Акт от 06.03.2018, Районен съд - Търговище

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 103 06.03.2018 г. гр. Търговище

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд - Търговище Девети състав

На седми февруари 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

КОЛЕВА

Секретар:

Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 31 по описа за 2017 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба на останали в наследство земеделски земи, в първа фаза – по допускане на делбата.

Ищецът - А.А.К., твърди в исковата си молба, че е син, първата ответница Б.А.М. е дъщеря, втората ответница – Ф.Р.Х., както и И.Р.И. и В. Р.А. са внуци /деца на дъщеря му Ф. А.А., поч. на 15.07.2001г./ на общия наследодател А.А.

А., поч. на 08.05.1993г. С решение № Л / 15.12.1993г. по преписка № 6685 на ОСЗ-Търговище е възстановено право на собственост на А.А. А. , съгласно план за земеразделяне в землището на с.

Баячево, общ. Търговище на четири земеделски земи: 1. Използв. ливада с площ от 2.002 дка, м. „Без местност“, имот № 006060;

2. Нива с площ от 10.198 дка, м. „Без местност“, имот № 006092; 3. Нива с площ от 34.604 дка, м. „Без местност“, имот № 008044 и 4. Нива с площ от 15.496 дка, м. „Без местност“, имот № 012020, при конкретно посочени граници и съседи. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.08.1993г. майката на ищеца и първата ответница, му прехвърлила на ищеца своята идеална част от посочените по-горе земеделски земи. След смъртта на майка им на 08.11.1993г., ищецът и двете му сестри /първата ответница Б. и майката на Ф., И. и В. – Ф./ се разбрали той да ползва 4/6 ид.ч., а за всяка от тях – по 1/6 ид.ч., тъй като той полагал грижи приживе за майка им.

От тогава ищецът така е ползвал имотите, владял ги спокойно, като е демонстрирал намерението си, че те са негови и това е било известно на другите наследници, тъй като доброволно се били разбрали. Сега не могат доброволно да извършат делба с останалите наследници. С нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 09.01.2017г. И. и В. дарили своите идеални части от четирите ниви на Ф.И.К. – последната ответница. Ищецът счита, че освен полагащата му се 1/3 ид.ч. по закон е придобил другата 1/3 ид.ч. въз основа на алеаторния договор и по давност от 1994г. до момента. Ищецът моли съдът да допусне делба на въпросните 4 бр. земеделски земи, при квоти: 4/6 ид.ч. за него; 1/6 ид.ч. за Б. ; 1/18 ид.ч. – за Ф. и

2/18 ид.ч. за Ф.И. К. /на която И. и В. са си прехвърлили собствените ид.части от по 1/18 ид.ч. /за всеки от тях двамата.

Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител –а..***, който поддържа иска така, както е предявен при посочените квоти.

Представени са писмени бележки, както от пълномощника, така и лично от ищеца.

Ответницата - Б.А.М., подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор /лист 73 по делото/, видно от който няма възражения и е съгласна да се допусне делба при посочените от ищеца квоти. Редовно призована не се яви лично и се представлява в открито заседание от пълномощника – а..***, който подвържа писмения отговор , като подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответницата – Ф.Р.Х., редовно уведомена за исковата молба , е подала на 21.04.2017г. писмен отговор след изтичане /на 16.02.2017г./ на едномесечния срок по чл.131 от ГПК /виж лист 104/, видно от който няма възражение за допускане на делбата при квотите, посочени от ищеца. Редовно призована се явява лично в открито заседание и се присъединява към казаното от а.. Ц..

Ответницата – Ф.И.К. , конституирана в открито заседание на 03.05.2017г., на осн. чл.228 ал.3 от ГПК /лист 115 по делото/, редовно уведомена за исковата молба против нея, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, считано от 18.05.2017г. /л.171-172/ подаде писмен отговор, действаща чрез пълномощник – а.. К. ***. Прави възражение, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.08.1993г. няма никаква правна стойност; ищецът никога не е показвал на останалите наследници и никога не се е позовавал на него, за да иска по-голям дял от възстановените ниви на прадядото.

Тримата наследници на общия наследодател

А.А. А. /ищецът А.; ответницата Б. – живее в Турция и Ф.- баба на последната ответница Ф./ се съгласили всеки да получи по 20 дка. по-късно ищецът се разбрал с Б., която е в Турция да ползва и нейните 20 дка. След смъртта на баба Ф. – И. и В. /баща и чичо на последната ответница Ф./ и прехвърлили техните общо 2/9 ид.ч. Ищецът никога не е ползвал повече от неговата 1/3 ид.ч. от наследствените ниви на прадядо и на ответницата Ф.. Искането за делба при посочените от ищеца квоти е неоснователно. Редовно призована последната ответница не се яви и в открито заседание се представлява от а.. К.. Представена е писмена защита от пълномощника, с която се поддържа искането при допускане на делбата да се съобрази, че тя е собственик на 2/9 ид.ч. и че ищецът не е придобил по давност повече от наследената по закон

1/3 ид.част от съсобствените земеделски земи.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 9901/01.09.2016г., изд. от Община Търговище, общият наследодател А.А. А., род. 1917г. и починал на 08.05.1993г. е оставил след смъртта си следните законни наследници: 1. Ю.А. А.а-съпруга, която е починала точно 6 месеца след него - на 08.11.1993г.;

2. Б.А.М. – дъщеря /първата ответница/, 3. А.А.К.-син

/ищецът/,4. Ф. А.А., дъщеря, поч. на 15.07.2001г. , която от своя страна има трима законни наследници: 4.1. Ф.Р.Х.-дъщеря/втората ответница/; 4.2.И.Р.И.-син и 4.3. В.Р.А. – син. Последните двама са праводатели на Ф.И.К. /третата ответница/, която е дъщеря на И.Р.И.. С решение № Л от 15.12.1993г. по преписка №

6685 , Общинска служба по земеделие

/ОСЗ/-Търговище, възстановява правото на собственост на А.А. ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

Баячево, общ. Търговище, както следва: 1. Използв. ливада от 2.002 дка, м. „Без местност“, имот № 006060 по плана за земеразделяне; 2. Нива от 10.198 дка , м. „Без местност“, имот № 006092 по ПЗ; 3. Нива от 34.604 дка, м. „Без местност“, имот № 008044 по ПЗ и 4. Нива от 15.496 дка, м. „Без местност“, имот № 012020 по ПЗ, при изчерпателно посочени граници и съседи, които са отразени в приложените към исковата молба скици /л.6-9/. В представените удостоверения за данъчна оценка /л.10-13/ за четирите имота е посочен за собственик ищеца А.А.К., като няма твърдения и писмени доказателства от кога той е декларирал целите имота за свои собствени.

Няма спор между страните по делото, че въпросните четири поземлени имота – една използваема ливада и три ниви, са съсобствени , следва да се допусне делба между съделителите. Единственият спорен момент е, че ищецът претендира за себе си по-голям дял, формиран от собствената му ид.част по наследство от баща му-А.А. А. и прехвърлената от майка му – Ю.А. А.а нейна собствена ид.част, като се позовава на давностно владение, считано от 30.08.1993г. когато майка му му прехвърлила собствените си земи срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от представения от ищеца, сключен в обикновена писмена форма на 30.08.1993г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, в него е записано: Ю.А. А.а прехвърля на сина си А.А. А. собствените си земеделски земи признати с протокол № 10705 на поземлена комисия гр. Търговище, находящи се в землището на с. Баячево, срещу задължението на приобретателя да полага за прехвърлителката нужните грижи, като и осигури спокоен и нормален живот, докато е жива. Визираният договор от 30.08.1993г. като договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е нищожен на осн. чл.26 ал.2 предлож.3-то от ЗЗД във вр. чл.18 от ЗЗД, доколкото липсва предписаната от закона форма за действителност – нотариален акт. Но той няма и предмет , за да се възприеме както предварителен договор, доколкото в него не е ясно и недвусмислено индивидуализиран имота/имотите или поне определяем имота/имотите на прехвърлителката. Посочено е, че прехъврлителката прехвърля „ собствените си земеделски земи, признати с протокол № 10705 на поземлена комисия гр.Търговище, находящи се в с.

Баячево“. Съгласно протокол № 10705 от 03.11.1992г. на ПК-търговище за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстанови чрез план за земеразделяне в землището на с. Баячево , постановен по преписка по заявление Вх.№ 6685 /16.02.1992г. от А. *** признава за възстановяване правото на собственост чрез план за земеразделяне - общо следва да бъдат възстановени 62.3 дка. В този протокол № 10705 решението е за размера общо 62.3 дка за възстановяване с план за земеразделяне по преписка на името на А.А. А., без да са посочени имоти – по местоположение/местности, № на имота, площ, граници. Към момента на сключване на договора на ищеца с майка му от 30.08.1993г. собствеността на земеделските земи по преписката на баща му А.А. А. не е възстановена – това става по-късно с цитираното по-горе решение № Л от 15.12.1993г. на наследниците на А.А. А. и към него момент те са само трите му деца : Б.А.М., А.А.К. и Ф. А.А.. Собствеността е възстановена на трите деца, като законни наследници към него момент на А.А. А.. Ю.А. А.а е починала на 08.11.1993г. т.е. един месец преди възстановяване на собствеността на 15.12.1993г. , така че тя няма какво да прехвърля или да обещава да прехвърля на ищеца. Отделно от това, както твърди последната ответница и ищецът не го опроверга, той никога не е споменавал , не е показвал въпросния договор с майка му от 30.08.1993г. и не се е позовавал на него пред останалите наследници.

От представените писмени доказателства от ищеца се установи, че той е бил регистриран като земеделски производител в ОДЗ-Варна, от 2004 то 2008г. В подкрепа на своите твърдения, че владял и ползвал имотите и демонстрирал пред другите наследници намерението да владее по-голяма част от имотите като свои собствени, ищецът представи като писмени доказателства два договора за аренда с два различни арендатора и анекс към единия договор. Видно от договор за аренда от 06.12.2011г. и вписан на 06.12.2011г. в

СВ-Търговище, /л.22/, И.С.Т. *** от една страна като арендатор и А.А.К., от друга страна, като арендодател, от друга страна, се споразумели за срок от 10 стопански години, арендодателят предоставя на арендатора, земеделската земя, собственост на арендатора, находяща се в с. Баячево, а именно: имот № 012020 , декари : 15.496 , като документ за собственост посочено

– решение на ППЗСПЗЗ; и след това е записано: имот –А. ,декари: 10320; имот Б., декари : 2589 и имот-Ф., декари 2589. Вторият представен договор за аренда на земеделска земя е сключен на 05.12.2011г. /л.37/ за срок от 5 стопански години –до 01.10.2016г. , между ЕТ „М.Х.-***, представляван от М.Х. М., като арендатор, от една страна А.А.К., като арендодател, от друга страна , по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване собствената си земя, както следва: имот № 006092 с площ 10.198, в землището на с. Баячево и 2. Имот № 008044, с площ 34.604, в землището на с . Баячево. Към този договор страните са сключили на

24.06.2016г. анекс за продължавана на срока на договора до 01.10.2026г. И двата писмени и вписани договори за аренда са от 2011г. Видно от служебна бележка за рентни плащания на земеделска земя /л.39/ , издадена от ЕТ „М.Х.-*** на лицето А.А.К., същият е получил рентни плащания за имот № 006092 с площ 10.198, изплатени суми за 6800 дка, и за имот № 008044, с площ 34.604, изплатени суми за 23060 дка, за периода от 2007г. до 2016г. Съгласно служебна бележка, изх.№ 1/14.04.2017г. от ЕТ „Атомик-93-О.Х.“***/, издадена на А.А.К.,

ЕТ е обработвал в периода от 2007г. до 2016г. имот № 006092 с обща площ 10.198 дка и имот № 008044 с обща площ

34.604 дка, като на двете наследнички на А.А. А. – Ф. А.А. и Б.А.М. обработвал по /6 части на всяко по отделно от дете ниви. Съгласно служебна бележка Изх.№ 2/01.11.2017г. от същия ЕТ