Акт от 09.01.2015, Районен съд - Добрич

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

09.01.20** г., гр. Д.

Д.

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

Разгледа докладваното от съдията гр. д. №2406 по описа на ДРС за **г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В.И.С. с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат И.Ж. от ДАК и от Я.И.С.,

ЕГН **********,*** срещу М.К.К. с ЕГН ********** ***, П.С.Б., ЕГН **********,*** и М.П.Б., ЕГН **********,***. Искът е с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищцовата страна излага, че В.С. е собственик на недвижим имот, а именно: ** с площ от 30.70 кв. м. с административен адрес: гр.Д., ул. „**” №**, вх.**, ет.**, с идентификатор №**, при граници и съседи: на същия етаж – имот с идентификатор №**, имот с №**, имот с №**, под обекта – **, над обекта – имот с №**, имот с №** Сочи се, че собствеността върху гореописания имот С. е придобил по давност /по време на ** си с Я.С., следователно в режим на **/, чрез установено непрекъснато и несмущавано владение от м. декември **г. до настоящия момент.

Владението му е било предадено от изпълнителите на строежа на сградата, в която се намира обекта – ЕТ „**” и ЕТ „**”, след фактическото му завършване, в изпълнение на поети от едноличните търговци задължения по договор за изграждане на обект от **г.

След като е било издадено разрешение за ползване на сградата, не се стигнало до прехвърляне на собствеността по нотариален ред, тъй-като изпълнителите имали неуредени отношения със собствениците на имотите, върху които е била построена сградата, а също така и другият обект, за който ищецът е имал сключен договор с едноличните търговци не бил предаден.

Независимо от горните обстоятелства, ищецът твърди, че от момента на предаване на владението върху **а единствено той е упражнявал фактическа власт върху обекта лично или чрез трети лица /наематели/, като върху свой имот и никой не е извършвал действия, с които да смути владението.

В средата на м. май 2012, В. С. узнал, че върху имота му има насочено принудително изпълнение за събиране на вземане на втория и третия ответник срещу първия – М.К..***, ищецът узнал, че М. К. К. се е снабдил с титул за собственост, чрез оформена сделка – покупко-продажба на недвижим имот, оформена с нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д. и върху имота има наложена възбрана от ЧСИ С.С. по изп. дело №**. Към настоящия момент бил извършен опис на имота и предстояло обявяване на публична продан на същия.

Ищецът твърди, че М.К. не е собственик на ** с площ от 30.70 кв. м. с административен адрес: гр.Д., ул. „**” №**, вх.**, с идентификатор №**, тъй-като, при осъществяване на покупко-продажбата през **г. липсва съгласие на продавачите за извършване на сделката – ** надлежно упълномощаване и защото ищецът е придобил имота по давност – чрез установено непрекъснато и несмущавано владение от месец декември **г. до настоящия момент.

Предвид гореизложените обстоятелства, ищецът сочи, че за него възниква правен интерес от установяване липсата на права на първия ответник М. К. върху процесния имот.

Ищецът е формирал петитум, с който иска съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците П.Б. и М.Б., че М.К. не е собственик на описания по-горе недвижим имот.

ИМ е била вписана в СВ гр.Д. на 03.06.**г., видно от приложените доказателства за това на л.** по делото.

С разпореждане от 02.07.**г. ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от М.К. лично на 05.07.**г., от П.С. и М.П., чрез процесуалния им представител – адв. Д.

М. на 10.07.**г.

В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението, са депозирани два отговора, съответно от М. К., чрез процесуалния му представител – адв. Д. Д. и от П. С. и М. П., чрез упълномощения от тях адвокат Д. М..

Така в своя отговор М.К. сочи, че оспорва иска, счита го за неоснователен. Излага, че от 20.10.**г. единствено той е собственик на процесния имот, като в подкрепа на това си твърдение прилага нот. акт №**, том **, рег. №**, дело №**г. по описа на СВ гр.Д.. Ответникът сочи, че предишните собственици на постройката и терена върху него, а именно: М.М.А., З.М.Д., К.К.С., И.В.С., Г.М. П., И.И.Т., П. Д.Т., Ж.Н. И., М. И. П., И. П. И., чрез пълномощниците си са продали на М. К. процесния имот за сумата от 8802 лв.

В горепосочения нот. акт са цитирани приложените към молбата за изповядване на сделката документи, а именно: пълномощни от продавачите, което опровергавало твърдението на ищцовата страна, че при извършване на покупко-продажбата през **г. липсвало надлежно упълномощаване, което правело сделката нищожна.

Ответникът заявява, че ищецът В.С. е бил уведомен за гореупоменатата сделка в края на м. декември **г., като между последния и М. К. е било подписано споразумение за уреждане на отношенията им, но то не е било изпълнено от ищеца и е престанало да има действие между страните след 31.03.**г.

В отговора на ИМ се излага, че през годините са били провеждани няколко разговора между В. С. и ответника К., но те не са довели до уреждане на имуществените им отношения. Така, първата покана за диалог е била отправена от М.К. до В.И. на 22.10.**г., придружена със справка и рекапитулация на задълженията му, включващи и процесния имот. В дадения на ищеца 3-дн. срок по тази първа покана не е последвал отговор от страна на поканения.

К. излата, че нотариална покана е била изпратена от него до ищеца на **.11.**г. Същата е била получена от В. С. на 21.11.**г. Била е проведена среща между страните, съставен е бил протокол, но той не е бил подписан от ищеца, като отново не се е стигнало до постигане на споразумение между спорещите.

С оглед гореизложеното, М. К. твърди, че В.

И. не е осъществявал, както сочи „необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано владение” върху процесния имот. Ответникът оспорва обстоятелството, изложено в ИМ от ищеца, че е придобил спорния имот по давност, която е започнала да тече от **г. до сега.

През м. март **г., ответникът е узнал, че „**”

ООД с ЕИК **** ползва под наем сградата като фризьорски салон. С нотариална покана, М. К. е поканил на разговор съдружничките в горепосоченото ООД – А.Б. и П.К., за да разбере кой, кога, при какви условия и как е отдал под наем процесния имот, но въпреки, че поканата е била получена от двете управителки на ЮЛ на **.03.**г. до среща и разговор не се е стигнало.

М. К. твърди, че е подал жалба с вх. №**.**г.до

РП гр.Д., по повод невъзможността да ползва имота си, но прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство с Постановление от 12.06.**г.

Ответникът заявява, че след изграждане на блока по ул. „**” №**, обектите в него, включително и процесния **, са станали собственост на собствениците на терена по силата на приращението по смисъла на чл.92 от ЗС. Всички обекти на горепосочения административен адрес са били изброени в Разрешение за строеж №** от 10.06.**г. и в издадените по-късно нотариални актове за собственост. В тези документи ищецът В.С. не фигурирал като собственик.

През **г., носителите на правото на собственост на обектите в сградата на цитирания адрес упълномощили М. К. и А.Д.Ж. да се разпореждат с процесния имот, включително и с правото упълномощените лица да договарят сами със себе си.

Ответникът сочи, че от 20.10.**г. е собственик на спорния **, а до тази дата той е заплатил всички данъци и такси за него от името на собствениците, като в подкрепа на това твърдения е приложил квитанции за платени задължения, в които заявява, че стои неговия подпис. М. К. *** процесният имот се води на негово име.

Ответникът излага, че В. И. отдавайки под наем **а на трети лица е извършил едно неправомерно действие, с което се е облагодетелствувал /неоснователно обогатил/ от чуждия имот и е реализирал печалба.

М. К. оспорва истинността на представеното от ищеца към ИМ Разрешение за ползване №**г., в частта, където В. И. е записан като собственик на процесния имот, както и оспорва двата нотариални акта /н.а. №**, том **, дело №**г. по описа на нотариус при ДРС и н. а. №**, том **, н.д. №**г. по описа на Т. ** съд/ и договора за наем и по-конкретно съдържащото се в него изявление, че наемодателят /ищеца/ предоставя за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот.

М. К. заявява, че представената от В. И. експертна оценка на определената пазарна стойност на процесния имот е в размер на 9700 лв. и е прекалено занижена, като твърди, че изготвената такава за нуждите на изпълнителното дело посочва цена на имота в размер на 33000 лв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по ИМ от двамата ответници П.С.Б. и М.П.Б., чрез упълномощения от двамата адвокат Д. М. от ДАК, в който отговор последните заявяват, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по същество – неоснователен. Излагат се следните съображения: правното основание на исковата претенция е чл.440 ал.1 от ГПК, като тук ИМ следва да се подаде от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по изпълнителното дело, за да се установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. В случая, ищецът трябвало да докаже качеството си на трето лице, както и че имуществото не принадлежи на длъжника. Ответната страна твърди, че В. И. не е доказал чрез представените доказателства към ИМ, че има качеството на трето засегнато лице, въпреки твърденията му, че е собственик на имота, обект на изпълнението по изпълнителното дело, както и че е придобил процесния ** на основание придобивна давност, считано от м. декември **г. до настоящия момент. Ответниците оспорват, че ищецът е собственик на процесната сграда, че владението върху нея му е било предадено от изпълнителите на строежа. В този аспет П. С. и М. Б. оспорват приложените към ИМ схема №**г., /същата не е актуално, с оглед датата и на съставяне/, в която като собственик на обекта фигурира ищецът, тъй-като схемата сама по себе си не може да е доказателство за титул на собственост, а също така се оспорва и договор за изграждане на жилище от **г. От него не може да се установи кога е завършен обекта, кога за съставени акт №** и акт №** за въвеждане в експлоатация и т.н. Ответниците предполагат, че след подписването на горецитирания договор от **г. е имало и анекси към него, които не са представени от ищеца. Предвид гореизложените обстоятелства ответната страна счита, че всички права и задължения на страните по договора от **г. са погасени по давност.

П. С. и М. Б. излагат, че наличието на нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д. категорично изключва верността на ищцовото твърдение, че В. С. е владял имота от м. ****г. до сега, тъй-като продавачите по сделката от **г. /покупко-продажба/ доказват, че до тази година собствениците на **а са били други лица, а не ищецът, а също така и площта на обекта, посочен в нот. акт е 34.38 кв. м., а не 30.70 кв. м., както твърди В. С..

От представеното към ИМ Разрешение за ползване №**г., изд. от РДНСК гр.Д., се налага съждението, че процесният имот би могъл да бъде владян от ищеца най-рано, считано от 02.03.**г., а не от **г., както твърди В.И.. Същият не е приложил към доказателствата с ИМ описаните три документи в горецитираното разрешение за ползване, а именно: нот. акт №**, том **, дело №**г. и нот. акт №**, том **, дело №**г. на

РС Д. и разрешение за ползване №**г. /тези три цитирани документа са приложени към отговора на М.К./.

Ответниците твърдят, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния ** и с представения от него договор за наем №** от 07.01.**г. В този договор отдаваният под наем имот е описан като ** №** с площ от 30.70 кв. м., без да е посочен идентификаторът му по КК на гр. Д..

Ответната страна оспорва договора за наем, тъй-като същият не е нотариално заверен, ** меродавна дата, което налага извода, че е бил съставен по повод настоящото дело и единствено за целите на ищеца в процеса.

Ако горецитираният договор бъде приет като доказателство, то следвал изводът, че В. С. е отдал под наем един чужд имот.