Решение № 442 от 15.12.2025, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. П., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100661 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от А.

К. П., ЕГН ********** и В. Б. П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г., ул. „Ив. В." № **, действащи чрез пълномощник адв. В. П., служебен адрес гр.

П., ул. „Л. М." № *, ет.*, обективираща субективно съединени отрицателни установителни вещноправни искове срещу С. С. П., ЕГН ********** и Е. М.

П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г., ул. „Здр." № *.

Ищците сочат, че са съпрузи.

Сочат, че с нотариален акт № 8, том III, per. № 3912, дело № 401/2024 г. на нотариус с per. № 287 в РНК на РБ, първият от ищците е признат за собственик на основание придобивна давност на два имота, между които и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, сто/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед N° РД-18807 от 01.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, област Бл., община П., село Г., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: село Г., местност „М.", площ от 461 /четиристотин 1 шестдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 /шеста/, предишен идентификатор - няма, номер предходен план - 001100 /нула, нула, хиляда и сто/, съседи: ***; ***, ***,***. Сочи се, че придобивната давност е осъществена от ищеца по време на брака му с втория ищец, поради което имотът е в режим на СИО.

Твърди се, че ищците владеят имота спокойно, явно и без прекъсване от края на 2003 г., заедно със съседния му ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Г.. Неколкократно трасирали имотите. Оградили ги с метална ограда с циментови колове. Почти всяка година след издаване на необходимите документи, извършват сеч в имотите и добиват дърва за огрев.

Заявявали, че стопанисват имотите и в ОС „Земеделие". Направили отклонение за канализация до имотите през 201З г., като разходите за това заплатили те. Твърдят, че никой освен тях не е владял и двата имота /процесния имот и съседния му/ от 2003 г. до момента. Сочат, че на място двата имота изглеждат като един цял имот, няма ограничаване между тях и никога не е имало.

Сочат като основание за започнат владение на имота неформална делба между наследниците на дядото на първия ищец - В. Ст. П., б.ж. на село Г., починал на **.**.**** г., чиято собственост върху имоти в землището на с. Г., представляващи земеделска земя, между които и процесния, била възстановена. Процесният имот, заедно със съседния били разпределени на тяхното семейство и от тогава /2003 г./ до момента ги владеят изцяло за себе си, без никой да оспорва владението им. Твърдят, че всички наследници на В.

Ст. П. са наясно, че имотите са техни -на ищците, в изключителна собственост, въпреки че наследствената квота на първия от ищците е 1/14 ид. част от имотите /като син на едно от седемте деца на В. П. и поради вписан отказ на сестра му - Ан. С., от наследството на възходящите й/. След като се снабдили с нотариален акт за собственост по давност и от СГКК - Бл. уведомили роднините им, че вече те - ищците, имат документ за собственост, никой не възразил срещу отразяването на нотариалния им акт в кадастъра. Твърди, че на всички в селото е известно, че единствените, които са извършвали дейности по стопанисване на тези имоти са те - ищците.

Твърди се, че през месец март 2025 г. получили уведомление от СГКК - Бл., 2 че ответникът С. П. /който не е сред наследниците на дядото на първия ищец/, е подал заявление да бъде вписан като собственик на процесния имот /***/ на основание издаден в негова полза нотариален акт по давност.

Твърди, че били силно изненадани, тъй като това лице никога не е „стъпвало" в имота им, респ. не го е владял. Твърдят, че допреди година[1]две години ответникът живеел и работел в Г., където пребивавал поС.но с цялото си семейство за период по-дълъг от 10 г. С посоченото обсновават становището си, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.

Ищците твърдят, че през последните 15 години са виждали ответника П. в дома му само около Коледните празници и то не всяка година. Сочат, че селото е малко, всички се познават и бързо се разбира кой „гурбетчия" си е дошъл по време на отпуск.

Ищците твърдят, че с горепосочения нотариален акт за собственост ответниците оспорват собствеността им. С това обосновават правния си интерес от предявяване на претенциите. Сочат, че през периода, за който ответниците претендират с процесния констативен нотариален акт да са владяли имота, ответниците са били в граждански брак.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. К. П. и В. Б. П., че С. С. П. и съпругата му Е. М. П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** /четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18807 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, област Бл., община П., село Г., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: село Г., местност „М.", площ от 461 /четиристотин шестдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 /шеста/, предишен идентификатор - няма, номер предходен план - 001100 /нула, нула, хиляда и сто/, съседи: ***; ***, ***, ***, както и да се отмени нотариален акт № 136, том II, peг. №6485, дело №325 от 05.07.2024 г. на нотариус К. Т. с peг. № 510 в РНК, вписан в дв.вх.рег. № 1372/05.07.2024 г., вх.рег. №1377, акт № 159, том V, дело №873/2024 г. на Служба по вписване - гр. П., издаден на основание обстоятелствена проверка.

3

Ищците претендират сторените по делото разноски. Правят доказателствени искания, представят писмени доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията, както и от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответниците, които в законоустановения срок депозират писмен отговор, с който признават обстоятелствата, с които са обосновани претенциите. В тази връзка считат за ненужно уважаването на доказателствените искания, сторени с исковата молба. Молят, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, да не им се възлагат съдебни разноски по делото, с оглед заявеното признание.

Исковата молба е вписана.

В първото насрочено по делото открито с.з. ищците се явяват лично и с надлежно упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове и сторените с исковата молба доказателствени искания. С оглед заявената от ответната страна позиция, прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства.

Ответниците не се явяват, представляват се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа депозирания отговор на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 17.11.2025 г. и предвид процесуалното поведение на страните, при констатация за наличие на процесуалните предпоставки, визирани в чл.237, ал.1 ГПК и липса на процесуалните пречки, предвидени в чл.237, ал.3 ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Като съобрази горното, съдът прави следните изводи:

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Налице е изрично признание на ответниците на обстоятелствата, с които са 4 обосновани предявените по делото претенции. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ищцовата страна. В тази връзка и предвид на своевременно заявеното искане от ищците за присъждане на заплатените от тях разноски по делото в размер на: 25 лева заплатена държавна такса /лист 20/, 10 лева държавна такса за вписване на исковата молба /лист 64/ и 1000 лева адвокатско възнаграждение /лист 63/, съдът прави извод за доказаност на претендираните разноски. Същевременно, като съобрази цената на предявеното за защита по делото право на собственост /7,48 лева/, обстоятелството, че казусът не представлява фактическа и правна сложност, също така факта, че производството приключи по реда на чл.237 ГПК, в едно съдебно заседание, без провеждане на съдебно дирене, предвид и обема правна помощ, оказана от адвокат Пригова на ищците по делото /подготовка и изготвяне на исковата молба/ и явяване в едно съдебно заседание, съдът намира за основателно възражението на ответниците за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. В този смисъл съдът намира за законосъобразно и справедливо ответниците да заплатят на ищците разноски за един адвокат в размер на 300 лева, поради което първите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците именно сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответната страна за приложимост в случая на чл.78, ал.2 от ГПК е неоснователно, тъй като по делото се установи, че ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на претенциите, макар да са признал изрично същите за основателни с отговора на исковата молба. За да се приложат последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице кумулативно. Ответниците са станали в случая причина да се предявят исковете, тъй като признанието на 5 обстоятелствата, с които са обосновани исковете, е направено след образуване на делото.

Съдът установи, че при предявяване на претенциите не е събрана пълната държавна такса, а именно 50 лева, поради което и с оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда сумата 25 лева, представляваща неплатената част от дължимата държавна такса в случая - 50 лева, по аргумент на чл.1 от Тарифа по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.237 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. П., ЕГН ********** и В. Б. П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г., ул. „Ив. В." № **, че С.

С. П., ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г., ул. „Здр." № * не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** /четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-807 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, област Бл., община П., село Г., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: село Г., местност „М.", площ от 461 /четиристотин шестдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 /шеста/, предишен идентификатор - няма, номер предходен план - 001100 /нула, нула, хиляда и сто/, съседи: ***; ***, ***,