Определение № 291 от 11.02.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 127/2019
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 11.02.2019
- В сила
- 05.03.2019
- Състав
- ВИДЕЛИНА СТОЯНОВА КУРШУМОВА СТОЙЧЕВА, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
291 гр.Пловдив, 11.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ гр.с., в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА като изслуша докладваното от съдия Куршумова в.гр.д.№ 127 по описа на VІІ гр.с. на ПОС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 от ГПК.
Образувано е по жалба, инкорпорирана в молба вх.№ 37 186/ 17.12.2018 г. в регистратурата на ПдОС, от А.Б.Т., ЕГН:
********** ***, подадена против мълчалив отказ на ЧСИ Д.М. с рег.№ 828 от КЧСИ с район на действие районът на ПОС, да прекрати изпълнително дело № 20118280400358 по описа на същия ЧСИ по молба вх.№ 152/05.01.2017 г. Искането към съда е да постанови прекратяване на изпълнителното дело, за което се сочи, че е прекратено по силата на закона, но ЧСИ с рег.№ 828 отказва да издаде постановление за прекратяване.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило становище от взискателя – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, чрез пълномощника адв.В.И.П., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се иска да бъде оставена без уважение.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Д.М. излага доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 20118280400358 на ЧСИ Д.М., с рег.№ 828 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.03.2011 г., издаден на основание Заповед за изпълнение № 1368/ 01.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 476/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, против длъжниците ЕТ „А.Б.“ ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.****, бул.“****“ № 16, ап.56 и А.Б.Т., ЕГН: ********** ***№ 152 от 05.01.2017 г. длъжникът А.Б.Т. е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На
17.01.2017 г. ЧСИ е постановил отказ по молба вх.№ 152 от 05.01.2017 г. за прекратяване на изпълнителното производство.
Със съобщение изх.№ 796/17.01.2017 г. ЧСИ е съобщил на А.Б.Т. отказа си за уважаване на молба вх.№ 152 от 05.01.2017 г. и това съобщение е получено лично от длъжника на 23.01.2017 г. /лист 492 /.
При тези данни съдът намира, че не е налице мълчалив отказ на молба вх.№ 152 от 05.01.2017 г., тъй като съдебният изпълнител изрично е отказал да уважи молбата, за който отказ длъжникът е уведомен на 23.01.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В чл.436, ал.1 от ГПК изрично е разписано, че жалбата се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението.
В случая въззивната жалба, инициирала настоящото производство е подадена от длъжник по изпълнението срещу подлежало на обжалване действие на съдебния изпълнител. Жалбата обаче е депозирана след изтичането на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на отказа на съдебния изпълнител по молба вх.№ 152 от 05.01.2017 г. за прекратяване на изпълнителното производство. На 23.01.2017 г. длъжникът е получил съобщението за отказа на ЧСИ по молба вх.№ 152/ 05.01.2017 г. и за това срокът за обжалване на този отказ е изтекъл на 30.01.2017 г. до който момент длъжникът е следвало да подаде жалбата си.
Същевременно, след отказа от 17.01.2017 г. по молба вх.№ 152/ 05.01.2017 г., не се установява друг последващ отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, който би могъл да е предмет на обжалване с настоящата жалба.
По изпълнителното дело е депозирана молба вх.№ 20238/17.12.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство, но по тази молба няма произнасяне от съдебния изпълнител, не се установява постановен отказ и за това не е налице годен акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване. Следва и да се отбележи, че длъжникът не твърди да има мълчалив отказ по молба вх.№ 20238/17.12.2018 г., а и такъв не би могъл да е налице предвид на факта, че тази молба и настоящата жалба /инкорпорирана в молба/ са подадени на една и съща дата – 17.12.2018 г.
Ето защо, жалбата ще следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния за това срок по чл.436, ал.1 от ГПК и за това е недопустима.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, инкорпорирана в молба вх.№ 37 186/ 17.12.2018 г. в регистратурата на ПдОС, от А.Б.Т., ЕГН: ********** ***, подадена против мълчалив отказ на ЧСИ Д.М. с рег.№ 828 от КЧСИ с район на действие районът на ПОС, да прекрати изпълнително дело № 20118280400358 по описа на същия ЧСИ по молба вх.№ 152/05.01.2017 г
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 127 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пловдив, VІІ гр.с.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.