Решение № 260085 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260085 16.05.2023 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря

Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6351 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 25944/18.04.2019г. подадена от С.А.Д. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу Ц.Л.С. с адрес *** за осъждане на ответната страна да й заплати сумата от 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на отправените до орган на властта думи и извършени действия, обективирани на л. 12 от пр.пр. №1510/2014г., а именно: „Вдигнах телефона, като чух говор от другата страна на линията, като говорът не беше отправен към мен….чух нещо от рода на: “Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто хиляди евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К., която каза „Вие шегувате ли се“, ведно със законната лихва считано от 21.03.2014г. до окончателното изпащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата работи като **** към АК –Б.. През 2014 година представлявала Р. Х. – О. от гр. С., в качеството й на пострадал, в наказателно производство образувано срещу Л.К. за престъпление по чл. 143 от НК, по което последната била осъдена с влязла в сила присъда.

На 30.01.2014г. ищцата заедно с доверителката й, придружени от екип на **** **** посетили офис на фирма „Профит“ ООД с **** Л.Ф.К., находящ се в гр. П., ул. „З. Б.“ **.

Целта на посещението била доверителката й да получи книжа – подписани от Х. празни листове, записи на заповед и договор за заем, които в последствие били инкриминирани по наказателното дело, а екипът на *** ***** проявил журналистически интерес и целял да заснеме нормалното протичане на срещата.

Ищцата твърди, че след като се представила на г-жа К. и удостоверила процесуалното си качество, същата ги поканила в офиса заедно с доверителката й Х. и **** на *** ****. Разговорът протекъл нормално и с делови фон, като само веднъж влезнал **** на „П.“, за който ищцата в последствие разбрала, че се казва Ц.С. – настоящата ответница. На същата било разпоредено да донесе кафе, а по време на самия разговор никой друг не е прекъсвал срещата. Ищцата твърди, че г – жа К. отказала да върне подписаните от доверителката й документи.

В последствие разбрала, че К. *** която заявила, че при проведената на 31.01.2014г. среща ищцата й поискала 100 000 евро, за да бъде прекратено наказателното производство по чл. 143 от НК, водено срещу нея по жалба на Р. Х.

– О., като жалбата била подкрепена с обяснения от страна на ответницата, която заявила следното: „Вдигнах телефона, като чух разговор от другата страна на линията, някой да казва, че ще спре предаването и то няма да се излъчи ако се платят 100 000 евро“.

Ищцата твърди, че това било напълно невярно и противоправно, а било заявено и пред надлежен орган на власт, като посредством тези твърдения й се приписвало извършването на престъпление.

Твърди, че тези действия уронвали нейната чест и достойнство, представяли я в негативна светлина, на извършител на престъпление, особено като се имало предвид, че била ****. Още по – силно притеснение у нея създал факта, че неверните обяснения били дадени по прокурорска преписка, по която и ищцата давала обяснения. Твърди се, че заявеното изобщо не кореспондирало с обективната истина, а ищцата не е споменавала парична сума по време на разговора, нито за прекратяване на наказателното производство. Проверката по жалбата на Л.К. била прекратена с влязъл в сила прокурорски акт. Ищцата била много възмутена от дръзкото деяние, защото ако липсвал звукозапис нямало как да докаже верността на тезата си. От притеснение не можела да спи, отслабнала, рязко променила навиците си, спряла да контактува с приятели и близки, станала подозрителна към всички, с които работила и се наложило да се консултира с ****.

В следствие на преживяния стрес се разболяла от *** *** а цялостното влошаване на състоянието й било в пряка причинна връзка с описаните в исковата молба действия на ответницата.

Въз основа на гореизложените твърдения ищцата е сезирала съдът с искане да постанови Решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2014г. до окончателното изплащане, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на извършените от нея действия и отправените до надлежен орган на властта думи и действия, описани в исковата молба. Претендира присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ищцата- адв. И. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна Ц. Л. С., чрез пълномощника й – ***. Г.Д. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че описаната в исковата молба фактическа обстановка в по – голямата си част не отговаря на действителността. Не оспорва факта, че е давала показания в качеството на св. по досъдебно производство във връзка с посещение на ищцата и екип на **** **** на работното й място, но е заявила пред компетентните органи, онези факти, които е възприела, с което изпълнила свое законово задължение и същото не можело да даде повод за носене на каквато и да е отговорност за вреди.

Твърди, че както тя самата, така и ищцата са разпитвани в едно и също процесуално качество – на св. и от това не произтичат неимуществени вреди.

Отделно от това сочи, че в това процесуално качество ищцата не би могла да има достъп до свидетелските показания на останалите лица по досъдебното производство, за да изпитва твърдяното от нея притеснение, а ако по някакъв друг начин се е снабдила с тази информация след прекратяването му, то вече не е имала повод за притеснение, поради отпадане на вероятността да бъде обвинена по предвидения в закона ред. Въвежда се с отговора възражение за погасяване на иска по давност, като се оспорва също наличието на причинно – следствена връзка между дадените от ответницата показания пред компетентните органи и описаните в исковата молба вредни последици в психо – емоционалната сфера на ищцата. Въз основа на гореизложените съображения ответната страна моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените разноски.

Подробни съображения се излагат от пълномощник на ответната страна- ***. Д. в писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Ищцата С.Д. работи като *** към АК – Б.. През 2014 година същата представлявала Р. Х. – О. от гр. С., в качеството й на ****, в наказателно производство образувано срещу Л.К. за престъпление по чл. 143 от НК, по което последната е осъдена с влязла в сила присъда.

На 30.01.2014г. ищцата, заедно с доверителката й, придружени от екип на *** *** посетили офис на фирма „Профит“ ООД с **** Л.Ф.К., находящ се в гр. П., ул. „З. Б.“ **.

Целта на посещението била доверителката й да получи книжа – подписани от Х. празни листове, записи на заповед и договор за заем, които в последствие са инкриминирани по наказателното дело, а екипът на *** **** проявил журналистически интерес и целял да заснеме нормалното протичане на срещата.

Ищцата се представила на г-жа К. и удостоверила процесуалното си качество, същата ги поканила в офиса заедно с доверителката й Х. и *** на *** ****.

Разговорът протекъл нормално и с делови тон, като само веднъж влезнал **** на „Профит“, за който ищцата в последствие разбрала, че се казва Ц.С. – настоящата ответница. На същата било разпоредено да донесе кафе, като не се установява по време на самия разговор някой друг да е прекъсвал срещата.

В последствие, на 06.02.2014г. от ***.

К. М. в качеството му на процесуален представител на Л.К. е депозирана жалба до Районна прокуратура – С., в която се съдържат твърдения, че на 30.01.2014г. около 10.00 часа, жена, представила се като ***. Д. заявила на К., че материалът няма да бъде излъчен в ефир ако й предаде документите подписани от Х.

– О. и заплати сумата от 100 000 евро, след което жалбата до РП-С. щяла да бъде оттеглена. Видно от приложеното по делото копие на прокурорска преписка, на 21.03.2014г. ответницата Ц.Л.С. е дала писмени обяснения, в които е заявила, че вдигнала телефона и чула по отворената вътрешна линия следното: Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто хиляди евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К., която каза „Вие шегувате ли се“. На същата дата обяснения са снети и от Л.К..

Относно състоялата се на 30.01.0014г. среща и проведения при нея разговор между ищцата и св. К. са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. М.Н., А.С. и св. Л. К., като показанията на първите двама свидетели напълно установяват изложената в исковата молба фактическа обстановка и приетата за установена от съда, а показанията на св. К. не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото поради пълната липса на информативност и спомен от нейна страна, както твърди при разпита си пред съда, обективиран в протокол от проведеното на 12.04.2023г. съдебно заседание.

При анализа на гласните доказателства съдът отчита факта, че единствения относим към настоящия спор въпрос, се състои в това дали при проведената среща ищцата Д. е поискала от св. К. сумата от

100 000 евро за да се спре предаването и да не се излъчи заснетия материал, както и дали ответната страна Ц.С. е чула и възприела тези думи по вътрешната телефонна линия посредством телефонно набиране от страна на К.. В тази връзка, в показанията си св. А.С. твърди, че е записвал посредством аудиорекордер и скрита камера разговора, който се е провел в кантората на К., като за това, че ще извърши запис не е уведомил никой от присъстващите, в това число и ищцата. Около 27-28-ма минута от разговора /това установил с точност след прослушването и свалянето на записа/ излязъл от офиса с мотива, че трябва да свърши друга работа, като идеята била след това в офиса да влезе както подзащитната на адв. Д., така и колегата му М.Н.. Отсъствал от офиса около три минути и при прослушване на записа не установил през това време по никакъв начин ***. Д. да е искала подкуп от нейно, от името на св. или на **** за да се спре излъчването на направения запис. През цялото време на срещата се водил запис, като при излизането му от офиса св. оставил записващото устройство на стола, на който стоял, а освен това оставил и включен телефон, за да може колегата му М.Н. да слуша дистанционно случващото се в офиса на К. през цялото време на срещата. По време на записа работил с две устройства- скрита камера-часовник, както и аудиорекордер, заедно с телефон, посредством който св.

Н. слушал целия разговор.

От показанията на св. М.Н. /обективирани в протокол от с.з., проведено на 14.20.3033г./ се установява, че действително при проведената среща през цялото време е слушал разговора между ищцата, К. и А.С., включително и в периода, когато последния излязъл за няколко минути от офиса и не е чул разговор между женски гласове с реплики за 100 000 евро за да няма наказателно преследване, да се оттегли жалба или реплика „вие шегувате ли се?”.

Съдът кредитира показанията на св. С. и Н., тъй като същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения и допринасят за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, както и съставляват първичен източник на доказателства, доколкото св. възпроизвеждат непосредствени си впечатления относно установените от тях факти.

От заключението на приетата по делото фоноскопска експертиза, извършена от вещите лица Н.М. и Р.К. се установява съдържанието на проведения разговор на 30.01.2014г. и изречените реплики от всеки от участниците в него. От същата е видно, че сумата „100 000 евро” се споменава едва при разговора за подписаните документи, когато Р. Х. споменава, че е подписала декларация за конфендициалност, с която фирмата е регистрирана по ИС и е задължена да подпише именно за тази стойност на 4 бр. бели листове. В отговор на тези твърдения св. К. заявява, че декларацията е на стойност 100 000 евро. В. л. не откриват признаци на изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на звукозаписа /изряване, копиране, вмъкване, изтриване и др./. Не са установени признаци на външна /допълнителна/ намеса или манипулация върху записаната информация. Не са открити прекъсване или възобновяване на записа. Не се открива шум от отваряне на стационарен апарат, шум от набиране на стационарен телефонен апарат или микрофония. При проведеното изслушване в. л. уточниха, че са изследвали диск-оптичен носител, а не и самото записващо устройство.