починалият длъжник е потребител на предоставените от ВиК услуги .Твърди се,че дружеството не притежава възможността служебно да конституира наследниците на починалия длъжник ,поради което заявлението е депозирано срещу наследниците съгласно чл.203 ЗВ,който препраща към чл.410 ГПК.Във връзка с изрично направеното от дружеството искане заповедта за изпълнение да бъде издадена срещу наследниците на длъжника и съгласно т.4г от ТР на ОСГТК на ВКС №4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г.заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение и на жалбоподателя да се предостави срок за конституиране на наследниците ,като по този начин дружеството ще се сдобие със съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с удостоверение за наследници на починалия длъжник.Изложени са доводи,че цитираната съдебна практика в обжалваното разпореждане на ПРС не е относима към конкретния случай,тъй като ВиК оператора-кредитор няма как по служебен 1 път да конституира наследниците на починалия длъжник ,с оглед тяхното пасивно поведение ,а именно неизпълнение на задължението им да актуализират партидата на наследодателя им.В заключение дружеството жалбоподател моли съда отмени обжалваното разпореждане на ПРС и съставът на съда да бъде задължен да продължи процесуалните действия.

Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Ч.гр.д.№6101/2025г.по описа на ПРС е образувано на основание депозирано заявление по чл.410 ГПК, чрез електронен формуляр от „ВиК“ ЕООД гр.Пловдив,вх.№34557/13.10.2025г. за издаване на заповед за изпълнение срещу С. А. А.. В т.5 от заявлението изрично е посочено,че длъжникът С. А. е починал и заявлението е насочено срещу наследниците на С. А. А..

При извършената служебна справка,ПРС е установил ,че длъжникът С.

А. А. е починал на 06.09.2023г.,преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

За да върне депозираното заявление и да прекрати производството по делото,ПРС е приел,че с настъпване на смъртта като юридически факт, се слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица,че липсата на процесуална правоспособност/дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно и при липсата на която и да е от двете, производството е недопустимо и подлежи на прекратяване.

Безспорно е,че със смъртта на едно лице,то престава да съществува като правен субект и починалото лице няма процесуална правоспособност / дееспособност.

Съгласно чл.410,ал.2 ГПК заявлението сдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3, чл.128,т.1 и 2,т.е. има препращане към изискването за съдържание на исковата молба.Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл.411,ал.2 ГПК,в която разпоредба са регламентирани хипотезите,при които заповед не се издава.Според т.1 от цитираната норма, заповед не се издава ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението.В случая съдът приема ,че след като заявлението е депозирано срещу длъжник,починал 2023г.,преди подаване на заявлението,същото е било нередовно ,а не недопустимо.Заповедният съд е следвало констатирайки тази нередовност да остави така депозираното заявление без движение и да даде указания на заявителя –„ВиК“ЕООД заявлението по чл.410 ГПК да бъде депозирано срещу наследниците на починалия длъжник С. А. А., с посочване на техните имена,ЕГН и адреси,каквато е изискването на чл.410 ал.2 ГПК във 2 вр.с чл.127,ал.1,т.2 ГПК.В случая такива указания не са давани от ПРС,който е приел,че заявлението е недопустимо,същото е върнато и производството по делото е прекратено. Във всички случаи на универсално правоприемство, каквото е наследяването в конкретната хипотеза,са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по заявление от или срещу универсален правоприемник на посочения в документа кредитор,съответно длъжник .В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения в т.4г от ТР на ОСГТК на ВКС №4/18.06.2014г.по тълк.д.№4/2013г.

По изложените съображения, Окръжният съд намира,че частната жалба е основателна и следва да се уважи ,като се отмени обжалваното разпореждане на ПРС,с което заявлението е върнато,а производството по делото прекратено като неправилно и незаконосъобразно.Делото следва да се върне на ПРС,същ състав по ч.гр.д.№6101/2025г.за последващи процесуални действия,съобразно мотивите на определението.