Решение № 242 от 13.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Шумен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20263630200778 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №26-1729-000003 от 17.02.2026 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на С. И. А., с ЕГН**********, с поС.ен адрес: с.Асеново, ул.“************* са наложени административни наказания “глоба” в размер на 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евро цента/ с равностойност 500.01 лева /петстотин лева и една стотинка/ и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа на искането. В съдебно заседание не се явява лично. От името на упълномощен представител са представени писмени бележки на 29.06.2026 год., в които заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излага допълнителни правни съображения.

За Началника на РУ-Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не е явява представител. От името на упълномощен представител по делото са представени писмени бележки на 08.07.2026 год., в които излагат становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като моли 1 наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2025 год. около 11.31 часа жалбоподателят С. И. А. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес вито 112 ЗДИ“, с рег. №СО9870АР, собственост на И.С.Д., с ЕГН**********, като се движел в с.Буйновица в посоката към центъра на селото. При спирането му за проверка на кръстовището на ул. „Добруджа“ и ул.“Васил Левски“ било констатирано, че посоченото моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред в Република България, като същото е било със служебно прекратена регистрация на основание разпордебата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 31.12.2025 год. След направена справка в АИС „Регистрация на МПС“ било установено, че на 29.10.2025 год. е регистриран договор за покупко-продажба №14286 по отношение на посоченото по-горе МПС, като въз основа на него е била извършена служебна промяна на регистрацията на посоченото МПС.

В същото време поради обстоятелството, че купувачът по договора не е извършил необходимата пререгистрация на автомобила в законоустановения срок на 31.12.2025 год. регистрацията на автомобила била служебно прекратена. От материалите по делото се установява, че през м.януари 2026 год. автомобилът е бил закупен от жалбоподателя, като същият не е извършил пререгистрация на същия. В тази връзка на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №927132/28.01.2026 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя, като същият е посочил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

След съставяне на акта с Мотивирана резолюция №26-1729-М000002/05.02.2026 год. административно-наказателното производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.02.2026 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №26-1729000003 от 17.02.2026 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на С. И. А., с ЕГН**********, с поС.ен адрес: с.Асеново, ул.“************* са наложени административни наказания “глоба” в размер на 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и 2 шестдесет и пет евро цента/ с равностойност 500.01 лева /петстотин лева и една стотинка/ и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.

Й. П. и Е. Т. М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.

Й. П. и Е. Т. М., доколкото и двамата лично са участвали в извършената проверка и пряко са възприели поведението на жалбоподателя и факта, че именно той е управлявал посочения по-горе автомобил. Показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на Договор за покупко-продажба №14286/29.10.2025 год. управляваното от жалбоподателя превозно средство е било придобито от лицето И.С.Д., с ЕГН**********, както и че в законоустановения срок по силата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, респективно на чл.3 от Наредба №І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС на министъра на вътрешните работи, последното не е изпълнило задължението си да регистрира автомобила в сектор ПП при ОД на МВР - Шумен. Категорично е установено, че поради тази причина автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 31.12.2025 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.е. към момента на извършване, респективно на установяване на нарушението – 28.01.2026 год. автомобилът не е бил регистриран по съответния ред.

Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на нарушението автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация /т.е. без регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът 3 съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото автомобилът е бил закупен от жалбоподателя през м.януари 2026 год., като във връзка с покупко-продажбата е получил всички необходими документи за автомобила. Като водач на превозното средство и негов собственик жалбоподателят е имал в себе си свидетелство за регистрация на МПС, като от същото ясно е виждал, че автомобилът се води на трето лице, което не е действителния собственик на автомобила, от когото е закупил същия. В подкрепа на този извод е и факта, че самият жалбоподател е представил при проверката копие на свидетелството за регистрация – част I, което е държал в себе си и от същото е виждал и е бил наясно, че вписаното като собственик лице е различно от действителния собственик на автомобила. Следователно е бил наясно че не е било изпълнено задължението за пререгистриране на посоченото моторно превозно средство по законоустановения ред и в законоустановения срок.

В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в допълнителните молби и становища по делото, в които заявява, че не е бил наясно, че управлявания от него автомобил е с променен собственик, респективно, че същият е със служебно прекратена регистрация. В действителност както в ЗДвП, така също и в Наредба №І-45/24.03.2000 год. на министъра на вътрешните работи, липсва предвидено задължение на контролните органи да уведомяват собственика при прекратена служебна регистрация на ППС на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение в чл.145, ал.2 от ЗДвП, респективно в чл.3 от Наредба №І-45/24.03.2000 год. на министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират придобитото ППС в месечен срок в съответната служба ПП при ОД на МВР. Следователно представляващия собственика на процесното МПС е бил напълно наясно, че следва да регистрира лекия си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР. В същото време и жалбоподателя, както поради факта, че е бил купувач на автомобила, а и поради факта, че е държал у себе си свидетелството за регистрация на посоченото МПС – част I, е бил напълно наясно, че управлява лек автомобил, в чието свидетелство за регистрация, е вписан собственик на автомобила, различен от действителния. Тези факти водят до категоричния извод, че жалбоподателят е съзнавал, че управлява лек автомобил, без този автомобил да е регистриран по съответния ред. При това поведение от страна на собственика и водача и при липсата на законово задължение контролните органи да уведомяват собствениците при служебно прекратяване на регистрация на ППС в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, настоящият състав приема, че А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП санкции в техния 4 абсолютен размер, а именно „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът установи, че неправилно след определяне размера на санкцията в евро, е била посочена равностойност в лева в размер на 500.01 лева. Доколкото предвидената в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП санкция е в абсолютен размер от 500 лева, то равностойността на същата е именно посочената стойност от 255.65 евро. При превалотиране на сумата от 500 лева в резултат на закръглянето се получава именно 255.65 евро, каквато санкция е посочена в наказателното постановление, поради което не се налага обратното превалотиране отново на сумата в лева.