Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260045 от 08.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 623/2020
Вид
Решение № 260045
Подписан
08.09.2020
Състав
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ГАЙДАРОВ, МАЯ ВЕСЕЛИНОВА НАНКИНСКА, СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 23 · Наказателен кодекс
  • чл.24 · Наказателен кодекс
  • чл.25 · Наказателен кодекс
  • чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260045/8.9.2020г. гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

На шести август две хиляди и двадесета година

В открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

Секретар Р.Петкова

Прокурор В.Радева като разгледа докладваното от съдията Гайдаров

ВЧНД №623 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по ЖАЛБА от адв.Б.Д. ВАК, процесуален представител на Н.М.К. срещу определение по ЧНД №1382/20 г. по описа на ВРС, с което на К. са групирани наложени наказания по чл.25 ал.1 вр. чл. 23 от НК и така определеното най тежко наказание е увеличено по реда на чл.24 от НК.

Моли се за решение с което да се измени определението и не се увеличава определеното най тежко наказание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на основанията посочени в нея.

Жалбоподателя

К. моли да не бъде прилаган чл.24 от НК тъй като затвора му дошъл много и се счита че се е поправил.

Представителя на прокуратурата, счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде потвърден акта на първоинстанционния съд.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и като съобрази становището на страните прие за установено:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

С протоколно определение №949/ 10.06.20г. по ЧНД

№1382, състав на ВРС в производство по чл.306 от НПК на основание чл.25 вр. чл.

23 от НК е групирал наложени наказания на осъдения Н.М.К. по присъди по пет дела: Наказанието от две години ЛС наложено с присъда по НОХД№ 555/2020г. по описа на ВРС, с наказанието две години ЛС наложено с присъда по НОХД№ 334/2020г. по описа на ВРС,с наказанието една година ЛС наложено с присъда по НОХД№ 110/2020г. по описа на РС Разград, с наказанието една година и четири месеца ЛС наложени му д присъда по НОХД №4072/2019г- на ВРС и наказанието две години ЛС наложено с присъда по НОХД№ 5016/2019г. по описа на ВРС, като е определил осъдения К. да изтърпи най тежкото от наказанията в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при първоначален строг режим. Всички пет присъди са за престъплението кражби при условието на опасен рецидив и са извършени преди да има влязла присъда за което и да е от деянията.Решаващият съд е преценил че с оглед на обществената опасност на дееца това наказание не е достатъчно и го е увеличил по реда на чл.24 от НК с ШЕСТ месеца, като е определи общо наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ

ГОДИНИ И ШЕСТ месеца, при първоначален строг режим.

Настоящият състав на въззивния съд счита определението на ВРС за законосъобразно и правилно.

Жалбоподателя Н.М.К. е с богато криминално минало отразено на 15 листа в справката за съдимост- това са двадесет и три съдебни акта. Не може да се направи друг извод освен този че К. е престъпник с изключително висока степен на обществена опасност. В обжалвания съдебен акт са групирани наказания по пет присъди с общ размер на наложените наказания лишаване от свобода от осем години и четири месеца.Като е определил да бъде увеличено най тежкото наказание с шест месеца, съдът макар и с малко се е опитал да наложи по справедливо наказание по отношение на К..Неприлагането на чл.24 от НК в конкретния случай би бил израз на явно несъответствие с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, особено спрямо генералната превенция.

При цялостната служебна проверка на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения които да водят до необходимост от отмяната на определението и постановяване на ново с изменение в някоя от частите му.

Предвид горното на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение

№ 949/ 10.06.20г. по ЧНД №1382 по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.