Решение № 4711 от 28.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4711 гр. Варна, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110112509 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът П. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Р., чрез пълномощник адвокат Л. П. от АК Р., със съдебен адрес - чрез адв.Л. П. и адв.Д. П.а - адвокатска кантора ***, е предявил на 23.2.2021 г. в РС Р. искова молба против ответника С. С. Т., род. на ********** г. с посочен адрес за призоваване *** и вписана цена на иска 4 405.88 лв.

Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:

Ищецът П.Д. сочи, че отдавна познавал ответника С. Т., като съсед в квартала от времето, когато отв. Т. живеел в РБ, а сега Т. живеел и работел между РБ и Германия и пътувал. Преди години ищецът срещнал ответника със съпругата му в центъра на града и те поканили Д. и дъщеря му в едно кафене на площада и ги почерпили . На тази среща ответникът д-р Т. предложил на ищеца Д. да му съдейства за покупка от Германия на л.а.

„***“, модел ***, фабрично изпълнение с четиритактов двигател /на „***" с кубатура 1100/, тъй като знаел, че ищецът бил „запален“ по тези коли . В късната есен на 2016 г. Д. потърсил Т. по телефона в Германия, по друг повод, с молба да закупи една резервна част от стомана за каросерията на собствен на ищеца л.а. също марка „***“ , като тогава ответникът сам предложил на ищеца да му намери и закупи такъв автомобил. Както ответникът посочил, там където пребивавал - гр. *** , там била фабриката за автомобилите „***“.Надеждата на ищеца била, че в този регион може да се намери кола в по-добро състояние . Към началото на м. април 2017 г., сочи ищецът, че ответникът го уведомил, че разговарял с продавач по обява от сайта за автомобили : www.mobile.de. В края на седмицата ответникът имал възможност да посети продавача за оглед на превозното средство в населеното място Хондорф, в района на гр. *** /за което ищецът разполагал със снимки и текст на обявата/, като ищецът получил снимки, лично направени от доктор Т. и на една от тях се виждали двама души, от които вероятно за ищеца единият бил продавача. Обявената цена била 1350 евро. С. Т. казал на ищеца, че колата е хубава, проверявал специално дъното в багажното отделение - нямало ръжда, там било важно да се провери. Т. казал още, че никъде нямало ръжда и договорил цена 1300 евро, като продавачът упорито отказвал да намали цената още.

Твърди се от ищеца, че бил уточнил предварително , че може да отдели 1300 евро, теглил допълнителен кредит и му издали кредитна карта, което изключително много го затруднявало и до датата на сезиране на съда. При този разговор ответникът запитал ищеца дали желае покупката, като му казал, че вероятно няма да излезе друг л.а. и този бил в найдобро състояние от разглежданите до момента, а ищецът се колебаел, т.к. на една от 1 снимките си личала деформация на колонката от дясната страна на каросерията . Т. предложил на Д. да си помисли и да му отговори до 24 часа. След много размисли, ищецът съобщил на ответника решението си, като го помолил да закупи автомобила , а ответникът казал, че ще го купи с негови средства, докато ищецът получи сума от новия си кредит. Било въпрос на дни. Също така Т. казал, че нямало да казва на продавача, че колата ще се продава в България, след което се обадил на ищеца с думите: „Честито, П., имаш си ***че“. Колата била закупена от ответника. В уверение на това ищецът на страница втора от исковата си молба представя Договор за покупко - продажба на употребявано МПС от 12.04.2017 г., сключен в гр.Хондорф между продавача Михаел Райс и купувача С. Т. за л.а. „*** „тип *** с идент. № ***, талон на МПС ***, дата на първа регистрация 15.07.1991 г., за сумата от 1000 евро, като прилага договора на немски език с превод на български, уточнявайки че този договор го получил, когато му бил предаден автомобила - заедно с него.

Сочи се още в исковата молба , че когато ищецът получил кредита на 11.04.2017 г. веднага от клона на банка „***“, на площад „***“ в Р., превел по банков път по сметката на С. Т. до Р.Германия сумата от 1300 евро, с левова равностойност 2548 лв., като заплатил на банката такса от 46.94 лв.за превода . По -късно, на 26.04.2017 г. ищецът твърди, че превел по сметката на ответника още 100 евро /с левова равностойност 196 лв./ пак по банков път, отново с банкова такса 46.94 лв., за превоз на автомобила от Хондорф до гр.Грайц , в сервиза на Т./ последният бил механик и се грижел за колите на ответника/. В уверение на горното на стр.2-ра от исковата молба ищецът е посочил доказателствата, които прилага.

По повод въпросната покупка на л.а., ищецът твърди, че едва след нея, ответникът му казал , че по време на огледа не се бил навеждал надолу, като се оказало, че ляв преден калник е с ръжда и се налага подмяната му. Тогава ответникът попитал ищеца би ли приел ремонт в Германия, т.к. имало неща, които по-добре там да се подменят, а ищецът му отговорил, че ще прецени и ще му се обади. Изрично сочи ищеца, че ако желаел да се откаже от покупката заради изкривената колонка на дясната врата и бил уведомен предварително и за изгнилия преден ляв подкалник, щял да се откаже от автомобила. Въпреки неочакваните разходи , ищецът решил да се довери на немското качество и се обадил на ответника за да се съгласи на ремонта, но това забавило с много вноса на колата в РБ, като ищецът бил уведомен, че л.а. ще остане на съхранение в сервиза.

Твърди се от ищеца, че получил лист хартия със списък на необходимите ремонти и подмяна на части. Във въпросния списък били посочени и отделните цени и общия сбор около 1040 евро, даже бил сгрешен и сбора, който според ищеца възлизал на 1080 евро.

Списъкът с ремонтни дейности и части изглеждал приблизително по описания от ищеца начин : смяна на ляв праг, смяна на преден ляв подкалник, смяна на радиатор за охлаждането, смяна на гумени маншони на полуоските и други гумени детайли, смяна на лагер на задно дясно колело, смяна на гърнета, смяна стоп машинка на главен спирачен цилиндър, смяна на ангренажен ремък на двигателя, ремонт на спирачна система, антикорозионно покритие на металната част от бензинопроводите.

Допълнителния кредит за л.а. и ежемесечните такси с много висока лихва по новата кредитна карта на ищеца, го затруднили да отдели каквато и да е сума за предстоящия ремонт.

На следващо място, ищецът сочи, че през пролетта на 2018 г., в началото на м.04, на масата в двора в неговия дом, в присъствието на родителите на ищеца и на дъщеря му, ищецът Д. платил на ответника - доктор С. Т. сумата от 600 евро за бъдещия ремонт на л.а., като тези пари били дадени на ищеца от неговия баща. Няколко месеца след това, на 6.7.2018 г., ищецът получил по Вайбър съобщение, с правописни грешки, цитирано на стр.3 от исковата молба.

През лятото на 2018 г. ищецът още не можел да събере оставащата сума за ремонта, а С.Т. му се обадил, за да му каже, че щяла да отпадне подмяната на преден ляв подкалник и ангренажен ремък, за да намали стойността на ремонта до крайната сума от 800 евро. И така : при вече предплатени от ищеца 600 евро, останало да доплати още 200 евро вместо 500 .

През есента на 2018 г. ищецът твърди, че изтеглил нов кредит от фирма за бързи кредити с много висока лихва и превел оставащите 200 евро на ответника чрез фирма за парични преводи. Така, ремонтът на л.а. бил изплатен напълно/с някои отпаднали точки/, но ищецът не получил фактура за ремонта.

След ремонта на л.а., сочи ищецът, че оставал от есента на 2018 г. само въпроса за транспортирането на автомобила от Р.Германия в РБ. По този повод през следващата 2019 г., 2 една вечер, в края на м. 08, ищецът видял на мобилния си телефон, че същия ден, около 18 ч. го бил търсил отв. Т., а на другия ден ищецът му се обадил. При този разговор Т. съобщил, че колата вече се намирала в България , в гр.***, в автосервиз , на улица *** , като ищецът следвало да търси Р. на посочения на стр. 4 от исковата молба мобилен номер. След известно време в телефонен разговор , Р. препоръчал на ищеца човек с авто - платформа за превоз от гр.*** до гр.Р. - М. М. - репариране и транспорт на леки и товарни автомобили в страната и в чужбина / с посочени телефон и ел.адрес /. Данните за М.М. ищецът сочи по получената визитна картичка, като този човек транспортирал превозното средство до Р., без ищеца да ходи в гр.***.

През есента на 2019 г., вече ищецът решил най-после да регистрира автомобила в КАТ- Р., но установил, че идентификационния номер на превозното средство на десния подкалник, в двигателния кош № *** не отговарял на идентификационния номер в документите, приложени към автомобила , а именно *** , говорил с ответника, но той му казал, че нямало да има проблеми с регистрацията на „***а „.

След като ищецът събрал сумата , необходима за регистрацията на л.а., на 12.12.2019 г. отишъл при нотариус С. В. и упълномощил К. К. К. от гр.Р. , *** за да го представлява пред КАТ. Пред нотариуса ищецът представил немските документи /като прилага и копие от пълномощното/. Упълномощеното от ищеца лице заедно с още един човек натоварили автомобила пред дома на ищеца и след около 2 дни К. се обадил на ищеца да бъде пред КАТ . Ищецът около 10 ч. заедно с дъщеря си и баща си взели автобус и отишли до КАТ. При срещата между ищеца и К. , последният обяснил, че от КАТ искали да конфискуват колата заради нередовни документи. Освен това се оказало, че към колата липсвали документи за внос, а след обяд К. върнал превозното средство пред дома на ищеца. В последствие ищецът разбрал, че при направена справка от КАТ било установено , че в Германия с този идентификационен номер се движи друг автомобил със същата марка „*** „. Ищецът сочи, че уведомил ответника за ситуацията с автомобила и затова, че от КАТ са искали да конфискуват колата, казал му че автомобила не може да се регистрира в КАТ- Р., т.е. на територията на РБ и не може да се ползва по предназначение, т.к. номера на рамата на реално внесения автомобил, закупен от ответника, бил абсолютно различен от този, посочен в документите, съпътстващи автомобила, предоставени от ответника на ищеца. При този разговор ответника отговорил, че това не можело да бъде и нямало как да се случи. По искане на ответника, на неговата електронна поща ищецът изпратил 2 съобщения със снимки на документите, номера на двигателя , фабричната информационна табела на подкалника в двигателния кош и също снимка с месец и година на производството , релефно отразени от производителя върху ламарината в двигателния кош. Това съобщение,счита ищецът, че следва да се счита за уведомление по чл. 194 ЗЗД. Ответникът от своя страна обещал, че през м. януари 2020 г., когато минат празниците, Т. щял да проверява нещо, а когато ищецът се обадил на ответника през м. януари 2020 г. последният му отговорил, че нищо не било направено. След този разговор ищецът заявил на ответника /на който разговор свидетели били дъщерята и родителите на ищеца/ , че ако не се оправят нещата с документите на автомобила , ищецът разваля едностранно договора и иска да му бъдат върнати изяло дадените от него до момента суми свързани със закупуването, ремонта /в т.ч. и необходимите авточасти и труд на механика в Германия/, транспортирането на автомобила на територията на Германия. Ответникът заявил на ищеца, че се притеснявал ненужно и че всичко щяло да се оправи.

Твърди се от ищеца, че известно време отв. Т. не си вдигал телефона, а после го уведомил, че през м. 02.2020 г. ще посети РБ за зъболечение и щял да вземе документите. За всеки случай ищецът си направи фотокопия . Когато отв.Т. отишъл в дома на ищеца Д., изрично поискал оригиналните документи и ищецът му ги предал, а фотокопията ищецът запазил за себе си . Т. лично направил снимки с телефона си на л.а., който бил в двора на ищеца , заснел номерата в двигателния кош , фабрични метални табели вътре по дъното до предна дясна седалка, като казал, че прави снимки от своя телефон и щял да представи документите на негово име, издадени в РБ , удостоверяващи посещението му в РБ, с цел поголяма достоверност пред немските институции , в които щял да постави въпроса. Също така ответникът казал, че било добре, че на снимките се виждал човек и дом около колата, като говорел, че ще се обърне към ***, но не знаел как от там щели да приемат факта, че колата вече се намирала на територията на РБ.