Решение № 39 от 06.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. ХАСКОВО, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600521 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

Предмет на въззивната проверка е Присъда № 22/01.04.2025 г., постановена по НОХД № 769/2024 г., с която Районен съд-Хасково е признал подсъдимия И. Г. П. за виновен в извършване на две престъпления: за това, че на 27.10.2022 г. в гр. Х. се заканил с убийството на М. Г. В., като й казал: „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че говориш така“, „Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата и ще ви излежа“, „Ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща, не знаеш в какво се забърка, ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, както и за това, че на същата дата и място по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на М. Г. В., изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток на дясната ръка, довели до страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК. За първото престъпление съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, за второто – лишаване от свобода за срок от пет месеца, определил е едно общо наказание в размера на по-тежкото от двете, а него на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. Предявените от М. Г. В. граждански претенции 1 са уважени частично – за сумата до 1500 лева, опредЕ. като обезщетение за вредите, претърпени от отправената закана и за сумата до 1 000 лева – обезщетение за вредите, настъпили вследствие на причинената телесна повреда. Присъдена е законна лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането. В останалата им част – съответно до претендираните 3 000 лева и 2 000 лева, и двата иска са отхвърлени. В тежест на подсъдимия са възложени разноски – направените от частния обвинител и от бюджета – на органа на досъдебното производство и на съда. Подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса съобразно уважената част на гражданските претенции.

Недоволни от присъдата са подсъдимият и неговият защитник. Първият излага кратки доводи за неправилност – твърди, че осъждането му почива единствено на показанията, дадени от заинтересовани свидетели и затова моли за друг съдебен акт - с който да бъде признат за невиновен.

Жалбата на защитника е по-обстойна. Доводите са диференцирани в две групи, съобразно озаглавеното от самия въззивник въведение, а именно: такива, насочени към процесуалната законосъобразност на акта и други, касаещи нарушения на материалния закон. На практика и двете групи съображения са фокусирани към проведената от първоинстанционния съд оценъчна дейност, за която се твърди, че е непълноценна, „обвинително ориентирана“, кредитираща единствено уличаващите доказателства и пренебрегваща противостоящите им оневиняващи. След разбор на част от доказателствените източници, защитникът предлага собствена интерпретация на тяхното съдържание, критикувайки изводите на съда (а и на прокурора) и настоявайки, че доказателствата за виновността на подсъдимия не са безспорни, еднопосочни, несъмнени и достатъчни, за да обосноват постановяване на осъдителен акт. Недоволство се изказва и от мотивите на съда, в които според въззивника били използвани общи фрази и в които липсвал доказателствен анализ, още по-малко такъв, аргументиращ извършването на двете деяния, за които П. бил признат за виновен. А деяние по чл. 144 ал. 3 от НК не било осъществено, защото заканата не била в състояние да предизвика основателен страх за осъществяването й, твърди защитникът и допълва: недоказването на този обективен признак било самостоятелно основание за отмяна на присъдата в тази й част. Допълва още в аспекта на това престъпление очевидната насоченост на инкриминираните изрази към всички членове от семейството на В. и идентифицирането като пострадала единствено на последната, което дефинира като преднамерен недостатък на обвинителната теза (целящ осигуряване на свидетели), която наред с това страдала и от друго – от липсата на фактическа аргументация на хулиганските подбуди, от които според прокурора подсъдимият бил воден при нанасянето на телесната повреда. Връщайки се в полето на оценъчната дейност, защитникът акцентира върху характера на възникналия конфликт и отново насочва внимание към пропуска на съда да коментира показанията на тези свидетели, които описали случая като „махленска свада“, започнала и завършила със спор за куче, за ограда и с размяна на обиди, но не и с отправяне на изрази, свързани с убийство. Изтъква се още проявена, но не отчетена от съда непоследователност в показанията на пострадалата, след 2 като се предлага пълен каталог на процесуалните й изявления – от жалбата, поставила началото на процеса до приключването на съдебното следствие. Така обобщени и с наложителната дистанция от съпътстващата ги емоционална и философска интерполация, въззивните доводи обосновават следното искане: присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Доводите се поддържат и в пренията пред въззивния съд. Поддържа се и отправеното в жалбата искане, което се допълва с друго – в полза на подсъдимия да бъдат присъдени направените от него разноски.

Вторият, упълномощен в хода на въззивното производство защитник (адв. Ч.), споделя предложената във въззивната жалба аргументация и формулираните искания. Той акцентира върху показанията на повторно изслушаната свидетелка Е. Д. и неоткривайки причини за съмнение в достоверността на нейния разказ, счита, че именно той, а не представеният от заинтересованите близки на пострадалата, следва да бъде поставен в центъра на съдебните изводи, още повече че именно тази свидетелка била едно от присъстващите на инцидента лица. И според този защитник доказателствената съвкупност не била в състояние за обоснове заключение за съставомерност на стореното от подсъдимия, без да се конкретизира за кое от двете обвинения тази констатация се отнася.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита жалбата за неоснователна. Според него обвинението е подкрепено с необходимия доказателствен обем, а присъдата не страда от визираните в жалбата недостатъци. Искането му е оспорваният акт да бъде потвърден както в наказателната му, така и в гражданско-осъдителната му част, а в полза на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частният обвинител и граждански ищец се присъединява към тези искания.

Подсъдимият също подкрепя изложените от своите защитници аргументи. С твърдение за ръководено от корист и останало недоказано обвинение той претендира за оправдателен съдебен акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково счита жалбата за неоснователна.

Възразява срещу поддържания от въззивниците доказателствен дефицит и срещу твърдението им за необоснованост на съдебния акт. Намира показанията на Е. Д. за неубедителни, а дадените от В. и нейните близки за неизолирани от останалите доказателствени източници, чиято съвкупна оценка съответствала на възприетата и от първоинстанционния съд. Затова, предлага присъдата да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по НОХД № 769/2024 година по описа на Районен съдХасково е било образувано по обвинителен акт, депозиран от прокурора при РП-Хасково, с който против подсъдимия И. Г. П. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, както и обвинение за престъпление по чл. 131 ал. т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от 3

НК. В хода на съдебното следствие, при провеждането на което не се констатират нарушения на процесуалния закон, са били набавени относимите към предмета на делото доказателства, а приложените способи за тяхното събиране и проверка както в съдебната, така и в досъдебната фаза, не страдат от пороци, налагащи служебна намеса от въззивния съд. Процесуалните права на страните са били гарантирани в пълен обем, като нито се твърдят от страните, нито се констатират от съда основания за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото в предходна процесуална фаза. Не пороци в проведената пред първоинстанционния съд доказателствена дейност, а отправените от защитата искания за повторно проверка за надеждност на доказателствените източници е причината въззивният съд отново да изслуша свидетелите М. В. Г. и Е. Д., както и полицейските служители Е. Р. и В. Д., а също и да приобщи по делото електронното съдържание на подадения към ЕЕН 112 сигнал. Така попълнена и изчерпваща възможния процесуален инструментариум, доказателствената съвкупност установява следното:

Подсъдимият И. П. и свидетелката М. В. се познавали от дълги години. Двамата живеели на ул. „Т.“ в гр. Х., но няколко години преди 2022 година В. и семейството й напуснали обитаваната къща № ***, в която останал само нейният баща. Имотите на подсъдимия и на свидетелката били съседни. Намирали се върху денивелиран терен, който бил и причината за нееднородна височина на разделящата ги ограда – в близост до жилищните сгради тя достигала около 1,30-1,50 метра. По време на междусъседското си битие П. и В. нямали конфликти, а след като втората напуснала съсобственото с баща й жилище, отношенията им били прекъснати. През месец октомври на 2022 година семейството на В., състоящо се от нея, съпруга й Д.К., дъщеря й Т. К. и по-малкия й син, планирало отново да заживее в къщата на улица „Т.“ № ***. През същия месец К. започнали ремонтни работи в жилището. При свързаните с това по-чести посещения в имота В. подновила контактите си с П.. Забелязала, че той отглежда куче порода „немска овчарка“ и тъй като се страхувала от животното, няколкократно се наложило да моли съседа си или съжителстващата с него К.С. то да бъде прибрано, когато влиза в къщата си. Общуването между двете семейства било нормално и безконфликтно.

На 27.10.2022 г. М. В. и дъщеря й Т. К. боядисвали вътрешни стени на жилището.

Към тях се присъединила свидетелката Е. Д., тогава близка приятелка на В.. След 18,00 часа трите жени се отправили към изхода на имота, като първоначално излезли от къщата и тръгнали по двора в посока към пътната врата. Още напускайки къщата, В. чула кучешки лай, а след това и видяла съседското куче, което се било изправило на оградата в посока към нейния двор. Веднага след това на улицата, в близост до своята къща, пристигнал подсъдимият, който се обърнал към кучето с думите: “Дръж, А., изяж я“. Стъписана още при вида на лаещото към нея и изправено на оградата животно, след думите на подсъдимия страхът на В. нараснал и тя се свлякла на стъпалата до къщата. Състоянието й накарало Т. К. да се върне до майка си, да застане между нея и видимо неспокойното куче, а след това да й окаже помощ, за да се изправи. Така двете напуснали двора и излезли на улицата, където в този момент се намирал и подсъдимият. Там била и Е. Д., която вече вървяла към дома си.

4

Ядосана от поведението на съседа си, В. му потърсила сметка – за предизвиканата от него опасност да бъде нападната от животното, ако то премине разделителната ограда, за издадената насъскваща команда. Получила следния отговор от подсъдимия: „Коя си ти, какво ще ми направиш ?“ и още „Нали не искаш да ме спечелиш за враг, нали те предупредих, че трябва да ме слушаш“. Репликирала и В., която предупредила, че „нещо може да се случи на кучето“. В този момент тя и дъщеря й се движели към колата си, макар ядосан от потърсеното обяснение, подсъдимият да не преставал да крещи и да отправя обиди с гневен тон. Допълнил ги с думите: „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че говориш така ?“. В. и дъщеря й успели да влязат в колата, като първата заела предната дясна пасажерска седалка, а втората шофьорското място. Това не мотивирало П. да преустанови конфликта. Той тръгнал към колата, хванал все още отворената предна дясна врата, попречил на В. да я затвори и се подпрял на нея с двете си ръце. След това приклекнал леко и замахнал с ръка в момента, в който В. опитвала да постави колана си. Ударил я в областта на дясната предмишница (под лакътя). Словесната му атака не спирала и към този момент, като няколкократно П. се обърнал към В. с думите: „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че говориш така“. Междувременно, уплашена от действията му, В. помолила дъщеря си да позвъни на съпруга й, както и на телефон 112. Подсъдимият не спирал да повтаря вече изреченото и с подетия отпреди заканителен тон обявил: „Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата и ще ви излежа; „ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща, не знаеш в какво се забърка, ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“. Свидетелката Т. К. успяла да съобщи на баща си за случващото се. Той - свидетелят Д.К., работел наблизо и бързо успял да пристигне на мястото на инцидента, където заварил П., съпругата си и дъщеря си. Бил придружен от свидетеля М.С., който застанал на разстояние от участниците в конфликта. К. също чул казаното от подсъдимия, който макар да се отдалечил от автомобила, настоятелно напомнял намеренията си – да запали къщата, да отмъсти, да убие.