Решение № 260 от 03.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900497 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е установителен иск от С. С. С. срещу М. И. Я. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 113 755 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 09.02.2024 г. с падеж 09.04.2024 г., за което е издадена Заповед № 2349/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5340/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че със запис на заповед от 09.02.2024 г. ответникът М. И. Я. е поел безусловно задължение, без протест и разноски, да заплати на поемателя С. С. С. сумата от 113 755 лв. на 09.04.2024 г., в *****, което е и мястото на издаване на записа на заповед.

Поддържа, че на падежа сумата не е заплатена, като задължението не е изпълнено нито към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, нито към датата на предявяване на иска.

Ищецът излага, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Наред с това твърди, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретни каузални правоотношения между страните, а именно за обезпечаване на общия размер на предоставени на ответника и непогасени парични заеми.

Според твърденията в исковата молба и допълнителната искова молба, през периода от 05.10.2023 г. до 06.12.2023 г. ищецът е предоставял на ответника отделни парични суми, които последният е получавал като заеми, необходими му според заявеното от него за реализация на бизнес идея. Страните се познавали отпреди, между тях съществувала редовна комуникация и отношения на доверие, поради което ищецът се съгласил да предостави исканите суми. За част от сумите били съставяни разписки и издавани записи на заповед, а останалите били предоставени чрез банкови преводи, парични преводи чрез „Изипей“ АД и нотариално заверен договор за заем.

Ищецът твърди, че на 05.10.2023 г. е предал на ответника сумата от 9 860 лв., удостоверена с разписка за предадена и получена парична сума. За обезпечаване на това 1 задължение ответникът издал запис на заповед от 05.10.2023 г., с който поел задължение да заплати на ищеца сумата от 9 860 лв. в срок от 90 дни. Съгласно твърденията на ищеца тази сума е следвало да бъде върната на 03.01.2024 г., но задължението не било изпълнено.

На 13.10.2023 г. ищецът предоставил на ответника сумата от 9 200 лв., за което била съставена разписка за получена парична сума с основание паричен заем. За обезпечаване на това задължение ответникът издал запис на заповед от 13.10.2023 г., с който поел задължение да заплати на ищеца сумата от 9 200 лв. на 13.12.2023 г. И това задължение, според твърденията на ищеца, не било изпълнено.

На 18.10.2023 г. ищецът предал на ответника сумата от 8 100 лв., удостоверена с разписка за получена парична сума, като за обезпечаване на задължението бил издаден запис на заповед от 18.10.2023 г. със срок за плащане 60 дни и падеж 18.12.2023 г. Ищецът поддържа, че тази сума също не била върната.

На 26.10.2023 г. ищецът предоставил на ответника сумата от 6 300 лв., удостоверена с разписка за предаване и получаване на парична сума. За обезпечаване на задължението ответникът издал запис на заповед от 26.10.2023 г., по който сумата следвало да бъде заплатена на 26.12.2023 г. Задължението не било изпълнено.

На 09.11.2023 г. ищецът извършил банков паричен превод към ответника за сумата от 6 000 лв., като в основанието на превода било посочено: „заем 6 000 лв. за 60 дни от 09.11.2023 г. до 10.01.2024 г.“. Ищецът твърди, че сумата следвало да бъде върната на 10.01.2024 г., но не била погасена.

На 10.11.2023 г. между страните бил сключен нотариално заверен договор за заем, по силата на който ищецът, като заемодател, предоставил на ответника, като заемател, безлихвен заем в размер на 6 145 лв. за срок от 70 дни, считано от подписването на договора. Сумата следвало да бъде върната на 18.01.2024 г., но според ищеца задължението не било изпълнено. Според изрично посоченото в договора, същият служи за доказателство за предадената в заем сума.

На 13.11.2023 г. ищецът извършил банков паричен превод към ответника за сумата от 9 000 лв., като в основанието било посочено: „паричен заем от датата на заема срок 70 дни“.

Сумата следвало да бъде върната на 21.01.2024 г., но не била погасена.

На 14.11.2023 г. ищецът превел по банков път на ответника сумата от 9 350 лв., с основание „паричен заем със срок от 65 дни“. Съгласно изложеното в исковата молба тази сума следвало да бъде върната на 18.01.2024 г., но не била заплатена.

На 15.11.2023 г. ищецът извършил банков превод към ответника за сумата от 8 000 лв., с основание „паричен заем срок от 65 дни“, като падежът за връщане на сумата бил 19.01.2024 г. Ответникът не върнал сумата.

На 16.11.2023 г. ищецът извършил банков паричен превод към ответника за сумата от 9 700 лв., с основание „паричен заем със срок от 60 дни“. Сумата следвало да бъде върната на 15.01.2024 г., но не била погасена.

На същата дата – 16.11.2023 г., чрез „Изипей“ АД ищецът наредил в полза на ответника паричен превод за сумата от 5 000 лв., с основание „заем със срок от 60 дни“. И това задължение, с падеж 15.01.2024 г., според ищеца останало непогасено.

На 17.11.2023 г. ищецът извършил банков паричен превод към ответника за сумата от 9 600 лв., с основание „паричен заем срок 65 дни“, като сумата следвало да бъде върната на 21.01.2024 г. Ответникът не я върнал.

На същата дата – 17.11.2023 г., чрез „Изипей“ АД ищецът наредил в полза на ответника паричен превод за сумата от 5 000 лв., с основание „паричен заем в срок 65 дни“, като падежът за връщане бил 21.01.2024 г. И това задължение останало непогасено.

На 29.11.2023 г. ищецът предал на ответника сумата от 4 800 лв., удостоверена с 2 разписка за получена парична сума. За обезпечаване на задължението ответникът издал запис на заповед от 29.11.2023 г., с който поел задължение да заплати сумата от 4 800 лв. на 29.01.2024 г. Сумата не била върната.

На 06.12.2023 г. ищецът предоставил на ответника сумата от 7 700 лв., удостоверена с разписка за получена парична сума, като за обезпечаване на задължението бил издаден запис на заповед от 06.12.2023 г., с падеж 06.02.2024 г. Ответникът не изпълнил и това задължение.

Ищецът поддържа, че всички посочени задължения, възлизащи общо на 113 755 лв., не били погасени до най-късния падеж – 06.02.2024 г., поради което на 09.02.2024 г. ответникът издал процесния запис на заповед за сумата от 113 755 лв., обезпечаващ съвкупността от тези непогасени заемни задължения.

Въз основа на процесния запис на заповед ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК, по което била издадена Заповед № 2349/07.05.2024 г. по ч.гр.д. № 5340/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, както и изпълнителен лист. След подадено възражение от ответника ищецът предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил допустимостта на иска с довод, че след прехвърляне на вземането ищецът не разполага с активна процесуална легитимация. Оспорил е иска и по същество, като е заявил, че никога не е знаел да подписва записи на заповед в полза на ищеца, не е получавал заем в посочения размер, а ищецът не е разполагал с финансовата възможност да предостави такива средства.

Ответникът е оспорил авторството на подписите върху представените записи на заповед и разписки, евентуално е заявил, че ако подписите са положени от него, това е станало посредством измама и въвеждане в заблуждение. Твърди също, че към датата 09.02.2024 г. не се е намирал в Република България и не е могъл да подпише процесния запис на заповед в гр. Варна.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил тези възражения, като е посочил, че защитата на ответника е вътрешно противоречива, доколкото едновременно се твърди, че подписите не са негови и че са положени от него при измама. Ищецът поддържа, че разписките, записите на заповед, банковите преводи, преводите чрез „Изипей“ АД и нотариално завереният договор за заем установяват както предоставянето на сумите, така и връзката между процесния запис на заповед и каузалните заемни правоотношения.

В производството са конституирани като трети лица-помагачи на страната на ищеца С.

Д. Х. и Я. А. Д. – цесионери по твърдяния от ищеца договор за цесия от 03.09.2024 г. с предмет процесното вземане.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложените твърдения, доводи и възражения. Процесуалният представител на ответника заявява, че ответникът е подписал документите в нетрезво състояние. Въпреки предоставения му срок не представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът по вътрешно убеждение приема за установено от фактическа и правна страна следното:

І. По допустимостта на иска:

Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца вследствие на последващо прехвърляне на вземането. Ответникът не оспорва факта на прехвърлянето, а извежда от него правен довод за недопустимост на иска.

Този довод е неоснователен. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение заявителят запазва 3 процесуалната си легитимация да предяви иска по чл. 422 ГПК. Последващото прехвърляне на вземането не препятства развитието на производството, а постановеното решение поражда действие и спрямо приобретателя на спорното право. Следователно ищецът е надлежна страна в настоящото производство, а искът е процесуално допустим.

От представената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2349/07.05.2024 г. се установява, че Районен съд – Варна е разпоредил длъжникът М. И. Я. да заплати на кредитора С. С. С. сумата от 113 755 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 09.02.2024 г. в гр. Варна, с падеж 09.04.2024 г., ведно със законната лихва от 02.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното производство.

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът своевременно е подал възражение. В срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането. Налице е пълен идентитет между вземането, предмет на заповедното производство, и вземането, предмет на настоящия иск.

ІІ. По съществото на спора:

Искът по чл. 422 ГПК има за предмет установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Когато заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, ищецът следва да установи редовен от външна страна менителничен ефект, удостоверяващ вземането му. Когато между страните е въведен спор и относно каузалното правоотношение, съдът следва да обсъди и него, доколкото същото е релевирано от страните и е от значение за преценката относно съществуването на вземането.

В настоящия случай процесният запис на заповед от 09.02.2024 г. съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ. В него е налице наименование „запис на заповед“, безусловно обещание за плащане на определена парична сума, посочен е падеж, място на плащане, име на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя.

Падежът е определен на конкретна дата – 09.04.2024 г., а вземането е станало изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Основното оспорване на ответника е насочено срещу авторството на подписите върху менителничния ефект и върху останалите представени от ищеца документи.

По делото е допусната и приета съдебно-почеркова (графологична) експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че са налице съвпадения в общите и частните признаци между подписите върху изследваните документи и сравнителния материал от ответника. Въз основа на тези съвпадения вещото лице е достигнало до извод, че подписите върху процесния запис на заповед, върху предходните записи на заповед и върху разписките за получени суми са изпълнени от ответника М. И. Я..